Решение № 6445 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2015 г.

Решение № 6445 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Б. И. Г." ЕООД гр. София, чрез адв. К. К. обжалва решение № 3480/19.05.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 257/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101401035/26.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2045/17.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София. В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението, поради съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че изводите на съда по фактите са в противоречие с доказателствата по делото. Счита за установено, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, налице са плащания по фактурите и че предмет на доставките е стока, която е използвана за осъществяване на последващи доставки. Твърди, че отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "А. Т." ЕООД, "АБВ П." ЕООД и "К." ЕООД е мотивиран единствено с неоткриване на доставчиците в хода на ревизията и с липсата на доказателства за кадровата и техническата им обезпеченост. Излагат се подробни съображения за приложение на конкретни решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и на оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Б. А. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред АССГ ревизионен акт на "Б. И. Г." ЕООД гр. София е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 07.2010 г. и м. 12.2010 г. в общ размер на 37 748.04 лева и съответните лихви, по фактури, издадени от "А. Т." ЕООД, "АБВ П." ЕООД и "К." ЕООД. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, мотивиран е и съответства на материалния закон - чл. 68 и сл. от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от същия закон. От фактическа страна съдът е установил, че спорните фактури не отговарят на изискването на чл. 114 от ЗДДС, тъй като не съдържат конкретни данни за предмета на доставката, а описанието на стопанската операция е бланкетно: "по договор". От събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая не се установява дали доставчиците са разполагали със стоки от съответния вид и количество. По доставката на услуги е обосновал извод, че не е доказана кадрова и техническа обезпеченост за изпълнението им. С тези мотиви и като е обсъдил данните от представените по делото ревизионни актове на преките доставчици и приложените от жалбоподателя извлечения от счетоводни сметки, съдът е направил извод, че не е доказана реалността на спорните доставки. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е очертал материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки и услуги, като правните му изводи са направени в съответствие с чл. 68 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и принципно се споделят от настоящия съдебен състав. Нормите от националния закон са тълкувани във връзка с относимите норми от правото на ЕС, като са цитирани и конкретни решения по преюдициални запитвания. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане възниква когато данък добавена стойност стане изискуем. Данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС по доставките на стоки данъчното събитие настъпва, когато собствеността върху стоките бъде прехвърлена на получателя, а по доставките на услуги - към момента на извършването им. Това са и фактите, които при спор за реалност на доставките, задълженото лице, което претендира правото на приспадане следва да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай правилно първоинстационният съд е приел, че тази доказателствена задача не е изпълнена от "Б. И. Г." ЕООД. Преди всичко по делото не е установено какъв е конкретният предмет на фактурите, издадени от "А. Т." ЕООД, "АБВ П." ЕООД и "К." ЕООД. Правилно съдът е приел, че издадените данъчни документи не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС - не съдържат описание за вида на стока или вида на услугата. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, според която "количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги", е част от задължителното съдържание на фактурите, издавани за целите на ДДС. В конкретния случай се претендира право на приспадане за фактурирано възнаграждение /цена/ "по договор". Така направеното описание на стопанската операция във всички фактури не дава възможност да се определи предмета на доставките - стоки или услуги, поради което принципно правилно съдът е изложил мотиви по основанията за възникване на правото на приспадане и по двата вида доставки. Твърдението в касационната жалба, че предмет на доставките са стоки, не кореспондира с доказателствата по делото. От ревизионния акт, издаден на "А. Т." ЕООД, фактура № 188/6.07.2010 г., при ревизията на получателя "Б. И. Г." ЕООД е установено, че се касае за доставка на услуга по изпълнение на договор от 4.05.2010 г. за изработване на технически и технологичен проект "Изграждане на складово стопанство към цех за преработка и пакетиране на семена и ядки", в с. Паисиево, общ. Дулово. Този договор не е приложен по делото, но при ревизията е прието, че предметът му е идентичен с представения от ревизираното лице като изпълнител договор от 28.04.2010 г., сключен с възложител А. Г. П.. От наличните по делото доказателства не се установява нито прехвърляне право на разпореждане с конкретни стоки в полза на касатора, нито извършването на услуга от "А. Т." ЕООД. По делото освен преписи от спорните фактури, които не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, са налице извлечения от банкова сметка на ревизираното дружество, ревизионни актове на преките доставчици, както и преписи от документи, иззети от "Б. И. Г." ЕООД с протокол за претърсване и изземване от 29.11.2011 г. по досъдебно производство и предоставени на ревизиращите от НСлС. Тези доказателства не установяват обстоятелства, релевантни за настъпване на данъчно събитие по спорните доставки. При липсата на доказателства за осъществяване на доставките, законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане. Само на това основание решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството се явява правилно постановено. Останалите съображения на съда - за липса на доказателства, че доставчиците са разполагали със стока от вида и количеството на фактурираната, както и мотивите за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, не следва да бъдат споделени, тъй като не представляват самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. В това отношение са основателни възраженията в касационната жалба, основани на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. Въпреки основателността на тези доводи, крайният извод на съда, че не е доказано осъществяване на облагаеми доставки на стоки или услуги по спорните фактури съответства на доказателствата по делото и на материалния закон, поради което решението като краен резултат следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което е в размер на 2111.21 лева съгласно чл. 161, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,