Решение № 8063 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4603/2014 г.
ВАСПетчленен състав12.06.2014 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1957 от 12.02.2014 г., постановено по адм. дело № 14197/2013 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Силвия Георгиева Николова да заплати на Висшия съдебен съвет, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8063 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4603/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Силвия Георгиева Николова, съдия в Районен съд (РС) - гр. Петрич, срещу решение № 1957 от 12.02.2014 г., постановено по адм. дело № 14197/2013 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда за законосъобразно определена комплексна оценка при атестирането й не почиват на събраните по делото доказателства. Счита, че релевантните за спора факти не са правилно преценени, а оценката е несправедлива. Излага съображения, че при изрично намаляване на оценката по самостоятелния критерий относно сроковете, установеното забавяне на постановяването на съдебни актове по граждански дела неправилно е отчетено при оценяването й и по другите критерии, като това е довело до незаконосъобразно намаляване на точките по тях и до необосновано определяне на по-ниска крайна оценка - "добра". По подробно развитите в жалбата доводи моли за отмяна на оспореното решение. Ответната страна - Висшият съдебен съвет (ВСС/Съветът), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображенията, изложени в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Силвия Николова срещу решенията по т. 6.2 и т. 6.4 от протокол № 34 от 12.09.2013 г. на ВСС, с които е оставено без уважение възражението на жалбоподателката по изготвената комплексна оценка (т. 6.2) и на основание чл. 206 ЗСВ й е определена комплексна оценка от проведеното атестиране "добра" - 80 точки (т. 6.4). За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваните пред него решения са издадени от компетентен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Счел е, че решенията са мотивирани съобразно предписанието на чл. 34, ал. 3 ЗСВ. Посочил е, че за да приеме комплексна оценка "добра" за дейността на съдия Николова, ВСС е възприел в една част съображенията на помощната атестационна комисия (ПАК) по отношение цифровите оценки по общите и специфични критерии за атестиране, а спрямо критериите по част VIII, т. 3 и т. 4 и част IX, т. 1 е възприел мотивите на Комисията по предложенията и атестирането (КПА). По делото няма спор за факти. Процесните актове на ВСС са постановени в производство по периодично атестиране на магистрата, с период на атестацията 2009 г. - 18.06.2013 г. Установено, че помощната атестационна комисия е направила предложение за комплексна оценка "много добра" на съдия Николова, като е определила 86 точки. Предложената от помощната комисия оценка е коригирана от КПА в част VIII, т. т. 3 и 4 и част IX, т. 1 и за дейността на жалбоподателката за атестирания период е определена комплексна оценка "добра" - 80 точки. Определената по-ниска оценка е формирана след допълнително отнемане по 2 точки от оценките по критериите "Умение за оптимална организация на работата", "Експедитивност и дисциплинираност" и "Спазване на графика за провеждане на съдебни заседания". Намаляването на оценката по отделните критерии е съответно мотивирано с големия брой дела, по които съдия Николова е забавила изготвянето на съдебните актове, с констатацията, че проблемът с неспазването на срока за изготвяне на съдебните актове е продължил и в периода на атестацията, с дадените при проверката на ИВСС през 2010 г. препоръки за отстраняване пропуски по организиране на работата на проверявания магистрат за отлагане и възобновяване на делата, с наложено му дисциплинарно наказание "забележка" за закъснения за съдебни заседания, както и с констатираните от ИВСС пропуски на магистрата, свързани с недостатъчна предварителна подготовка по делата. Според тричленния състав решенията на ВСС са законосъобразни, т. к. показаните резултати от съдия Николова сочат на извод за съответно на длъжността изпълнение на работата, обуславящо определянето на положителна комплексна оценка "добра". Съдът е счел, че оценяването е извършено съобразно определените в закона критерии и по правилата на Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител и заместник на административния ръководител (Методиката). Посочил е, че общият критерий по VIII, т. 1 "правни познания и умения за прилагането им" включва като показател за оценяване способността за прилагане на процесуалните закони, свързани с образуването и движението на делата, поради което правилно при атестирането на жалбоподателката е отчетена тенденцията за неспазване на едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК за изготвяне на решенията по голям брой граждански дела. Приел е, че системното забавяне в произнасянето със съдебен акт сочи на недостатъчни умения за прилагане на посочената процесуална разпоредба, свързана с окончателното приключване на производството. Навел е извод, че в тази част оценката в атестацията е определена при съобразяване с разпоредбите на чл. 31 и чл. 75, ал. 2 от Методиката. За съответна на материалния закон и на доказателствата по делото е счетена определената на съдия Николова оценка по общия критерий по част VIII, т. 3 - "умение за оптимална организация на работата", който съгласно чл. 13 от Методиката включва рационалното разпределение и групиране на служебните ангажименти и задачи, съобразно тяхната значимост и тежест и бързото им и законосъобразно решаване в сроковете, предвидени в ГПК и НПК. Преценката на тричленния състав за правилно прилагане на установените в чл. 33 от Методиката показатели за оценяване по този критерий е обоснована с факта, че съдия Николова не е с по-висока степен на натовареност спрямо останалите съдии в РС - Петрич, разглеждащи граждански дела, а относно спазването на сроковете за изготвяне на съдебните актове е безспорно, че през целия период на атестиране същата е забавила постановяването на актовете си по значителен брой дела, които съставляват 52,5% от решените с акт по същество. Съдът е посочил, че по силата на чл. 33 от Методиката спазването на сроковете е самостоятелен показател по този критерий и неговата преценка е на различна плоскост от другия общ критерий - "правни познания и умения за прилагането им", поради което не е налице повторно отчитане на същия показател. Решаващият състав е приел, че при преценката на критерия по част VIII, т. 4 - "експедитивност и дисциплинираност" са отчетени предвидените в чл. 34 от Методиката показатели, като оценката е съобразена с данните от актовете на ИВСС и направените констатации за допуснати от жалбоподателката пропуски. Според съда ВСС правилно е съобразил наложеното на съдия Николова дисциплинарно наказание "забележка", което макар да е влязло в сила на 15.10.2013 г., следва на основание чл. 142, ал. 2 АПК да се вземе предвид при преценката на посочения общ критерий. В съдебното решение е обоснован извод, че оценката по специфичния критерий за атестиране по част IX, т. 1 - "спазване на графика за провеждане на съдебни заседания" е законосъобразно определена. Съдът е счел, че предвидените в чл. 35 от Методиката показатели по критерия са преценени правилно от ВСС с оглед съдържащите се в акта на ИВСС констатации от 2010 г. за допуснати от съдия Николова пропуски, свързани с недостатъчна предварителна подготовка на делата, както и предвид установеното по конкретни граждански дела необосновано забавяне в производството и разглеждането им в повече от три съдебни заседания, без да са приложени процесуалните способи по ГПК по отношение на страните. С тези мотиви тричленният състав е приел оспорените решения на ВСС за материално законосъобразни. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Оспореното решение е обосновано и правилно е приложен материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първата инстанция доводи, подробно обсъдени в решението. От данните по делото се установява трайно и системно неспазване от страна на съдия Николова на сроковете за изготвяне на съдебни актове по граждански дела, който факт не се оспорва от жалбоподателката. В процентно отношение просрочените съдебни актове са 52,5% за целия период на атестацията й, а изцяло отменените актове са 27 % от общия брой на обжалваните за периода на атестиране. Безспорно установено е и необосновано забавяне на отделни производства, както и закъснения за съдебни заседания. При оценяването й е отчетена натовареността на РС - Петрич, която е около средната за страната, както и действителната натовареност на атестирания магистрат, видно от която жалбоподателката не е по - натоварена от останалите съдии и не разглежда по-сложни от фактическа и правна страна дела. Взета е предвид и заповед № 48/23.10.2012 г. на административният ръководител на РС - Петрич за налагане на съдия Силвия Николова на дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, влязла в сила на 15.10.2013 г. след проведен съдебен контрол (решение № 3116 от 05.03.2013 г. по адм. дело № 317/2013 г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 13326/15.10.2013 г. по адм. дело № 7375/2013 г. на ВАС, петчленен състав). В случая предмет на касационно оспорване са само правните изводи на съда за материална законосъобразност на атакуваните решения. Както се посочи по-горе, жалбоподателката не оспорва констатираните при атестирането й пропуски и недостатъци в работата, но счита, че безспорно установеното забавяне при изготвянето на съдебни актове по голям брой граждански дела незаконосъобразно и несправедливо е послужило за намаляване на оценката й по различни критерии, включително такива, в чието съдържание не се включва като показател спазването на сроковете. Оценката на отделните критерии с конкретен брой точки представлява цифров израз на обобщените констатации относно изпълнението на предвидените показатели (чл. 75, ал. 1 от Методиката). Конкретните положителни или отрицателни констатации по показателите за атестиране обуславят съответно увеличаване или намаляване на броя на точките в оценката на всеки от критериите. Най-високата положителна оценка "много добра" се формира при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 86 точки до 100 точки (чл. 83, ал. 4 от Методиката). Цифровият израз на положителната оценка "добра" варира при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 66 до 85 точки. В цифрово изражение предложената от ПАК комплексна оценка на съдия Николова "много добра" е на най-ниския праг - 86 точки, т. е. това е минималният общ сбор от броя на точките по отделните критерии за да се формира тази оценка. КПА е ревизирала оценяването по част от критериите на база установеното неспазване на срока за произнасяне със съдебен акт, явяващо се практика на атестирания магистрат. В резултат на това общият сбор точки е намален на 80, което е обусловило определянето на положителна оценка "добра", с цифров израз към максималния визиран в Методиката (чл. 83, ал. 3). Последната се дава при констатирано "съответно на длъжността изпълнение на работата", което означава, че атестираният в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си на нивото на изискванията за длъжността, без да ги надхвърля и притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 ЗСВ или съответните ръководна или административна длъжност. Правилен е изводът на съда, че определената от ВСС крайна комплексна оценка от атестирането на жалбоподателката е законосъобразна и кореспондира на доказателствата по делото. Констатациите за трайно и системно изготвяне на съдебните актове извън сроковете по ГПК, за неспазване на началния час на съдебните заседания, за забавяне движението на съдебни производства и др., при установена средна натовареност на атестирания магистрат, която не се различава от тази на останалите съдии в РС - Петрич, включително по отношение на фактическата и правна сложност на възложените дела, не могат да се свържат с изключително изпълнение на работата, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, каквото предполага по-високата оценка. Данните по делото сочат на съответствие на приетата от ВСС комплексна оценка "добра" с материалния закон. Неоснователно е възражението за несправедливост на оценяването, т. к. неспазването на процесуалните срокове е послужило за отнемане на точки по няколко критерия. Видно от разпоредбите на чл. 198 и чл. 199 ЗСВ, съответно - чл. 31, чл. 33, чл. 34 и чл. 35 от Методиката, процесните критерии, по които КПА е редуцирала оценката с по 2 точки, включват показател относно срочното изпълнение на служебните задължения и способност за прилагането на процесуалния закон. Този показател е елемент от съдържанието на съответния критерий и се преценява на различна плоскост, на собствено основание, за целите критерия. При това положение и с оглед безспорно установения голям брой просрочени граждански дела при отсъствие на висока натовареност, решаващият орган правилно е оценил атестирания съдия и е взел предвид системното му забавяне при оценяването по критериите в част VIII, т. 1, т. 3, т. 4 и част IX, т. 1. Предложената от ПАК оценка не е задължителна, определяща и обвързваща за КПА и ВСС. Административният орган извършва собствена преценка в пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съобразно решаващите си правомощия той е коригирал част от оценките по критериите, като се е мотивирал за това. Намаляването на цифровите оценки по спорните критерии е съответно на констатираните пропуски в работата на магистрата досежно срочност, експедитивност, дисциплинираност, надлежно прилагане на процесуалните норми, свързани с образуване и движение на делата, оптимална организация на работата, в т. ч. по отношение графика на съдебните заседания. Поради това, като е приел, че определената на съдия Николова положителна комплексна оценка "добра" с общ брой точки 80, т. кореспондира на показаните от нея резултати, тричленният състав на Върховния административен съд е приложил правилно закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат направените такива за касационната инстанция, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката Силвия Николова следва да бъде осъдена да заплати на ВСС сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия