Решение № 12064 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2015 г.

Решение № 12064 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2671 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7605/2014 г., по описа на Административния съд - С.-град, с което по жалба на "М. А." ООД е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101310705 от 3.04.2014 г., издаден от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. С. и главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта, в която е потвърден с решение № 1170 от 27.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "М. А." ООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 08.2012 г. в размер на 40 000 лв по фактура № 1006 от 24.07.2012 г., издадена от "А." ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 6319.73 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че осчетоводяване на доставката в счетоводството на ревизираното лице и заплащане на цената по фактурата не е достатъчно за установяване реалност на доставката, а по делото не са били представени доказателства за предаването и приемането на спорната стока. При липса на такива, касаторът счита, че съдът неправилно се е позовал на решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011 и останалите подробно изброени решения на СЕС по отношение на участието в данъчна измама. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП моли решението да бъде отменено, а жалбата на дружеството срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът - "М. А." ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства и с практиката на СЕС. П. разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АССГ е бил процесният РА в частта, в която е обжалван и потвърден с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, а именно, в частта, с която на "М. А." ООД, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 08.2012 г. в размер на 40 000 лв. по фактура № 1006 от 24.07.2012 г., издадена от "А." ЕООД, с предмет на доставка "пшеница 500 тона" и са начислени лихви за забава. Освен фактурата, в която са описани видът на стоката и нейното количество, са представени доказателства за плащане по банков път; договор за доставка на пшеница от 24.07.2012 г., в които е уговорено, че продавачът се задължава да достави на ревизираното лице до 500 тона хлебна пшеница, за период от 3 месеца от датата на договора. В т. III от договора е посочено, че превозът ще се извърши с транспорт на купувача. Представена е регистрационна карта на земеделския производител; декларация за произход и добра земеделска практика; приемо-предавателен протокол от 6.08.2012 г., в който е описано, че купувачът, чрез представителя си В. К. приема от продавача, чрез представителя М. С. 500 тона пшеница реколта 2012 г. В протокола са положени подписи и печати на страните. Представен е опис на складови разписки по процесната фактура; 17 броя складови разписки, кантарни бележки, пътни листа, пропуски за извозване. Съгласно договор за наем от 1.03.2012 г., сключен между ЕТ "МС и К. - В. К.", в качеството му на наемодател и ревизираното лице, в качеството му на наемател, са отдадени под наем за временно и възмездно ползване транспортни средства - товарни автомобили, подробно описани; представени са и свидетелства за регистрация на моторните превозни средства; трудови договори сключени между ревизираното лице и други физически лица, назначени на длъжност шофьор. В хода на съдебното производство е извършена и приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно; процесната фактура е осчетоводена коректно; плащането е извършено по банков път на дати подробно описани в констативната част на заключението; има съставени кантарни разписки за получените стоки; електронният кантар, на който са премерени доставките е собственост на ревизираното лице. АССГ е счел, че, с оглед естеството на доставката - пшеница, в хода на ревизионното производство ревизираното лице е предоставило всички документи, които се намират у него и които могат да докажат получаване на доставката, за която е издадена процесната фактура и реалното предаване на стоката. При така установените факти изводът на АССГ от правна страна е за възникнало право на приспадане на данъчен кредит по повод реално осъществената доставка. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоката по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В случая спорната фактура отговаря на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставката, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ревизираното лице е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираната доставка. Още по време на ревизията от задълженото лице са представени множество доказателства, подробно описани по-горе, от които се установява, че доставката по процесната фактура е реална. Съдът е осъществил надлежно правомощията си в съдебния процес, като е разпределил правилно доказателствената тежест, допуснал е изслушване на експертиза, в съответствие с доказателствената нужда по делото, обсъдил е подробно всички представени и събрани доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил обосновани изводи относно действителната фактическа обстановка. Въз основа на това правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че по делото не са представени доказателства за предаването и приемането на спорната стока. В процесната фактура, договора за доставка на пшеница, приемо-предавателния протокол, складовите разписки и кантарните бележки е индивидуализиран вида и количеството на спорната стока. От представените доказателства се установява, че транспортът на стоката е осъществен с товарни автомобили на ревизираното лице. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Представените доказателства за предаване на стоката сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Количеството приета и предадена пшеница по представените складови разписки и кантарни бележки отговарят на количеството записано в процесната фактура и на количеството постъпило в склада на ревизираното лице. От складовите разписки и кантарните бележки се установяват датите, на които са доставени и получени процесните количества пшеница, а представеният приемо-предавателен протокол е от 6.08.2012 г. е съставен между ревизираното лице и доставчика след като е било предадено цялото количество пшеница и е за цялото количество стока. Същият е надлежно подписан от доставчика и ревизираното лице. АССГ е обсъдил подробно приложимата практика на СЕС и правилно е приел, че добросъвестният получател не следва да бъде наказван заради евентуални пропуски от страна на доставчика. Органите по приходите не са доказали твърденията си, че ревизираното лице е участвало или е знаело за участието си в данъчна измама. Напротив, от събраните в хода на ревизията доказателства е видно, че се касае за действащо предприятие, което разполага с кадрова и материална обезпеченост, притежава необходимите разрешения, извършва мелничарска дейност и реализира продукцията си както в България, така и в ЕС и трети страни. Видно от РД, в хода на ревизията е извършена проверка на счетоводството на ревизираното лице и по конкретно на сметки 302 - материали, сметка 303 - готова продукция, както и проверка на хронологичните и аналитични счетоводни записвания и на разходите по сметки от гр. 60. Изрично е посочено, че не са установени грешки в счетоводните записвания, включително не е отбелязано наличие на нередности във връзка със заприхождаване на процесното количество пшеница, нито са установени нередности във връзка с последващата му реализация. Установено е, че лицето се ползва с право на финансова помощ по мярка 123 от Програмата за развитие на селските райони. По изложените съображения, решението на Административния съд - С. - град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответната страна не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за договореното и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,