Решение № 10528 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2020 г.

Решение № 10528 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Кюстендил, представлявана от кмета на общината, против решение № 6 от 13.01.2020 г. по адм. д. № 251/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-505/16.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж" /ОПРР/ 2014-2020 за отказ за верификация и плащане на разходи в изпълнение на сключен между Община Кюстендил и УО на ОПРР договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извършил анализ на дейностите, за които органът е отказал верифициране на предявените разходи и не е съобразил, че дейностите по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес са съпътстващи строителни и монтажни работи във връзка с изпълнението на мерките за енергийна ефективност. Счита, че органът е посочил в акта неотносимо правно основание, а изводът на съда за неговата законосъобразност е неправилен. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът ръководителят на Управляващия орган /УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Община Кюстендил е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж" 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16 RFOP001-1. 030 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Кюстендил", част от процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020", за изпълнение на проект "Обновяване на административната сграда на Областна дирекция на МВР - Кюстендил". Във връзка с изпълнение на проекта общината е сключила договор с изпълнител "Евростил МВР" ДЗЗД, с предмет "Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на дейности по СМР на обект "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОД на МВР - Кюстендил". По искане за междинно плащане № 3 по договора за безвъзмездна финансова помощ УО е извършил проверка на представените документи. Констатирал е, че част от разходите по сключения договор с "Евростил МВР" ДЗЗД не отговарят на условията за допустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Органът се е мотивирал с Насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020", "СМР на административни сгради на държавната и общинската администрация". В тях е посочено, че дейности като ремонт на покрив, подмяна на асансьори, ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори и др., могат да бъдат финансирани само ако сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и минимум 60% енергийни спестявания. Съгласно Сертификат за енергийните характеристики на сградата на ОД на МВР - Кюстендил, обектът ще достигне енергийно спестяване в размер на 58. 18%. Дейностите по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес 8 см не се явяват енергоспестяващи мерки и не са част от мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградите, поради което са приети за недопустими за финансиране. Органът е посочил, че административният договор е предвидил собствен принос по б. р. 53 "Недопустими разходи, необходими за изпълнение на проекта", като е посочил, че бенефициерът не е представил отделни КСС за разходите, финансирани с европейски средства, и за разходи, финансирани със собствени средства; отделни протоколи за приемане на извършените СМР; не е представено коректно Приложение 10. 3-5 "Декларация от бенефициента за изпълнение на задължителни мерки по проекти за енергийна ефективност", в което да са посочени изпълнените дейности по задължителните мерки, финансирани с европейски средства и със собствени средства. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-36-505/16.04.2019 г. ръководителят на УО е отказал верификация и плащане на разходи в размер на 6 625. 97 лв. по договор №BG16 RFOP001-1. 030-0004-C01, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е обсъдил относимата за спора фактическа обстановка, по която страните не спорят. За установяване на релевантните по делото факти е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да установи дали дейностите, за които е отказана верификация, са включени в одобрения проект, в архитектурните чертежи и в количествената сметка по част "Архитектура". Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. След анализ на относимите за спора доказателства е установил, че за спорните дейности по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес 8 см. разходите са отчетени с представена пред органа фактура. При безспорно установен факт, че сградата на ОД на МВР - Кюстендил ще достигне енергийна ефективност 58. 18%, претендираните дейности, които безспорно не попадат в енергоспестяващите такива и не са мерки по конструктивно възстановяване/усилване на сградите, са недопустими за финансиране по договора за безвъзмездна финансова помощ. Съдът е счел за ирелевантно за спора заключението на вещото лице, тъй като относимият факт в случая е не дали спорните дейности са включени в техническата документация и одобрения проект, а дали представляват допустим разход и дали отговарят на Насоките за кандидатстване по процедурата. Споделил е извода на УО и по отношение липсата на документи за изготвени количествено-стойностни сметки за извършените дейности, както и декларация от бенефициера за изпълнение на задължителните мерки по проекта за енергийна ефективност, в които да са посочени изпълнените мерки за енергийна ефективност, финансирани както с европейски средства, така и със собствен принос. По тези съображения е отхвърлил жалбата на Община Кюстендил като неоснователна. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за междинно плащане по проект съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена именно документална проверка. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. УО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Органът е приел, че разходите за дейностите по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес 8 см не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Такъв документ са Общите условия и Насоките за кандидатстване по процедурата за директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие", проектно предложение Обновяване на административната сграда на Областна дирекция на МВР - Кюстендил". Правилен и обоснован е изводът, че дейностите по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес 8 см не представляват енергоспестяващи мерки /за което и касаторът не спори/, а след като сертификатът за енергийна характеристика на сградата сочи, че не могат да бъдат достигнати 60 % енергийни спестявания, то неизпълнението на заложеното в насоките условие е пречка за признаване на разходите за допустими. Те безспорно не са и част от конструктивното възстановяване/усилване на сградата и не са мерки по осигуряване на достъпна архитектурна среда. Бенефициерът твърди, че тези разходи са допустими, тъй като извършените дейности са допустими и представляват съпътстващи строителни и монтажни работи. Един от показателите в Насоките за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие", в териториалния обхват на която е включена и Община Кюстендил, е "Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществени сгради", като допустимите дейности са посочени в т. 5.4.6 от Насоките. Съгласно тази точка, съпътстващите строителни и монтажни работи трябва да са свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. В раздел "Плащания", чл. 79 от Административния договор органът изрично препраща към одобрените за програмата Насоки за кандидатстване. По делото няма данни, а и касаторът не твърди, че посочените в акта дейности са във връзка с възстановяване на първоначалното състояние на помещенията и дали са извършени в резултат на изпълнение на конкретни други дейности във връзка с енергийната ефективност на сградата. Още повече, че последните са изброени в насоките, от които е видно, че посочените в акта дейности нямат такъв характер. Ето защо дейностите по полагане на плочки от гранитогрес в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес 8 см в този случай не са свързани със СМР за топлоизолиране на сградата, поради което и не е изпълнено едно от задължителните условия за допустимост на разходите, предвидено в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Действително, тези дейности са част от дейностите по обновяване на обществената сграда, но това не води до задължение на УО за верификация на този разход - признаването му като разход на средства от европейското финансиране. Неоснователно е касационното възражение за незаконосъобразност на акта поради позоваването на органа на неотносимо правно основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Волеизявлението на органа за отказ от верификация на сумата от 6625, 97 лв. като недопустим разход е с посочено от органа точно правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 84, вр. с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Административния договор. Посочената разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗУСИСИФ е в контекста на изложеното обстоятелство за постъпили сигнали в ИСУН за нередности по проекта, което обстоятелство е неотносимо към настоящото производство, но това не води до незаконосъобразност на административния акт. Като е отхвърлил жалбата на общината, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в полза на министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд