Решение № 18 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2008 г.

Решение № 18 от 28.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството по делото е образувано по молба от Ц. А. К. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Районен съд Елин Пелин от 27.06.2003 г. по гр. д. № 152/02 г. Молителката сочи, че е налице новооткрито доказателство, което е от значение за делото и би променило изхода по спора, с което не е могла да се снабди своевременно. Позовава се на скица № 1247/20.07.2007 г. за парцел **** и парцел **** 35 в кв. 9 по плана на с. Б. от 1931 г., в която е посочено, че двата имота били записани на нейния праводател И. Г. Моли съда да отмени влязлото в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ответницата в производството по отмяна Ц. Л. Г. чрез назначения особен представител адв. М изразява становище, че молбата е неоснователна. Останалите ответници Н. С. Н., С. Л. Г., Г. Н. Б., Г. Н. Т., Н. И. И., Х. Г. Х., Н. С. К., Д. С. Х., Г. Т. Г. и Л. Т. Х. не са взели становище. Върховният касационен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото във връзка с наведените от молителката доводи, намира: С решение № 58 от 27.06.2003 г. по гр. д. № 152/02 г. на Елинпелинския районен съд е отхвърлен предявеният от Ц. А. К. срещу Н. С. Н., С. Л. Г., Г. Н. Б., Г. Н. Т., Н. И. И., Ц. Л. Г., Х. Г. Х., Н. С. К., Д. С. Х., Г. Т. Г. и Л. Т. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 196 кв. м., представляващи част от нива с площ 1340 кв. м. в м. "Зад плето", съставляваща имот пл. № 114 по плана на с. Б., а по картата на възстановената собственост - имот № 0* Това решение е оставено в сила с решение от 08.12.2004 г. по гр. д. № 193/2004 г. на Софийския окръжен съд, потвърдено с решение № 851/06 г. от 31.07.2006 г. по гр. д. № 1586/05 г. на ВКС, IV г. о. Прието е, че с решение № 1* от 10.08.2000 г. на ПК- гр. Е. в полза на наследници на И. Г. И., един от които е молителката, е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 1340 кв. м. в м. "Зад плето" в землището на с. Б., но спорната площ не е включена в границите на възстановения имот,, тъй като тя не е част от имот пл. № 35 по плана от 1931 г., собственост на наследодателя на молителката И. Г., а от съседния имот пл. № 36. Изводът е основан на заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е установила, че към момента на образуване на ТКЗС е бил в сила КРП, одобрен през 1931 г., в който на името на И. Г. е бил записан имот пл. № 35, а съседният имот пл. № 36 е бил записан на името на Н. С. Н. и Г. Т. Г.. Проследявайки промените в регулационния статут на имотите след образуване на ТКЗС и плана на възстановената собственост в реални граници, вещото лице е заключило, че възстановеният на наследниците на И. Г. имот № 0* е с площ 1.144 дка, като намалението от 196 кв. м. в площта е от изместване на границата в северната част към парцел **** от масив 11, възстановен на Д. С. К., т. е. спорният имот не е част от възстановения на ответниците по ревандикационния иск и не се владее от тях. Въведеното от молителката основание за отмяна е по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Според цитираната разпоредба отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната, срещу която е постановено решението, обективно не е могла да узнае или новооткрити или новосъздадени документи относно твърдяни факти, които са останали недоказани от нея поради липса на доказателства въпреки проявената от нейна страна активност. Представената от молителката скица скица, макар и издадена след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, представлява извадка от КРП от 1931 г. По делото не е било спорно, че имот пл. № 35 по този план, е бил записан на нейния наследодател. Това обстоятелство е било известно на решаващия съд с оглед представеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и е взето предвид при формиране на неговите фактически и правни изводи по спора. Скицата не отразява ново обстоятелство и представянето й не обуславя основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Сами по себе си те не са доказателство за факти с правно значение, а представляват извънсъдебни свидетелски показания, които, за да бъдат съобразени във връзка със спора, следва да са събрани по предвидения за това ред - устно и непосредствено от решаващия съд. Законът- чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) не предвижда отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът