Решение № 8870 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2017 г.

Решение № 8870 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Х. Х. А., с. М., ул. "Ц. С." №..., О. П. за отмяна на Решение № 10800 от 17.10.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13950/2015 г.

С Решение № 10800 съдът оставя в сила Решение № 73 от 23.10.2015 г. на Административен съд, гр. Ш., с което е отхвърлено оспорването на Х. А. на Решение № Реш-48 от 15.06.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ш..

Искателят - Х. Х. А., моли съда да отмени Решение № 10800 на основание чл. 239, т. 5 АПК. Сочи, че на проведеното на 26.09.2016 г. съдебно заседание не се явил лично и не е бил представляван, защото от 14.07.2015 г. изтърпявал наказание "лишаване от свобода". За датата на съдебното заседание е бил депозирал молба до ръководството на затвора, гр. Л., за осигуряване на присъствието му в съдебното заседание на 26.09.2016 г., но молбата му не е била удовлетворена. Поради изтърпяването на наказанието не е бил в състояние да упълномощи адвокат, който да го представлява и да защити интересите му. Сочи, че за съдебното решение научил след излизането от затвора - 13.01.2017 г.

Моли съда да отмени Решение № 10800. Представя писмени доказателства, в т. ч. удостоверение от 13.01.2017 г. от затвора, гр. Л., удостоверяващо началната и крайната дата на задържане.

Ответникът по искането - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ш., счита същото за недопустимо, алтернативно - за неоснователно. Решение № 10800 счита, че не попада в обхвата на актовете, за които е допустима отмяната по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК. Алтернативно счита, че искателят е имал възможност да организира защитата си, защото постъпил в затвора на 15.07.2016 г., а призовката за съдебното заседание на 26.09.2016 г. получил лично на 4.01.2016 г.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. И..

Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт.

Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на искането за отмяна поради факта, че Решение № 10800 не подлежи на отмяна. Тълкуването на чл. 237, ал. 1 АПК, което прави ответникът, не съответства на смисъла на разпоредбата. За да обоснове недопустимост на искането ответникът сочи, че на отмяна подлежат само влезлите в сила решения, определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.

Не това е смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК. Езиковото тълкуване на чл. 237, ал. 1 АПК, и в частност синтактичните правила, еднозначно установяват, че обстоятелственото пояснение "с които се прегражда развитието на делото" е относимо единствено за влезлите в сила определения и разпореждания. Законодателят ясно и недвусмислено е разделил двете категории съдебни актове - решенията и определенията (разпорежданията). По никакви правила на синтаксиса обстоятелственото пояснение "с които се прегражда развитието на делото" не може да се отнесе към влезлите в сила решения.

Този извод следва абсолютно и от нормативно установения в чл. 172, ал. 2 АПК предмет на съдебното решение - с решението съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. С решение съдът не може да прегради развитието на делото. Това той може да направи само и единствено с определение - чл. 252 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК.

Горното прави довода на ответника за недопустимост на искането за отмяна неоснователен.

Искането е подадено и в срока по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК. От доказателствата по делото е безспорно, че до 13.01.2017 г. г-н Ахмедов е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в затвора, гр. Л.. С оглед на това най-ранната дата, на която е могъл да узнае за съдебното решение е 14.01.2017 г. Искането за отмяна е подадено на 9.02.2017 г. Това значи спазване на изискуемия тримесечен срок от узнаването за решението в съответствие с изискването на чл. 240, ал. 2 АПК. Решение № 10800 е постановено на 17.10.2016 г., което значи, че изискуемият от чл. 240, ал. 1 АПК едногодишен срок от влизането на решението в сила е спазен.

За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна, че:

1. С Решение № 73 от 23.10.2015 г. Административен съд, гр. Ш., отхвърля оспорването на г-н Ахмедов срещу Решение № Реш-48 от 15.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ш..

1. На 17.11.2015 г. г-н Ахмедов подава касационна жалба срещу Решение № 73 и по жалбата е образувано административно дело № 13950/2015 г. на Върховния административен съд.

1. На 4.01.2016 г. призовката за насроченото съдебно заседание по административно дело № 13950/2015 г. е връчена лично на г-н Ахмедов.

1. На 15.07.2016 г. г-н Ахмедов е задържан в затвора, гр. Л., за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", наложено с присъда на Районен съд, гр. В. Преслав, по наказателно общ характер дело № 440/2015 г. при първоначален "строг режим" на изтърпяване на наказанието.

1. На 13.01.2017 г. г-н Ахмедов е освободен от затвора, гр. Л..

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че искането за отмяна на Решение № 10800 е неоснователно.

Видно от доказателствата по делото г-н Ахмедов безспорно е бил надлежно призован за съдебното заседание на 26.09.2016 г. Призоваването е извършено още на 4.01.2016 г. като призовката е връчена лично. В хода на първоинстанционното съдебно производство г-н Ахмедов не е бил представляван от пълномощник. Лично е подал и касационната жалба.

Безспорно е, че касационното производство не изисква задължително лично присъствие в съдебно заседание на касатора. Личното присъствие е правна възможност, която законът предоставя на страните по делото, но упражняването на която е въпрос на лична преценка на страната по делото. Но за да бъде това процесуално право гарантирано законът изисква първо, страната да бъде надлежно призована за съдебното заседание, и второ, съдът отлага съдебното заседание, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани - чл. 142, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Препятствието, за да бъде основание за отлагане на делото, трябва да е възникнало внезапно и трябва да бъде непреодолимо.

В случая, за съдебното заседание на 26.09.2016 г. искателят е бил надлежно призован и за съда не е съществувала причина да не разгледа делото в открито съдебно заседание. Вярно е, че за искателя е било налице препятствие, което не е могъл да отстрани, за да упражни правото си на лично явяване в съдебното заседание и с оглед на това на защита на накърнените, според него, субективни права. Изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" обективно е препятствало възможността на искателя да се яви лично в съдебното заседание, както и да ангажира пълномощник. Наказанието е било изтърпявано при първоначален "строг" режим, т. е. в затворническо общежитие от закрит тип - чл. 53, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС).

Но, първо, това препятствие не е възникнало внезапно. Г-н Ахмедов е бил задържан на 15.07.2016 г., а съдебното заседание е било насрочено за 26.09.2016 г. Следователно, за г-н Ахмедов е бил налице достатъчно дълъг период от време от датата на задържането до датата на съдебното заседание, в който да организира упражняването на правото си на лично участие в съдебното заседание.

И второ, съгласно чл. 76 ППЗИНЗС лишените от свобода, в т. ч. и при условията на "строг режим", имат право на кореспонденция със съда. Това значи, че г-н Ахмедов е имал правната възможност да поиска от съда отлагане на съдебното заседание поради обективна невъзможност да присъства лично и поради невъзможността да ангажира пълномощник. По делото искателят не представя доказателства, че е упражнил правото си по чл. 76 ППЗИНЗС, но поради действия на администрацията на затвора съдът не е бил своевременно уведомен за негово искане за отлагане на съдебното заседание. Единствено твърди, че поискал от администрацията на затвора да бъде доведен за съдебното заседание на 26.09.2016 г., но това му искане не било удовлетворено. Това твърдение г-н Ахмедов не подкрепя с абсолютно никакви доказателства.

Следователно, за г-н Ахмедов, независимо от изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода", е била налице гарантирана от закона и непрепятствана от администрацията на затвора правна възможност да поиска от съда отлагане на съдебното заседание поради препятствие, което не може да отстрани. Използването на тази правна възможност е било в преценката единствено на г-н Ахмедов. Препятствието, поради което искателят не е могъл да се яви в съдебното заседание на 26.09.2016 г. не е нито внезапно, нито непреодолимо. Отмяната по чл. 239, т. 5 АПК, като извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, не е средство за поправяне на пропуски на страната да упражни свое право, а средство за отмяна на съдебно решение, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, в резултат на което страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в съдебното заседание.

В случая, нито едно съдопроизводствено правило не е било нарушено от съда, а неучастието на г-н Ахмедов в съдебното заседание на 26.09.2016 г. е било единствено в резултат на неупражненото от него право по чл. 139, ал. 1 АПК във вр. с чл. 76 ППЗИНЗС във вр. с чл. 144 АПК. Това прави искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК неоснователно.

С оглед на горното съдът следва да отхвърли искането на г-н Ахмедов за отмяна на Решение № 10800.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд