Решение № 16 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4999/2015 г.

Решение № 16 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4999/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 295, ал. 2 ГПК. С решение № 54 от 03.06.2016 г. по настоящето дело е отменено въззивното решение от 19.01.2015 г. постановено по гр. д. № 17070/2011 г. на Софийски градски съд, II-а въззивен състав и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Допусната е техническа експертиза, която да даде заключение за прилежащите площи, необходими за достъп и обслужване на сградите, ползвани от [фирма], построени в дворно място с площ от 9500 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м. "Студентски град - 4 км" и част от УПИ II-за Л. Р и озеленяване от кв. 17 по регулационния план на [населено място], м. "Комплекс Б. - 4км", находящ се в [населено място], [улица], както и да изготви скица с обозначение на тези площи. Прието е заключение, изготвено от вещото лице С.. Приета е тройна техническа експертиза, изготвена от вещите лица Г., З. - М. и Г. - първоначално и допълнително заключение. Въз основа на събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Искът е за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 9500 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м. Студентски град-4 км и част от УПИ II, отреден за [фирма] и озеленяване, в кв. 17 по рег. план на [населено място], м. "Комплекс Б. -4 км", находящ се в [населено място], [улица], заедно с построените в него три сгради и фабричен комин, с разгъната застроена площ от 1960 кв. м. Имотът е отчужден по ЗНЧИМП от Текстилно Индустриално [фирма] и собствеността подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ в полза на наследниците на акционерите, каквито са ищците по делото. Първоначално спорът е бил съсредоточен върху това дали построените преди национализацията сгради съществуват реално, съответно в какъв обем е възможно възстановяване на собствеността върху терена и старите сгради с оглед на осъщественото ново застрояване. След постановяване на касационно решение и връщане делото за ново разглеждане от Софийски градски съд, спорът е усложнен от новонастъпило обстоятелство, а именно извършеното през 2011 г. събаряне на съществуващите към момента на предявяване на исковата молба /2003 г./ стари сгради, предмет на спора. При тази нова обстановка в отменителното решение, постановено от настоящия състав, се прие, че на реституция подлежи целия отчужден поземлен имот, който съществува реално в размера, в който е одържавен, а намиращите се в него сгради, построени след отчуждаването, остават суперфициарна собственост на търговското дружество, в чийто капитал са включени. Възстановената и деактувана част от поземления имот с кад. № 311 с площ 9500 кв. м. не е нанесена в кадастралната основа на регулационния план, но е обособена на скицата, изготвена от експертизата на вещите лица К., К. и С. /л. 244 от делото на СГС/ по контура 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1. В този контур се включва както площта на старите, сега съборени сгради, така и на изградените след отчуждаването сгради. Същата скица е използвана и от експертизите, приети в настоящето производство, като площта е означена като "възстановената част от имот пл. № 311". По тази скица, намираща се на л. 367 от делото, следва да бъде признато правото на собственост на ищците върху реституирания терен и да се уважи установителната част на претенцията по чл. 108 ЗС. С оглед запазване правата на ответника върху съществуващите сгради, той има право да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на сградите по предназначение - чл. 64 ЗС. За осигуряване на това ползване е необходимо да се определят прилежащите площи към сградите, необходими за достъпа до тях и обслужването им, което да бъде съобразено при произнасяне по искането за предаване на владението. Именно това е целта на експертизите, допуснати пред настоящата инстанция. На първо място следва да се посочи, че липсва нормативно определение на термините "достъп" и "обслужване" на сграда, както и липсват нормативи за определяне на прилежаща площ към сгради с нежилищен, а с производствено-стопански характер, каквито са всички сгради в имота. Горното обяснява затрудненията на вещите лица и различните варианти при определянето на т. нар. прилежаща площ. Настоящият състав намира, че за определяне на прилежащата площ, която да остане във владение на ответника, заедно със сградите, е необходимо да вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради, а също площта и местоположението на старите сгради, разрушени по време на делото, както и особеностите на терена. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че съществуващите сгради в имота представляват единен комплекс във функционална зависимост, така че цялата площ на имота да е необходима като прилежаща за ползването им. Установява се от извършените от вещите лица огледи, че понастоящем в сградите не се осъществява някакво единно производство, те не са свързани в общ производствен цикъл, а всяка сграда се ползва поотделно с различно предназначение, което изключва функционалната зависимост и свързаност на сградите помежду им. С производствен характер са само части от сграда № 1 и от сграда № 3; в сграда № 1 има едно работещо хале, останалата част е автосервиз, офиси и заведение за обществено хранене; в сграда № 3 има дърводелска работилница. Видно, че голяма част от сградите се ползват като складове /сгради с № № 4, 10, 12, 13, 14, 15/; друга част са гаражи и авторемонтни работилници /№ № 7, 9, 11/. Останалата част от сградите са помощни - котелно, трафопост. При това положение няма необходимост да се обезпечава единен производствен процес, осъществяван във всички сгради. Затова правото на ответника, като суперфициарен собственик на сградите, да ползва дворното място следва да се ограничи в рамките на площта, нужна за достъп до сградите, разбиран като възможност за влизане в тях и като възможност да бъдат поддържани и ремонтирани. Така че, достъпът следва да включва преминаване през терена за достигане до входовете на сградите, а също и достигане до фасадите им. Съобразно изложеното не може да бъде възприета експертизата на вещото лице С., която наред с прилежащите площи, определя места за паркиране, отнесени към всяка от сградите, общо 75 броя, като по този начин площта за паркиране е общо 3000 кв. м. По същия начин е процедирала и първоначалната тройна експертиза. Площите за достъп и непосредствено обслужване са описани в раздел III от таблица № 3 към приложение 3д на допълнителната тройна експертиза /л. 363/. Именно този вариант следва да бъде възприет, като съобразен с горепосочените изисквания и балансиращ адекватно интересите на собственика на терена и суперфициарния собственик. За сграда № 1 ширината на ивицата за достъп е 5,00 м., съобразно височината на тази сграда; за останалите сгради ивицата е с ширина 3,00 м., а от североизточната част на сгради 7, 8 и 9 ивицата е с ширина 1,50м. /служебен тротоар/, тъй като те нямат външни входове. Ивица със същата ширина - 1,50 м. е нанесена западно от металните резервоари. Всички тези площи, оцветени с жълт цвят на скицата, следва да останат в държане на ответника. Независимо, че липсва изрично означение на пътища, правото на ответника включва и право на преминаване през терена с цел достигане до входовете на сградите. По отношение на шахтите /две канализационни и една водопроводна/, означени от вещите лица с жълти квадратчета /без номера/, няма пречка тази част от терена да бъде предадена на ищците. Съгласно чл. 23 и 24, т. 7 и 10 от Закона за водите собственикът на терена е собственик на водите и водните обекти в имота, вкл. водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения, които го обслужват. Горното не изключва при възникнала необходимост да се осигурява достъп на ответника за извършване на нужната експлоатационна дейност, доколкото тези съоръжения обслужват и сградите в имота. При тези изводи следва да се уважи установителната част на иска по чл. 108 ЗС за целия терен от 7500 кв. м., а предаването на владението да се ограничи до рамките на незастроената площ, намалена с определените от допълнителната тройна експертиза площи за достъп и непосредствено обслужване. Скицата на л. 367 от делото, на която са отразени сградите и тези прилежащи площи, приподписана от съда, ще представлява неразделна част от решението. За пълнота следва да се посочи, че развитите в писмената защита на ответника доводи относно обезщетяването на част от ищците, като чешки граждани, за национализирания имот, са били обсъдени в първото касационно решение по гр. д. № 1551/2010 г. на IIг. о. на ВКС и са отхвърлени, поради което не следва да се разглеждат наново. При този изход на спора ищците имат право на сторените разноски за водене на делото. Разноски се претендират и са направени от жалбоподателите Г. В. Х., С. Х., В. У. Х. -Ш., К. С. Х. Ш. и Е. К. П. и в тяхна полза следва да се присъдят такива. Разноските за предходните производства възлизат на 3765 лв., както е посочено във въззивното решение, а в настоящата инстанция са направени разноски 4362 лв. и така общо дължими са 8 127 лв. Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.