Решение № 6976 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2014 г.

Решение № 6976 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив срещу решение № 19 от 06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3108/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно положеният от Хари Радков Терзиев труд за периодите от 09.07.1981 г. до 09.10.1988 г. и от 03.04.1989 г. до 31.12.1990 г. е приет за такъв от втора категория. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорените административни актове да бъде отхвърлена. Претендират се направените по разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Хари Радков Терзиев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив е отменил по оспорване на Хари Радков Терзиев решение № 251 от 05.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на същия против разпореждане № 5409104606/протокол ПР-966/10.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) при условията на втора категория труд. Със същото съдебно решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-82401/15.12.2011 г. съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. След събиране на относимите за спора доказателства и при преценката им в съвкупност със заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза съдът е направил заключение, че в трудовата книжка на лицето е допусната техническа грешка при изписването на кода на длъжността, на която е бил назначен. Посочил е, че код 82224008 не фигурира в нито една Национална класификация на професиите и длъжностите съгласно данните, съдържащи се в приетото по делото писмо от Министерство на труда и социалната политика. Административният съд е приел, че в случая се касае за допусната техническа грешка при изписването на кода, което не се отразява на обстоятелството, че Терзиев е работил на посочените в трудовата книжка длъжности за спорния период - факт, който не се оспорва от административния орган. При съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до заключение, че положеният от Терзиев труд е такъв от втора категория, тъй като лицето е работило в цех за производство на кожени изделия, притежава качеството на работник в кожено- галантерийната промишленост и естеството на трудовия процес е налагало непосредствена работа с лепила на база органични разтворители. Същият попада в записа на чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), поради което за Терзиев при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са били налице необходимите предпоставки, вкл. и предвидения в разпоредбата осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 5409104606/протокол ПР-966/10.04.2012 г. на Хари Радков Терзиев е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради това, че той не е имал изискуемият осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. След оспорването му по административен ред директорът на ТП на НОИ - Пловдив е постановил решение № 251 от 05.09.2012 г., с което е оставил жалбата без уважение по съображения, че няма данни положеният от него труд в ОП "Единство" - Пловдив за периодите от 09.07.1981 г. до 09.10.1088 г. и в ТКЗС "Авангард", с. Царацово в периода от 03.04.1989 г. до 31.12.1990 г. да е в условията на втора категория труд. Според административния орган няма доказателства, че при изпълнението на горепосочените длъжности Терзиев е работил с лепила на база органични разтворители, каквото е изискването на чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел също, че в приложената по делото трудова книжка № 839 липсват данни за категоризацията на труда, като направеното допълнение в правоъгълния печат на оформения осигурителен стаж за времето от 09.07.1981 г. до 09.10.1988 г. е извършено впоследствие предвид влизането в сила на тази разпоредба на 30.06.1990 г. По тези съображения административният орган е счел, че дописването е извършено от некомпетентен орган след прекратяване на трудовото правоотношение на Терзиев. Посочил е, че не са открити данни за изпълняваната от Хари Терзиев работа в архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив, поради което е приел жалбата му за неоснователна. По делото е спорен въпросът относно категорията труд, положен от Хари Терзиев за времето от 09.07.1981 г. до 09.10.1988 г. на длъжностите "крояч на кожени галантерийни изделия" и "старши резервен работник", означени в трудовата книжка с кодове съответно 82224008 и 82256008, в ОП " Единство" - Пловдив. По правилото на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж следва да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, ал. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В трудовата книжка на Терзиев е вписано, че лицето е работило във фабрика "Чайка" - Пловдив в периода от 16.08.1971 г. до 06.07.1981 г., а от приложения по делото образец УП-3 № 112/15.02.2011 г. (издаден от "Чайка-97" АД) се установява, че е оформен осигурителен стаж за времето от 16.08.1971 г. до 11.10.1973 г. и за времето от 20.11.1975 г. до 05.07.1981 г. - 7 години, 9 месеца и 12 дни, на длъжност "работник кожена галантерия", който е определен като такъв от втора категория труд. В трудовата книжка е удостоверен и осигурителен стаж в ОП "Единство" - Пловдив за периодите от 09.07.1981 г. до 09.10.1988 г. - 7 години, 3 месеца и 1 ден на длъжността "крояч на кожени галантерийни изделия", като е означен код за длъжността 82224008 и "старши резервен работник" с код 82256008, а за периода от 03.04.1989 г. до 31.12.1990 г. - 1 г. и 9 месеца в ТКЗС "Авангард", с. Царацово на длъжността "старши резервен работник кожена галантерия". За изясняване на спорния въпрос относно характера на извършваната от Терзиев работа като "крояч на кожени галантерийни изделия" и "старши резервен работник" в ОП "Единство" по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице - технолог в областта на кожено-галантерийното производство. Експертът е направил извод, че длъжността "крояч на кожени изделия" отговаря на код 82224003, а естеството на работа налага подлепване на кожите с лепила на база органични разтворители и повторен кроеж - прещанцоване. По отношение на втората длъжност вещото лице е дало заключение, че работещите като "старши резервен работник" с код 82256008 осъществяват зареждане с материали и участват пряко в работата на бригадата, където се работи с лепила на база органични разтворители. Направен е и краен извод, че и двете изпълнявани от Терзиев длъжности имат пряк контакт с лепила и органични разтворители. Според чл. 31б от ПКТП от втора категория е трудът на работници в обувната и кожено-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. По делото няма спор, че Хари Терзиев е работил през периода от 09.07.1981 г. до 09.10.1988 г. в ОП "Единство", което е извършвало кожено-галантерийна производствена дейност. Не се спори, че лицето е изпълнявало длъжностите "крояч на кожени галантерийни изделия" и "старши резервен работник". Няма спор и относно продължителността на положения от него труд. Спори се относно това дали изпълняваните длъжности са свързани с работа с лепила на база органични разтворители. Процесуалният представител на РУСО - Пловдив не е оспорил констатациите на вещото лице относно характера на труда, положен от Терзиев за процесния период в ОП "Единство", а е оспорил заключението само досежно правните изводи, определящи категоризацията на труда. При липса на спор по тези факти правилно първоинстанционният съд е възприел заключението на експерта относно характера на изпълняваните две длъжности. От последното се установява, че и при двете заемани от Терзиев длъжности - "крояч на кожени галантерийни изделия" и "старши резервен работник кожена галантерия" се работи с лепила на база органични разтворители. Неточното изписване на кода на първата длъжност не може да обуслови извод в обратен смисъл. По възражението на касационния жалбоподател, че в трудовата книжка е направено допълване "съгл. ПМС 31б от ПКТП 2 кат. труд", което съставлявало ненадлежно оформяне на осигурителен стаж, настоящият състав приема следното: Трудовата книжка, с която се удостоверяват факти относно длъжността на лицето, е официален документ, издаден по установения ред и форма. В случая трудовата книжка е правилно оформена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и не са налице съмнения за достоверността на направените вписвания. Трудовата книжка се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. В случая трудовата книжка е доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от лицето длъжности, които служат за определяне категорията на труда. По делото няма спор относно наименованията на заеманите длъжности и времетраенето на положения труд. Според директора на ТП на НОИ - Пловдив в трудовата книжка има очевидно дописване, което е извършено от некомпетентен орган предвид влизане в сила на разпоредбата на чл. 31б от ПКТП на 30.06.1990 г., т. е. след оформяне на трудовия стаж в ОП "Единство", поради което това вписване няма доказателствена сила. Настоящият състав счита, че допълването с посочения текст след полагане на печата в трудовата книжка, удостоверяващ времетраенето на трудовия стаж за спорния период, не е съществено и в случая няма доказателствена стойност. Това е така, защото осигурителят дава само предложение за категоризацията на труда, но тя трябва да се определи от административния орган с оглед всички доказателства за заеманите длъжности и характера на извършваната работа, представени в хода на административното производство. От изложеното следва, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като е определил категорията труд въз основа на всички събрани по делото доказателства, от които се установява, че характерът на труда на Терзиев за спорния период е изисквал работа с лепила на органична основа и правилно е определен като такъв от втора категория. Обоснован е направеният извод, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО лицето е имало необходимите 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, за да му бъде отпусната исканата пенсия. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,