Решение № 5216 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Георгиева, срещу решение 636/07.01.2025 г., постановено по адм. дело 10986/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав, в частта, с която е отменено негово решение 11048/24.10.2024 г. в частта, с която е отказан хуманитарен статут на А. А. У., гражданин на Сирия, и преписката е върната на органа за ново произнасяне по молбата за международна закрила. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция. Ответникът А. А. У., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адвокат Л. Сръндев, в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. А. У., гражданин на Сирия и непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за бежанците и убежището /ЗУБ/, срещу решение 11048/24.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт и четири броя справки за Сирийската арабска република /съответно от 23.08.2024 г., 12.07.2024 г., 02.07.2024 г. и 01.07.2024 г./, производството пред административния орган е инициирано по молба за предоставяне на международна закрива в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 26.06.2024 г. В тази връзка, на 12.07.2024 г., в присъствието на преводач и назначен при условията на чл. 25 ЗУБ адвокат, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия преди около "четиридесет и пет дни" през Турция, в която останал един ден, след което нелегално, с помощта на трафикант, влязъл в България "преди около петнадесет дни". Твърди, че преди да напусне родината си, живеел в [населено място], област Дейр Алзор с родителите, братята /трима/ и сестрите си /шест/, които все още живеят там. Сочи, че решение да напусне Сирия са взели родителите му, като целта била, получавайки международна закрила, да събере семейството си в България. Заявява, че не е сигурен дали желае да учи в България, а като причина за напускане на страната си сочи войната в Сирия и липсата на спокойствие, и сигурност. Отрича в родината си да е участвал във военни действия, да е бил жертва на отвличане, физически или психологически тормоз, да е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст], да е членувал в политическа партия или организация, да е имал проблеми с властите или неправителствена организация. При тези данни, отчитайки представеното в хода на производството становище рег. 15702/02.08.2024 г. на Агенцията за социално подпомагане и становище рег. 15702/14.10.2024 г. на младши експерт в отдел "Предоставяне на международна закрила [заличен текст]" в [заличен текст] /с което е предложено на лицето да не се предоставя международна закрила/, председателят на ДАБ приема, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот в посока Европа. Подробно обсъждайки изтъкнатите от чужденеца по време на проведеното интервю, факти и обстоятелства и след осъществена преценка за "най-добрия интерес на детето" по смисъла на чл. 6а ЗУБ, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл издава атакувания пред първата инстанция отказ, включително предвид липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оспореното пред настоящия съдебен състав решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменя този акт, в частта, с която е отказан хуманитарен статут и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила в тази й част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението си изтъква включително, че при издаване на оспорения индивидуален административен акт органът е допуснал нарушение и на чл. 13 АПК, тъй като от съдържанието му не ставало ясно защо именно на А. А. У. е отказан хуманитарен статут, след като "през последната година и половина на общо 7 227 граждани на Сирия е предоставена международна закрила, като от тях 276 са непридружени непълнолетни", както и че не можело да се установи защо председателят на ДАБ е съобразил становище рег. 15702/14.10.2024 г. на младши експерт в отдел [заличен текст], наместо предходно даденото от същия експерт, становище рег. 15702/05.09.2024 г., включващо предложение за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие в случая на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, относно който счита, че не кореспондира с данните от приложените по делото общо шест справки относно Сирийската арабска република, последните две от които /рег. МД-02-20/14.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г./, представени пред касационната инстанция, както и с общоизвестните факти за политическото и общественото положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 г. на президента Башар ал Асад, които макар и отчетени от съда в мотивите на атакуваното решение, са неправилно ценени от него. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, и впоследствие - пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия, и в частност - в област Дейр Алзор, не се съдържат в приобщените по делото доказателства. В противовес на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната инстанция счита за правилни изводите на административния орган, обективирани в процесния административен акт, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 371 900 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, както и на възприетата в цитираната практика на СЕС условност /с оглед данните по делото за личното положение на чужденеца, които категорично не сочат на преследвано по смисъла на чл. 9 ЗУБ или изложено на реална опасност в държавата на произход от тежки посегателства, лице/, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила". Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство, че всички членове на неговото семейство - родителите му, тримата му братя и шестте му сестри, все още живеят в област Дейр Алзор. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. Не намира фактическа и правна опора и мотивът на първата инстанция, че неправилно административният орган не е изложил в акта си причините, по които дава приоритет на второто от двете дадени от младши експерт в отдел [заличен текст], становища /първото от които съдържащо предложение за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ/, тъй като в издадения административен акт се съдържат подробни, конкретни и обусловени от данните от приложените в административната преписка, четири справки, съображения, по които председателят на ДАБ приема, че в Сирия не се установява безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а оттам имплицитно и причините, поради които се позовава на становище рег. 15702/14.10.2024 г., наместо на предходното становище - рег. 15702/05.09.2024 г. По аргумент от чл. 73 ЗУБ, изискващ молбите за предоставяне на международна закрила да се разглеждат индивидуално, предвид конкретно установените за всяко търсещо закрила лице данни, в това число относно актуалната към момента на разглеждане на молбата му за международна закрила, ситуация в държавата му на произход, съставът преценява като неправилен и мотива на административния съд за извършено от административния орган нарушение по чл. 13 АПК поради това, че през последната година и половина на 276 непридружени непълнолетни бил предоставен хуманитарен статут. Касационният съдебен състав не възприема извода на съда, че най-добрият интерес на търсещия закрила непълнолетен сирийски гражданин е да се установи в България, който преценява като направен в противоречие с установеното по делото от фактическа страна относно личното и семейно положение на чужденеца и изразеното от Агенцията за социално подпомагане писмено становище, приложено по делото. Вярно е, че чл. 6а ЗУБ, и съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а разбира се и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации /приета на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, поставят висшия интерес на детето, като водещ императив във всяко касаещо го производство, в частност - налагат при прилагането на ЗУБ първостепенно значение да има най-добрият интерес на детето. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Основополагащият характер на висшия интерес на детето не е спорен по делото, като същият се възприема и отчита от настоящия състав при дължимата съобразно чл. 218 АПК проверка. Но следва да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Според споделеното от настоящия съдебен състав трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС /СЕС/ схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от директивата /справка - решение от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 47 и т. 48/. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти са съвместими с горепосочената директива, при което са забранени стандартите, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто според касационният състав е разглежданият в настоящото производство случай /за справка - решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71/. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган, и в частта му, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,