Решение № 4030 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2009 г.

Решение № 4030 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15161/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Онтайм Дистрибюшън енд Лоджистикс" ЕООД гр. София против решение № 1011/30.09.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 355/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 636/24.03.2008 г. на зам.-кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ за премахване на монтирани без разрешение върху плажната ивица на "Северен плаж - Бургас", южно от бирария Олимп 24 бр. метални колчета с бетонови постаменти, с височина 3 - 4 м, с обща площ 200 кв. м. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението при наличие на пороците по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна кмет на община Бургас не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличието на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесните метални колчета с бетонови постаменти са изпълнени на място преди да бъде съгласувана схемата за поставяне и без да е издадено съответното разрешение, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. С оглед твърдението на жалбоподателя, че за обекта има съгласувана и одобрена схема предвиждаща разполагане на дървени скари и разглобяема слънцезащитна конструкция, следва да се приеме, че в случая се касае за част от преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, който не е бил монтиран изцяло към момента на съставяне на констативния акт. Правилно е прието от съда, че материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. Само нови юридически факти, на които е придадено обратно действие, могат да имат значение за законосъобразността на акта и следва да бъдат ценени на основание чл. 142, ал. 2 АПК. В случая не се доказва настъпването на такива след издаване на оспорената заповед. Започналият монтаж на преместваемо съоръжение без изискуемото разрешение за поставяне, представлява основание за издаване на заповед по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Правилно е прието от съда, че липсват основанията по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърденията на жалбоподателя, неприсъствието на негов представител при съставяне на констативния акт, не представлява такова нарушение. Правото му на защита е упражнено чрез подаване на възражения срещу констативния акт и жалба в съда, а освен това допускането на това нарушение не може да повлияе върху съдържанието на административния акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.