Решение № 4962 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14690/2019 г.
ВАСVI отделение28.04.2020 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5038 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 2464/2019 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4962 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14690/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Образувано е по касационна жалба на К. Цветков от [населено място], област М., срещу решение № 5038 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 2464/2019 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №ЗД/Д-С-СК-003/16.01.2019 г. на директора на Дирекция за социално подпомагане /ДСП/ Сердика при Агенция за социално подпомагане /АСП/, с която е наредено временно настаняване на детето Ц. Ц. в семейството на нейния родственик – баба по майчина линия Л. Крумова. Изложените доводи в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е в противоречие със събраните по делото доказателства и изводите на първоинстанционния съд не кореспондират с установените фактически обстоятелства по случая. Касаторът поддържа, че с административния акт се поставя в риск здравето и живота на дъщеря му. Счита, че настаняването й да живее с Л. Крумова би навредило на физическото и психо-емоционалното развитие на детето. По делото не е призован и изслушан исканият от касатора свидетел. Моли да се отмени решението на Административен съд С. град и вместо него да се постанови отмяната на заповедта. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика при АСП, редовно уведомен, се представлява от юрк. Михайлова. В съдебно заседание и писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да се остави в сила. Ответникът по касация – Ц. Ц., редовно уведомена, не се явява, за нея се явява адв. Златкова - особен представител. В съдебно заседание и писмен отговор изразява становище за неоснователност на оспорването. Ответникът по касация – Л. Крумова, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмен отговор чрез адв. Р. Демирева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Ответникът по касация – М. Цветкова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед на директора на ДСП-Сердика, на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ е наредено настаняването на непълнолетната Ц. Ц., с майка М. Цветкова и баща К. Цветков, временно по административен ред за срок до промяна на обстоятелствата, налагащи промяна в мярката за закрила и / или до произнасяне на съда с решение, в семейството на нейната баба по майчина линия – Л. Крумова, където същата се отглежда и към момента на издаване на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, заповедите за временно настаняване на деца в риск се издават от директора на съответната дирекция за социално подпомагане. В хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт, може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт за временно настаняване на детето. Доказателствата, които са ангажирани от административния орган, налагат извод, че родителите на детето се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Въпреки заявените в устен и писмен вид намерения да го гледат, издържат и подсигурят, родителите на практика не полагат необходимите ежедневни и системни грижи за него. Намират се непрекъснати конфликти с Л. Крумова, която фактически изяло отглежда Ц.. Видно от приложените в преписката сведения, проведени анкети от социалните работници, социални доклади, планове и програми, детето е заявило, че не желае да живее с нито един от двамата си родители, а желае да живее при баба си, която се грижи добре за него и с която има добре развита емоционална връзка. Касаторът не представя доказателства, опровергаващи по един безспорен начин тези констатации и изводи на административния орган и първоинстанционния съд, за невъзможност на родителите в настоящата им ситуация, да осигурят на детето необходимите условия за нормалното му физическо, социално и психическо развитие, хармония и домашен уют. Видно от приложения социален доклад, родителите са разведени, като упражняването на родителските права върху непълнолетната Ц. са предоставени на майката. Майката М. Цветкова е инвалид със 70% ТНР, с диагноза [диагноза], получава пенсия в размер на 150 лева. Бащата е безработен или без постоянна работа, член е на секта "В. " и често сменя местоживеенето си. Налице са данни по делото за извършвана от него просия, както и че е принуждавал и майката и детето да просят за пари. В преписката по делото се съдържат сведения за непристойни думи и действия на бащата пред детето, с които пряко е засегнал психиката му. Представени в настоящото касационно производство от касатора са разписки, които удостоверяват плащания, но не и системно и редовно изплащане на издръжката в определения й размер. Между родителите има изложени данни за множество несъгласия, конфликти, скандали и дори физическо насилие от бащата срещу майката, а и срещу детето. От друга страна, съществува и дълбок конфликт и раздалечаване между двамата родители от една страна и бабата, като бащата и майката изразяват несъгласие детето да се отглежда от бабата. В материалите по делото се съдържат данни за множество конфликти между майката и бащата, както и на тях с Л. Крумова, случаи на тяхно безотговорно поведение, които се подкрепят и от изготвения социален доклад по случая. Описаните действия и постъпки на родителите и отношението им към детето, реално уреждат или поставят в опасност здравето и психичното му равновесие. Майката и бащата нямат задълбочена и реалистична преценка на възможностите си като родители и не се съобразяват с нуждите на детето. Майката не желае детето да посещава училище, като счита, че е в състояние да го обучава в домашни условия, не полага ежедневни грижи за него. Отнасяла се е грубо и нехайно с него, като същевременно е оправдавала поведението на бащата и агресивното му отношение, съчетано с липса на реални грижи от негова страна и пр. Макар детето да не е жертва ежедневно на насилие в семейството, такова е било упражнявано спрямо него в определени моменти, като съществува сериозна опасност от увреждането му. Полаганите от баба му грижи и това, че то живее с нея, по сведенията от социалните оценки и доклади, на практика е предотвратило именно настъпването на тези резултати. Въпреки заявеното от родителите на детето, че желаят да отглеждат детето и да се грижат за него, от тях не са предприети действия за приобщаването му, като никой от двамата не участва в работата с Отдела за закрила на детето по случая на Ц., не е активен участник и изпълнител в плана за социални мерки, изготвен и изпълняван от ОЗД при ДСП по отношение на детето. Въпреки настъпилото и установено от административния орган отчуждение на детето от бащата и отчасти с майката, никой от двамата родители не е изявил активно желание да ползва препоръчаната социална услуга. В контраст с това, баба му Л. Крумова взема системно и активно участие в изготвената програма и мерки за работа с детето. Посочена е в социалните доклади и плана за действие като основен гарант и спонсор за постигане на структурирана, предвидима и спокойна среда за живот и израстване на детето. Видно от изготвените от ДСП – Сердика: План за действие за детето Ц. Ц., Протоколи за преглед на оценката на случая и плана за действие, г-жа Крумова е посочена като ресурс и отговорник по целите: Осигуряване на адекватна грижа за Ц.; Задоволяване на здравните потребности на Ц.; Редовни консултации с педиатър; Удовлетворяване на емоционалните потребности на детето - Осигуряване на безопасност и сигурност; Редовно посещение на учебни занятия. От данните по делото също се установява, че Л. Крумова има капацитет да се грижи за детето: Здравословно е стабилизирана, въпреки прекарано онкологично заболяване /съгласно посоченото в социалния доклад/; Финансово – получава пенсия в размер над 750 лева. Л. Крумова има чисто и удобно двустайно жилище, където детето има своя стая и е свикнало да живее. Предвид на това, необосновано е твърдението на касатора за реална опасност за живота и здравето на Ц.. От преписката по делото се установява също, че в заявление от 18.06.2018 г. Л. Крумова до директора на ДСП – С., е посочила, че е полагала грижи за детето Ц. Цветкова от самото й раждане, а от 1 г. и 6 месеца изцяло, като има изградена силна емоционална връзка с него. Майката М. Цветкова е напуснала жилището, обитавано от тях през февруари 2018 г. Бабата е останала да се грижи за детето, за здравословното му състояние, успех в училище, прехрана, подслон и развлечения. Изразява желание детето да бъде настанено в семейството й по реда на Закона за закрила на детето. В ДСП Сердика е изготвен актуален социален доклад по случая с вх. №СЛ/Д-С-СК/220-054/16.01.2019 г. /л. 12 от 2341/2019 г., според който Ц. е включена в регистъра за деца, нуждаещи се от социална мярка – деца в риск, с дата на регистриране на случая 18.11.2016 г. В графа "Основни битови потребности" от Г. "Потребности на детето, свързани с развитието му", е посочено, че към момента на изготвяне на доклада, детето се отглежда и възпитава в семейна среда, в семейството на баба й Л. Крумова, където е осигурено всичко необходимо за задоволяване на основните потребности на детето от храна, подслон, дрехи, грижи за здравето, съобразени с неговата възраст. В изложението на доклада е анализирана подробно средата и условията, в които живее детето и са посочени положителните и проблемните страни. В графа "Семейни и социални отношения" е посочено, че детето е на [възраст], в която е годно лично изрази мнение по отношение на взаимоотношенията му с неговите близки и по-далечни близки и роднини от разширения семеен кръг. По данни от доклада, детето не се чувства спокойно и в безопасност при родителите си. Чувството на сигурност и здрава връзка с биологичните му родители никога не е имало. Баща му никога не е живеел заедно с него и майка му в едно семейство, страхува се от него, никога не е полагал грижи за неговото отглеждане и възпитание, не е плащал издръжка. Майката, на която съдът е присъдил упражняването на родителските права след развода - не е работила, няма сигурни и стабилни доходи, не може да се грижи за него и да му осигури нормални условия за отглеждане и възпитание. Ц. е отглеждана от своята баба по майчина линия – Л. Крумова, като тя и нейният партньор – Д. Станев са хората, които се грижат за нея. Лелята на Ц. Л. – сестра на майка й М. също помага в отглеждането и може да разчита на нейната подкрепа. В доклада е отбелязано, че двамата родители не са били сериозно трудово ангажирани, нямат постоянни и стабилни доходи, нямат нормални жилищни условия, с които да осигурят подслон и място за спокойно живеене, сигурна и стабилна семейна среда. В Г. "Капацитет на родителите" в социалния доклад е посочено, че родителите не са в състояние да полагат адекватни грижи за детето, налице е родителска безотговорност, като поведението им не е насочено към осигуряване на сигурна и защитена семейна среда, в която детето да се отглежда спокойно. Родителите не са в състояние да осигурят необходимата сигурност с цел благополучието на детето. Между родителите и детето няма необходимата емоционално-доверителна връзка, липсват добри и здрави отношения между родители и дете. В подкрепа на това си становище, административният орган е установил и приложил в преписката по делото доказателства, в които са налице данни за непостоянно и понякога явно грубо отношение към детето не само от страна на бащата, но и от майката. Същите не са оказвали съдействие за разрешаване и на ежедневните нужди и проблеми, като изваждане на документ за самоличност, образование, обучение, летувания и почивки и др. Описани са неприсъщи и понякога непристойни актове от страна на бащата, но и непостоянно и неангажирано поведение на майката към детето. В графа "Образование" от социалния доклад е записано, че е проведен разговор с Ц. по повод сигнала й "че детето е изключено от училище", като тя е заявила, че се чувства като аутсайдер и затова е преустановила да посещава учебните занятия и е намалила успеха си. Ц. е споделила пред социалния работник, че е разговаряла с майка си по този повод и още през изминалата година я е уведомила, че иска да бъде записана в друго училище, на която молба майката не се е отзовала. При извършената проверка се установява, че Ц. е освободена от редовно обучение в Руското училище, като се налага преместването й в друго учебно заведение за завършване на първия учебен срок и учебната година. Майката е потърсена от Отдела по закрила на детето /ОЗД/ по местоживеенето си, за предприемане на действия по записване на детето. Видно от писмо на ОЗД – Младост, майката заявява, че няма да представи документ, удостоверяващ, че детето е записано в учебно заведение, защото тя ще я обучава в домашна форма. Становището на ОЗД – Младост е, че г-жа Цветкова със своите действия създава реална предпоставка за отпадането на своята дъщеря от образователната система. От своя страна бабата на детето заявява готовност да запише Ц. в подходящо учебно заведение. В социален доклад изготвен от ДСП Сердика за АССГ по адм. д. № 2464/2019 г. с изх. №П-Р/Д-С-СК/133-001/05.06.2019 г. е посочено, че детето вече е записано и посещава 32 СОУ "Св. К. О." – гр. С., като през 2019 г. е в осми клас. З., че спазва правилата в училище и има добри оценки. Налице са и сигнали за проблемно поведение на детето, за което е насочено и ползва социална услуга в Център за обществена подкрепа към Фондация "А. А." – гр. С.. От материалите по делото е очевидно, че от ДСП и бабата Л. Крумова се полагат значителни усилия и се извършат редица различни по вид дейности, за да се постигне нормализиране на живота на детето, създаване на семеен уют и спокойствие за него. Това се налага, за да преодолее натрупалите се в продължителен период от време силно негативни преживявания и емоции, застрашаващи физическо и психическото му развитие и израстване. Техен основен източник е непостоянното и често неприемливо поведение на двамата му родители и невъзможността им да му осигурят нормални и подходящи за възрастта, пола и желанията му жизнена и семейна среда. С цел да се осигури на детето семейна среда и индивидуална грижа, както и да се предотврати настаняването в специализирана институция, е издадена и процесната заповед, с която Ц. Цветкова е временно настанена в семейството баба й по майчина линия, където всъщност живее от раждането си, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Предвид изложеното, касационният състав намира за правилно и законосъобразно становището на административния орган и първоинстанционния съд, че за детето е по-целесъобразно, по-благоприятно и сигурно да продължи да живее в семейството на баба си по майчина линия – Л. Крумова. Постановената заповед за настаняване отразява и защитава по възможно най-добрия начин, с оглед на съответната ситуация, правата и интересите на Ц.. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата. Те се подкрепят от събраните доказателства в административната преписка по делото, изготвените социални доклади, междинния доклад, плана за действие, протоколите от преглед на оценката на случая и плана за действие и сведенията на заинтересуваните страни, вкл. детето, което е изслушано и от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради неизслушване на допуснатия му свидетел. С протоколно определение от 20.06.2019 г., съдът е отменил свое определение от 06.06.2019 г. за изслушване на свидетелски показания, поради неявяване на страните, които са ги поискали, както и на допуснатите свидетели. По делото се установява безспорно, че към момента на издаване на заповедта е налице трайна невъзможност на майката и бащата да отглеждат и възпитават детето, което обуславя фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт за настаняването на Ц. Цветкова при баба й по майчина линия. В хода на съдебното производство са взети предвид данните за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителите и това, че те нямат финансови възможности за материално задоволяване на основни потребности, свързани с жилище, храна и облекло. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В този смисъл са били налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето за настаняването на детето, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Освен това най-добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДт и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Към момента на постановяване на оспорения съдебен акт не са съществували данни за наличие на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето за прекратяване на временното настаняване. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед. Тя съответства изцяло на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено и социално развитие на детето и за осигуряване на спокойна и сигурна семейна среда, така необходима за израстването му. Първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, който следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 25, ал. 1, т. 3