Решение № 5978 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1817/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 1835/18.12.2025 г. по адм. дело № 427/2025 г. на Административен съд /АС/ - Шумен, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ изх. № 02-270-2600/2328 от 01.06.2025 г. в частта, с която на „ИРА 86“ ЕООД, гр. Плиска, е отказано оторизиране на сумата 37447,59 лева - представляваща 100% от исканата субсидия по интервенция „Еко – НИП“ за 2023 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - „ИРА 86“ ЕООД, гр. Плиска, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до постановеното намаление. Съдът е приел, че в административното производство са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички правнорелевантни факти и не е събрал всички необходими доказателства. АС – Шумен е посочил още, че при издаване на административния акт органът не е изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 3 от Наредба №3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене, поради което е издал УП в противоречие с принципите за истинност по чл. 7 АПК и служебно начало по чл. 9 АПК. АС е изложил мотиви, че в хода на административното производство е допуснато и нарушение на чл. 61 от Наредба №3/10.03.2023 г., който въвежда изисквания при установени несъответствия в резултат на извършените административни проверки ДФЗ да информира кандидатите за това, като им предостави срок за тяхното отстраняване и/или корекция на заявление, тъй като заявителят не е уведомяван за резултатите от административните проверки. След назначаване на съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, АС – Шумен е приел че по отношение на площите, засети с пшеница в размер на 164,58 ха и с царевица в размер на 90,39 ха, се установява липса на употреба на препарати от първа професионална категория, доколкото такава не е отразена в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. Въз основа на това решаващият състав е счел, че извършеното третиране върху част от заявените площи, засети с конкретна земеделска култура, представлява частично изпълнение на ангажимента по еко схемата, което следва да се санкционира чрез намаление по чл. 84 ал. 1 изречение второ от Наредба № 3/2023г. от Раздел I „Намаления на плащанията и откази по интервенциите под формата на директни плащания“, а не чрез пълен отказ при квалифициране на пълно неизпълнение. Решението е правилно като краен резултат, макар и съдът да не споделя всички мотиви на АС. Видно от приложение № 19 към УП в таблица 19.2 и поясненията към нея е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на „Пиктор СК“ от първа професионална група, като съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал.5 от Наредба №3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане. Доколкото чл. 41, ал. 5 препраща към ал. 3 и ал. 1, то очевидно заявените по „Еко – НИП“ площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат от първа професионална категория съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. На предходната страница е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. Тоест в обжалваната част на УП се съдържат фактически и правни основания за постановения отказ за финансиране. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила, състоящо се в неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене. Тази проверка не представлява формалност, а е елемент от дължимото изясняване на фактите от значение за случая. Чрез нея органът установява дали и какви мероприятия по растителна защита и торене реално са извършени, което е пряко относимо към предмета на производството и към законосъобразността на крайния акт. Като не е извършил вменената му от закона проверка, органът е постановил акта си при непълно изяснена фактическа обстановка, в нарушение на принципа за служебното начало и за установяване на истината /чл. 7 и чл. 36 АПК/. Обоснован е и изводът, че не е уведомяван заявителят по реда на чл. 61 от Наредба №3/10.03.2023 г. за констатирани несъответствия и не му е давана възможност за корекция. Настоящият съдебен състав споделя изразеното и от АС становище, че по отношение на заявените площи по интервенцията, засяти с пшеница и царевица, не е спазена разпоредбата чл.41, ал.5 от Наредба №3/10.03.2023 г., според която размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. В същата разпоредба е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Заявените площи с пшеница и царевица не са третирани с препарат от първа професионална категория „Пиктор СК“, който е предназначен за третиране на слънчоглед и маслодайна рапица, видно от описанието му. Разпростирането на отказа върху целия заявен обхват противоречи на това отчитане на отделните площи, като лишава част от санкцията от фактическо основание и нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На отвeтника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 460, 16 евро, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение