Решение № 4704 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 719/2011 г.

Решение № 4704 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 719/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Андреан Савов Андреев от гр. Разград, против решение № 59 от 10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 107/2010 г. от Административен съд Разград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на община Разград, в писмено становище възразява срещу основателността на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването на Андреан Андреев против заповед № 2461 от 14.09.2010 г. на кмета на община Разград, с която е прекратено наемното му правоотношение, поради изтичане на срока за настаняване и неплащане на наемната цена за период повече от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е бил настанен в имот - частна общинска собственост, съгласно АЧОбС № 342 от 08.08.1997 г. - ап. 2, находящ се в ж. к. "Орел", бл. 19, вх. Г, въз основа на заповед № 412 от 16.05.2000 г. и договор за наем от 16.05.2000 г., сключен за срок от три години. Установил е още, че този договор е бил анексиран съответно на 11.06.2003 г. и на 10.07.2006 г., като страните са договорили срокът му на действие да продължи до 16.05.2010 г. С писмо-предизвестие изх. № 94-А-64.1 от 06.07.2010 г. Андреев е бил уведомен за това, че наемното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОбС, както и че дължи наем в размер на 505. 82 лева за периода от 01.08.2009 г. до 01.07.2010 г. вкл. С писмо изх. № 94-00-49.1 от 1.09.2010 г., получено от жалбоподателя на 03.09.2010 г. административният орган го е уведомил, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е открито производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Единственото възражение, посочено в касационната жалба е, че касаторът е погасил просрочените си задължения към общината, за което е приложил документ от 6.10.2010 г. (л. 15) пред първоинстанционния съд и е с влошено здравословно състояние. Възраженията са неоснователни. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване, а както е видно от представените писмени доказателства Андреев е уредил просрочените задължения след постановяване на оспорвания административен акт. Настоящата инстанция намира, че съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на община Разград и сключеният между общината и Андреан Андреев договор за наем от 16.05.2000 г. Правилно също така е установено, че този договор е срочен и действието му е изтекло на 16.05.2010 г., след която дата имотът се държи без правно основание. Това обстоятелство е релевантно с оглед уговореното в раздел VI - "Прекратяване на договора", т. 18.1 и т. 18.4, а именно че същият се прекратява "поради неплащане на наемната цена или приспадащата се част от консумативните разноски за повече от два месеца или поради системното им неплащане в срок" и "с изтичане на срока за настаняване". Както правилно е констатирал и съдът от първата инстанция, и двете предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение са били налице. Вярно е, че след изтичането на срока на договора за наем е налице правна възможност за продължаването му, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая липсва воля срокът на наемния договор да бъде продължен, за което наемателят е бил уведомен своевременно. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие на общината да го поднови, то правилно съдът е приел, че обстоятелството дали наемателят е заплатил просрочените си задължения и е с влошено здравословно състояние е без правно значение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,