Решение № 4632 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д и К ООД, ЕИК 120552797, подадена, чрез пълномощник на дружеството адв. Кисьов против решение 1335/08.10.2024г., постановено по адм. д. 140/2024г. по описа на Административен съд гр.Смолян. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението - основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК. Алтернативно посочва, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, без да излага конкретни мотиви за това. Посочва, че в първоинстанционното производство не е била конституирана като заинтересована страна Н. В. М.. Счита, че решението е недопустимо и на друго основание, тъй като жалбоподателят няма правен интерес и не е заинтересовано лице, имащо право на жалба, предвид, че към момента на образуване на административното производство не е собственик или носител на вещни права върху поземления имот. Посочва и че заповедта е била предмет на съдебен контрол, поради което счита, че нейното преразглеждане е недопустимо. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 178, ал.5 АПК. Сочи, че жалбата е и просрочена. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповед 24/25.03.2013 г. на кмета на Община Смолян, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответникът кметът на Община Смолян, чрез процесуалния си представител с молба от 07.02.2025 г. поддържа касационната жалба. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК и моли за отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Л. О., чрез пълномощника си адв. Драгнев в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Орфей клуб уелнес АД, ЕТ Р. Башев , Проминтекс ООД, Гранд хотел Смолян АД и Община Смолян не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр.Смолян отменя заповед 24/25.03.2013 г. издадена от кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване (ПУП ИПРЗ) на УПИ III в кв.9 по плана на град Смолян, състоящо се в отделяне на реална част от УПИ III и обособяването на нов УПИ XV - за обществено обслужване, и изместване на север на улицата с осови точки от 17в до 17з в кв.9 по плана на град Смолян. С решението Община Смолян е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбата на С. Л. О. е допустима, тъй като е подадена, от страна, за която е налице правен интерес от оспорването, предвид, че същата, като собственик на самостоятелен обект и вещно право на строеж върху имота предмет на плана, към датата на издаване на оспорената заповед е сред лицата по чл. 131 от ЗУТ, чийто имоти са засегнати от предвижданията на плана. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че оспорената заповед е одобрена без съгласието на О. - титуляр на ограничено вещно право върху имота, за който се отнася разработката, съгласно изискването на чл. 134, ал.2, т.6 ЗУТ (в относимата редакция - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). По тези съображения първоинстанционният съд приема, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, поради което сочи, че административният акт е постановен в противоречие с материалния закон и го отменя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е действителен съдебен акт като постановен от законен състав на компетентен съд. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на жалбата на С. Л. О., основаващ се на твърдението, че същата няма правен интерес и не е заинтересовано лице, имащо право на жалба, тъй като към момента на образуване на административното производство по издаване на заповедта не е собственик или носител на вещни права върху поземления имот. По делото не е спорно, че О. е собственик от 14.08.2012 г. на два самостоятелно обособени обекта, стая 318 и 320, с идентификатори 67653.934.228.7.131 и 67653.934.228.7.132 от сграда хотелски комплекс Смолян с идентификатор 67653.934.228.7, построена в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 67653.934.228, съставляващ УПИ ІІІ, кв.9 по плана на гр.Смолян. Както отбелязва и първоинстанционният съд разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ (в относимата редакция - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) регламентира кръгът на заинтересованите лица, които могат да обжалват ПУП и това са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Доколкото по делото не се спори, че с одобрения ПУП се засяга УПИ ІІІ хотелски комплекс в кв.9, гр.Смолян и построената в него сграда, където О. притежава собственост в сградата и право на строеж върху терена, правилен е изводът на съда, че с оспорената заповед непосредствено се засяга правото на собственост на О., следователно тя попада в регламентирания с чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ кръг от заинтересовани лица, които имат право да обжалват ПУП. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, предвид, че по делото не е била конституирана като заинтересована страна Н. В. М.. Съгласно чл. 154, ал.1 АПК страните в съдебното производство се конституират служебно от първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК са законово регламентирани кои са страни по делото. С определение от 08.07.2024 г. първоинстанционният съд е отказал да конституира като заинтересована страна по делото М., поради това, че няма данни лицето да е собственик на имот, предмет на плана. Също така от данните по делото е видно, че административният орган при окомплектоване на преписката по реда на чл. 152 АПК е приложил списък на страните в производството по издаване на административния акт, в който липсва посоченото лице. В случая касатора не може да се позовава на нарушени чужди права, тъй като посоченото лице има самостоятелни способи за защита срещу постановеното решение. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, предвид, че заповедта е била предмет на съдебен контрол по друго дело и е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал.5 АПК. От представените по делото доказателства е видно, че със споразумение сключено по адм.д. 109 по описа за 2012 г. на Административен съд гр.Смолян е обезсилена заповед 96/17.10.2011 г. на кмета на Община Смолян и е изразено съгласие с издадената заповед 24/25.03.2013 г. на кмета на Община Смолян, която е неразделна част от споразумението, заедно с приложената към нея графична част. Споразумението е сключено в съдебно заседание от 24.04.2013 г. Без значение е дали О. е участвала в това споразумение, още повече тя не е била страна в производството по което е сключено и одобрено то. Но е от съществено значение факта, че към момента на издаване на заповедта, тя вече е била собственик на имот, който се засяга от предвидената с издадената заповед 24/25.03.2013 г. на кмета на Община Смолян промяна и както правилно приема първоинстанционният съд има право на жалба срещу тази заповед, тъй като с нея се засягат нейни права и законни интереси. В случая не е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал.5 АПК, тъй като съгласно чл. 177, ал.1 АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Заповед 24/25.03.2013 г. на кмета на Община Смолян има действие по отношение на участвалите по делото страни, но административният орган е имал задължението да я обяви на всички, които са засегнати и не са участвали в съдебното производство по адм.д. 109/2012 г. по описа на Административен съд гр.Смолян. Въпреки, че не са изложени конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон, но е посочено като основание в касационната жалба, съдът счита така посоченото за неоснователно. Като основание в обжалваната заповед е посочен чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (в редакцията на ДВ, бр.82/2012 г.). Правилно съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на посочената разпоредба, която предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, тъй като разделянето на УПИ ІІІ от кв.9, чрез отделяне на част от неговата площ с обособяване на нов УПИ ХV в кв.9, засяга и собственост на О. и изисква и нейното съгласие, а при липса на такова, каквото в случая няма, води до незаконосъобразност на одобрения план. Липсата на съгласие на всички заинтересувани собственици води до липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ да бъде одобрен изработеният ПУП-ПР, предмет на обжалваната заповед, и само на това основание, предвид чл. 146, т. 4 АПК, тази заповед е незаконосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника О. за присъждане на разноски, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Д и К ООД да заплати на С. Л. О. сумата 1250.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,