Решение № 3644 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2025 г.

Производството е по чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата е на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Танчев, а втората жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от Стронг Секюрити Груп ЕООД, чрез адв. Г.Мудев. Двете жалби са насочени срещу решение 94 от 30.01.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-1151/2024г., с което е отменено решение D39763108 от 06.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: Осъществяване на денонощна физическа охрана в административната сграда и териториалните поделения на ДАБ при МС по седем обособени позиции, в частта за обособена позиция 5 Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в Регистрационно-приемателен център гр.Харманли и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно решение отстраняване от участие на участниците Стронг Секюрити Груп ЕООД и Мега Секюрити Груп ЕООД. С касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението на КЗК и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д.М.Секюрити Груп ООД срещу решениеD39763108 от 06.12.2024г. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В касационната жалба на Стронг Секюрити Груп ЕООД са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението на КЗК. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище, в което са изложени съображения за неправилност, както и че е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Ответникът - Д.М.Секюрити ГрупООД, чрез процесуалния си представител адв. Кунев в съдебно заседание е оспорил жалбата, тъй като счита че решението на КЗК не страда от пороците, които се твърдят. Ответникът Мега Секюрити Груп ЕООД, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховния административен съд намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което двете жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството по преписка КЗК-1151/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалби на Д.М.Секюрити групООД срещу решение D39763108 от 06.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за определяне на изпълнител на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в административната сграда и териториалните поделения на ДАБ при МС по седем обособени позиции, в частта за обособена позиция 5 Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в Регистрационно-приемателен център гр. Харманли, открита с решение F587648 от 08.10.2024г. на възложителя с УИН 00268-2024-0006 в ЦАИС ЕОП С посоченото решение на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е класиран на първо място Стронг Секюрити груп ЕООД и същия е определен за изпълнител. С обжалваното решение на КЗК е отменила обжалваното решение и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно решение отстраняване от участие в процедурата на участниците: Стронг Секюрити Груп ЕООД и Мега Секюрити груп ЕООД, в частта по обособена позиция 5. За да постанови този резултат КЗК е приела, че обществената поръчка е открита с открита с решение F587648 от 08.10.2024г. на възложителя като срокът за подаване на офертите по обособена позиция 5 е до 13.11.2024г. видно от условията на процедурата е заложен критерии за възлагане най- ниска цена. За безспорно е прието, че договорът ще се изпълнява през 2025г. Към момента на провеждане на процедурата на 25.10.2024г. е обнародвано в Държавен вестник Постановление на министерски съвет 359/23.10.2024г., с което се определя нов размер на минималната работна заплата за 2025г., която е в размер на 1077лв. Съгласно §6 от същото е посочено, че влиза в сила от 01.01.2025г. КЗК не е възприела изложените от възложителя твърдения, първо че ПМС 359 не е било влязло в сила към момента на провеждане на процедурата, поради което не може да породи правни последици, второ, че е налице съдебно оспорване на ПМС и на последно място се твърди, че към момента на подаване на офертите, провеждане на обществена поръчка подаване на жалба нормативно определения размер на минималната работна заплата е 933. На първо място КЗК е посочила, че ПМС 359 е подзаконов нормативен акт и оспорването не спира действието му, ако съдът не постанови друго. КЗК след извършена служебна проверка е констатирала, че по жалба на Сдружение Асоциация на индустриалния капитал в България е образувано адм. дело 10697/2024г. Направено е искане за спиране на действието на оспореното постановление на 12.11.2024г., но с определение от 25.11.2025г. на ВАС е оставено без уважение отправеното искане. Същото е било обжалвано пред петчленен състав на ВАС и с определение 230 от 10.01.2025г. на ВАС е оставено в сила определение от 25.11.2024г. на ВАС. Въз основа на така установеното КЗК е приела, че не е спряно действието на ПМС 359, поради което същото е породило своите правни последици считано от 01.01.2025г. По отношение на момента на провеждане на процедурата, е прието от КЗК, че постановлението е обнародвано в Държавен вестник. Датата на обнародване е 25.10.2025г., от която дата се счита, че всички правни субекти са запознати както със съдържанието му, така и с момента на влизането му в сила. Безспорно е установено, че договорът за разглеждане на обществената поръчка ще се изпълнява през 2025г., поради което всички участници, комисията на възложителя и самият възложител е следвало да съобразят определения нов размер на минималната работна заплата определена в ПМС 359, доколкото процедурата е открита на 08.10.2024г., срокът за получаване на офертите е до 13.11.2024г., а видно от протокола и доклада на комисията, е обоснован извода, че комисията е извършила своята работа в периода от 14.11.2024г. до 05.12.2024г., поради което получаването на офертите, работата на комисията и издаване на оспореното решение следват по време обнародването на ПМС 359. От фактическа страна КЗК е приела за установено, че участниците, класирани на първо и второ място са представили справки към ценовите си предложения, в които са приложили основна заплата за един охранител в размер на 933 лв., което минимална работна заплата за 2024г., а не в размер на 1077лв., който е минимална работна заплата за 2025г., като по този начин не са спазили изискването заложено в документацията, а именно, че към ценовото предложение следва да се приложи справка с подробно описание на начина на формиране на цената за един охранител за един месец от която да е видно, че в размера на предложената цена за изпълнение на поръчката е предвидено заплащането на всички разходи, съгласно действащото законодателство. Въз основа на така установеното КЗК е приела, че е налице неизпълнение на разпоредбите на трудовото и осигурително право, което влече отстраняване от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. а и б. б от ЗОП. КЗК е приела, че направеното възражение от страна на възложителя, че в чл. 7 от договора е предвидена възможност за изменение на договора в случаите на промяна в минималната работна заплата е несъстоятелно, тъй като в случай, че се приложат клаузите от договора по отношение на определения изпълнител ще е налице заобикаляне на разпоредбите на ЗОП. На следващо място КЗК е приела, че възложителят е нарушил и принципа на чл.2, ал.1т. 1 от ЗОП. Въз основа на гореизложените установявания КЗК е счела, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а процедурата следва да се върне на възложителя за продължаване от последното законосъобразно решение отстраняване на Стронг Секюрити Груп ЕООД и Мега Секюрити Груп ЕООД от по нататъшно участие в процедурата, в частта по обособена позиция 5. Решението е правилно като краен резултат, но със следните коригиращи и допълващи мотиви: От доказателствата по делото е видно, че с решение F587648/08.10.2024г. възложителят е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в административната сграда и териториалните поделения на ДАБ при МС по седем обособени позиции, по отношение на обособена позиция 5, с предмет: Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в Регистрационно-приемателен център гр. Харманли. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие. Съгласно раздел I. Обща информация т.9 Прогнозна стойност от документацията изрично е посочено, че в ценовите си предложения за съответната обособена позиция - Образец 2.1.-2.7. всеки участник следва да предложи: 1. Цена за извършване на охранителните дейности за един месец, в лева, без ДДС. 2. Обща цена за извършване на охранителните дейности за целия срок на договора (18 месеца за обособена позиция 1 и 12 месеца обособени позиции от 2 до 7), в лева, без ДДС. 3. Разбивка на сумите спрямо броя на охранителите, въз основа на които са формирани сумите по т. 1 и т. 2, 4. Справка с подробно описание на начина на формиране на цената за един охранител за един месец, от която да е видно, че в размера на предложената цена за изпълнение на поръчката е предвидено заплащането на всички разходи, съгласно действащото законодателство (Кодекс на труда, ЗЧОД, ЗЗБУТ, КСО и др.). Като възложителят е пояснил, че предложените цени за отделните обособени позиции не следва да надхвърлят максималната им прогнозна стойност. Участник, който е предложил обща цена за изпълнение на обособена позиция от поръчката, която надхвърля максималната прогнозна стойност на съответната обособена позиция, ще бъде отстранен от по-нататъшно участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка.В т. 10. Условия и начин на плащане. Финансиране е предвидено, че Условията и начинът на плащането по настоящата обществена поръчка ще се извърши съобразно проектите на договори за обособени позиции 1ч 7. Цената е фиксирана за времето на изпълнение на договора и не подлежи на промяна освен в следните случаи: промяна на минималната работна заплата за страната и в случай, че Възложителят реализира правото си на опция да заяви допълнителни охранителни услуги до достигане на прогнозната стойност на обособената позиция и/или на опция за удължаване срока на договора до 3 (три) месеца, съгласно с разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Като отново възложителят е конкретизирал, че за всички обособени позиции Възложителят има право да индексира цената на договора в случаите на промяна на минималната работна заплата за страната като за изчислението ѝ се използва справката с подробно описание на начина на формиране на цената за един охранител за един месец от ценовото предложение в офертата на Изпълнителя, но до размера на увеличението на минималната работна заплата и при условие, че Изпълнителят на договора заплаща на персонала си (охранителите) минимална работна заплата. Индексация е допустима само при осигурено финансиране и възможност от страна на Възложителя. Съгласно т. 12. Срок за изпълнение на поръчката от документацията, възложителят е указал, че Срокът за изпълнение за всеки един договор започва да тече след приключване на предходен договор със същия предмет, подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на обекта и след осигуряване на финансиране, за които обстоятелства Изпълнителят се уведомява писмено. На следващо място видно от Раздел IV. Избор на изпълнител и сключване на договор , т. IV.1. Критерий за възлагане, в подточки 1 и 3 е уточнено, че обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, определена по критерий за възлагане съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП най-ниска цена, както и че офертите се класират по възходящ ред по реда на чл. 61, ал. 4 от ППЗОП според предложените цени на първо място се класира офертата на участник, предложил най-ниската обща цена за изпълнение на охранителните дейности за целия срок на договора без включен ДДС, по смисъла на т. 2. А видно от чл. 7, ал.6 и ал. 7 от проекта на договора по обособена позиция 5 е предвидена възможността възложителят да индексира цената на договора в случаите на промяна на минималната работна заплата за страната. От направена служебна проверка https://app.eop.bg/today/429007 в ЦАИС ЕОП, е видно, че възложителя с разяснение изх. УСОП-03-33/29.10.2022г. в изпълнение на чл. 33 от ЗОП е отговори на постъпило искане. Поставеният въпрос е свързан с попълване на ценовото предложение, в частност коя минимална работна заплата да се ползва за база при определяне на цената за един охранител на месец, тази за 2024г. от 933 лв. или да заложи по висока от 2025г. В отговора, възложителят е посочил, че в право на всеки участник в процедура по ЗОП е сам да определи методите и критериите , по които ще изготви офертата за участие в обществената поръчка като същата трябва да отговаря на нормативните изисквания и да включва всички присъщи за дейността разходи. По тази причина в документацията е посочено, че офертата съдържа освен цена за извършване на охранителна дейност за един месец, общата стойност за срока на договора, така и разбивка на сумата спрямо броя охранители, както и описание на начина на формирането й. От обявлението е видно, че крайният срок за получаване на оферти по обособена позиция 5 е до 13.11.2024г. Междувременно с Постановление 359 от 23 октомври 2024г. Министерски съвет на Република България е определил размера на минималната работна заплата за 2025г., като в §6 е посочено, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2025г. Същото е обнародвано в Държавен вестник, бр. 90 от 25.10.2024г. Действително същото е обжалвано, но съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1 от АПК е предвидено, че оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. А служебно е известно на съда, че с определение 230 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело 12111/2024г. на ВАС, петчленен състав е оставил в сила определение от 25.11.2024г. на ВАС,постановено по адм. дело 10697/2024г., с което е оставена без уважение искането на Сдружение Асоциация на индустриалния капитал в България за спиране по реда на чл. 190 от АПК действието на Постановление 359/23.10.2024г. на МСРБ. По обособена позиция 5 са подадени общо 8 оферти съгласно протокол на помощния орган на възложителя. КЗК е установила, че към ценовите си предложения участниците са приложили финансови разчети справки за формирането на цените по обособената позиция, както следва: Д.М.Секюрити груп ООД предлага основно трудово възнаграждение за един охранител в размер на 1077 лв., съгласно чл.244, ал.1 от КТ, а Стронг Секюрити груп ЕООД и Мега Секюрити груп ЕООД предлагат основно трудово възнаграждение за един охранител в размер на 933 лв. Видно от решение D39763108 от 06.12.2024г. на възложителя - Стронг Секюрити груп ЕООД е класиран на първо място, а Мега Секюрити груп ЕООД е класиран на второ място. Определен за изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция 5 е Стронг Секюрити груп ЕООД. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушение на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОП, както правилно е приела и КЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗОП, лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по решението, обявлението и документацията за обществената поръчка до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на заявленията за участие и/или офертите, като възложителят, съгласно ал. 2 на същата норма от ЗОП, трябва да предостави разясненията в четиридневен срок от постъпването на искането, чрез публикуването им на профила на купувача. Целта на разяснението е да бъде изяснена волята на възложителя, обективирана в решението, обявлението или документацията, когато има неяснота, неточност или друго съмнение при формулиране на условията на обществената поръчка. Тълкуването несъмнено попада в компетентността на възложителя, което е еднозначно разписано в чл. 33 от ЗОП, а целта му е осигуряване на възможност за потенциалните участници да участват в процедурата при ясни и еднозначни условия. В настоящия случай, видно от публично достъпната информация в ЦАИС ЕОП, е налице отправено конкретно запитване в процедура по възлагане на обществена поръчка, по отношение на важен елемент от формиране на ценовото предложение на участниците, по което от възложителя е направено разяснение. Искането е направено в срок и в срок е направено разяснението. В спора е необходимо да се изясни отговаря ли предоставеното разяснение на изискванията за законосъобразност, заложени в ЗОП, респективно на общите принципи по чл. 2 от ЗОП. От правна страна вече бе посочено, че релевантната императивна уредба на института на разясненията в материята на обществените поръчки е заложена в чл. 33 от ЗОП. Следва да се отбележи, че разясненията трябва да бъдат ясни, точни и конкретни, а не да бъдат осъществени под формата на цитиран от документацията текст или като препратка към други съществуващи текстове, от които бъдещият участник отново да се опитва да извлича нужното му обяснение. Тълкуването следва да бъде направено от самия възложител, а не от изискващия тълкуване кандидат. Затова нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗОП предвижда задължение именно за възложителя на обществената поръчка да даде разясненията под формата на тълкуване, обяснение и изясняване на конкретна неяснота по документацията. В случая предоставеният от възложителя отговор е общо формулиран спрямо конкретно зададения въпрос. Това от своя страна представлява незаконосъобразно действие от страна на възложителя. Разяснението, което трябва да се съдържа в отговора, е необходимо да бъде по предмета на въпроса и да се отнася до конкретната неяснота във връзка с документацията. Видно от даденото разяснение, възложителят не е отговорил на въпроса свързан с конкретните параметри на поръчката, а по скоро е преповторил заложеното в документацията. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗОП въвежда изискване към възложителя да изясни и разтълкува определена неяснота в документацията, която бъдещият кандидат по процедурата не може да възприеме, с оглед изготвяне на оферта за участието в дадена обществена поръчка, което в случая не е постигнато. Отстраняването на възникнали неясноти е от изключителна важност, с цел спазване на заложените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП основополагащи принципи за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Това неминуемо би довело до нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, в която изрично е посочено, че обществените поръчки се възлагат в при спазване на принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Следователно, при липса на конкретизиране на базов елемент от ценовото предложение на участниците води до неяснота, какво следва да е съдържанието на ценовото им предложение, предвид приетото Постановление 359 от 23.10.2024 г. на МС. Така допуснатото нарушение на нормата на чл. 33 от ЗОП от страна на възложителя е довело до съществена неяснота, както за дружеството, което ги е отправило, така и за останалите потенциални участници в процедурата относно условията за участие и изпълнение на предмета на поръчката, като по този начин възложителят е препятствал възможността на заинтересованите лица да изготвят конкурентни оферти за участие в процедурата, които да бъдат изцяло съобразени с изискванията му. В настоящия случай Стронг Секюрити Груп ЕООД и Мега Секюрити груп ЕООД са представили справки към ценовите си предложения, в които са предложили основна заплата за един охранител в размер на 933 лв., която по своята същност отговаря на минималната работна заплата за 2024 г. и е по ниска от несъобразената с минималната работна заплата за 2025 г. за един охранител, което води до по ниска обща цена за изпълнение, което от своя страна гарантира класиране, съгласно критерия за възлагане на процедурата най-ниска цена, а от там се гарантира избора на изпълнител. В такъв случай следва да се приеме, че представените ценови предложения от участниците при неизяснени базови параметри води до неравно и несравнимо помежду им оценяване, още повече, че критерия за възлагане е съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП най ниска цена. Всичко изложено по-горе налага извода, че възложителят с влязлото в сила разяснение, което е станало част от документацията за участие, е допуснал залагането на неясни условия в документацията за участие, като тези действия не могат да бъдат санирани, което само по себе си е нарушение по провеждането на процедурата по см. на чл.110, ал.1,т.5 ЗОП и налагат задължително прекратяване на процедурата. С оглед невъзможността установеното нарушение да бъде отстранено от възложителя на този етап, то следва преписката да бъде върната на възложителя с указание за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП. По жалбата на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет настоящият съдебен състав приема следното: Несъстоятелно е твърдението на касатора, че Постановление 359 от 23.10.2024г. на МС, с което се определя нов размер на минималната работна заплата за 2025г. към момента на приключване работата на комисията не е влязло в законна сила, тъй като същото било оспорено. С разпоредбата на чл.5, ал. 5 от Конституцията на Република България е указан началният момент на действието на нормативния административен акт, а именно същите влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В настоящия случай в §6 от ПМС 359 от 23 октомври 2024г. е предвидено, че постановлението влиза в сила от 1 януари 2025г. Следователно от момента на влизане в сила на подзаконовия нормативен акт, регламентираните в същия правила за поведение стават задължителни. С чл. 190, ал.1 от АПК е регламентирано, че оспорването на подзаконов нормативен акт не спира действието му, тъй като при подаването на жалбата същата няма суспензивен ефект. В изречение второ на разпоредбата е предвидена възможността съда да прецени дали е необходимо спиране на действието на оспорения акт. Видно от установеното от КЗК, а и на съда му е служебно известно, че с решение 1882 от 26.02.2025г. постановено по адм. дело 10697/2024г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Сдружение Асоциация на индустриалния капитал в България против Постановление 359 на Министерски съвет на Република България от 23.10.2024г., за определяне на размера на минималната работна заплата, обн.,ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г., по което е депозирана касационна жалба. С определение от 25.11.2024г. постановено по адм. дело 1069782024г. Върховният административен съд е оставил без уважение искането на Сдружение Асоциация на индустриалния капитал в България за спиране на действието на Постановление 359 на Министерски съвет на Република България от 23.10.2024г. Така постановеният съдебен акт е потвърден с определение 230 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело 12111/2024г. на петчленен състав на ВАС. Въз основа на така установеното, следва да се приеме, че към момента на провеждане на процедурата постановлението е обнародвано в Държавен вестник, като от този момент следва да се приеме, че всички субекти са запознати със съдържанието му, както и с момента на влизането му в сила, в тази връзка след като не е спряло действието на подзаконовия нормативен акт със съдебен акт на съда, следва да се приеме, че същото ще породи своите правни последици от 01.01.2025г. Неоснователен е релевирания от касатора довод, за неправилност на извода на КЗК, че ценовите предложение трябвало да бъдат съобразени с минималната работна заплата определена с ПМС 359/2024г. Настоящият съдебен състав счита, че в случая твърдението, че в решението за откриване на процедурата, както и документацията не е поставено условие формирането на ценовите предположения да се съобрази с минимална работна заплата е неправилно, тъй като видно от документацията е посочено, че участниците следва да представят справка с подробно описание на начина на формиране на цената за един охранител, като размера на предложената цена за изпълнение на поръчката следва да са предвидени всички разходи съгласно действащото законодателство, в това число е цитиран Кодекса на труда. Съгласно чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В изпълнение на тази повеля нормата на чл. 244 от Кодекса на труда въвежда регулация на минималните трудови възнаграждения и обезщетения. А в чл. 245, ал.1 от КТ, е предвидено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Следователно при изработване на справката всеки участник следва да се съобрази с предвидената минимална работна заплата. А предвид установеното от страна на възложителя нарушение на нормата на чл. 33 от ЗОП е довело до неяснота на потенциални участници в процедурата относно условията за участие и изпълнение на предмета на поръчката, като по този начин възложителят е препятствал възможността на заинтересованите лица да изготвят оферти за участие в процедурата, ако възложителят беше изпълнил своето императивно задължение, в това число да е конкретизирал коя минимална работна заплата следва да бъде посочена за база при определяне на цената, нямаше да се стигне до заблуда на участниците. Още повече е видно, че ценовите предложения са били несравними помежду им, а критерия за възлагане е съгласно чл. 70, ал.2, т.1 от ЗОП най-ниска цена. Настоящият съдебен състав приема за неоснователни изложените в касационната жалба на "Стронг Секюрити груп" ЕООД просторни доводи относно начина на формиране на ценовото предложение на участниците, в частност за формиране на цената за един охранител за един месец, а именно дали като база следва да се прилагат нормативно определения размер на минималната работна заплата към датата на подаване на офертите или този в сила от 01.01.2025 г. В настоящия случай, съдебният състав е изложил подробни мотиви относно допуснатото от възложителя нарушение, изразяващо се в липса на яснота и представени разяснения по отношение на ценовото предложение, в частност коя минимална работна заплата следва да се ползва за база, поради което счита, че с цел процесуална икономия следва да препрати към същите. Недопустимо е в съдебно производство да се тълкува волята на възложителя, предвид че в документацията, а и в дадените разяснения не е налице еднозначност. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното решение на КЗК следва да бъде оставено в сила. В обжалвания акт на органа по преразглеждането следва да се измени диспозитива по чл.173, ал.2 от АПК като преписката се върне на възложителя, но не както е постановила КЗК, а за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП. При този изход на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно. На основание чл.143, ал.3 от АПК своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се явява основателно и доказано, предвид данните в представения на л.50 от делото договор за правна защита и съдействие, установяващ действително плащане на договореното в размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение заплатено в брой, които следва да му бъдат заплатени съразмерно и поравно от двамата кастори. Същевременно е направено възражение за прекомерност, основано на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, както и съгласно чл.8, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвидено възнаграждение в размер на 1500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,