Решение № 64 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2011 г.

Решение № 64 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. К. Д. К. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 543 от 5.11.2008 г. по гр. д. № 1262/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска за възстановяване на собствеността върху 22.18% ид. ч. върху земя от 640 кв. м., представляваща част от имот пл. № 318 кв. 43а по ПУП на [населено място], попадащ в УПИ - I - индустриална зона. Молителят твърди, че при актуализация на някои документи се е снабдил с нова скица от 25.08.2011 г., в която е записано, че по разписния лист на [населено място] имотът се води на името на Й. Н., което е от значение за решаване на делото. С молбата за отмяна са представени скица, извлечение от разписен лист и нотариален акт за продажба. Ответникът [фирма] [населено място] е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Претендира и присъждане на разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е прието, че К. Д. К. е един от наследниците, бивши собственици на [фирма], притежавали фабрика за рафинирани масла в [населено място], [община], индивидуализирана като имот пл. № 324 парцел I-43 по плана на селото. Фабриката е национализирана по отменения З. и реституирана на основание чл. 2 ЗВСОНИ като национализираните сгради и притежаваната земя са предадени във владение на ищеца с приемателно-предавателен протокол. Имот 324 кв. 43 възлиза на 7.900 дка, но частта, която попада в УПИ I е под този размер . Имот пл. № 318 представлява северна граница на имота на национализираното дружество, а за да настъпи реституция, е необходимо имотът да е бил част от капитала на индустриалното предприятие. С молбата за отмяна се представя скица № 881 от 25.08.2011 г., в която е нанесен имот пл. № 318 като се твърди, че от тази скица се установява, че имотът е затворен от север и изцяло попадащ в УПИ I -индустриален квартал. Скицата обаче представлява новосъздаден документ, защото е с дата следваща постановяване на решението. Освен това изводите на съда не са основани само на представената по делото друга скица, а и на заключения на съдебно-технически експертизи, изготвени въз основа на проверка в архива на [община] като на скица приложение № 2 към заключението от 24.06.2005 г. имотът е показан със същото местоположение - на север от имот 324. Молителят не доказва, че скицата от 2011 г. е издадена въз основа на новооткрити документи, следователно не може да се приеме за ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за собствеността от друга страна не се доказва със скица, а с нотариални актове и други документи с вещноправно действие, които са били представени по делото, но съдът е приел, че те не доказват права на дружеството върху имот пл. № 318. Останалите писмени доказателства, които молителят представя са били представени при разглеждането на спора и не могат да служат и като основание за отмяна. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение като на ответника се присъдят основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 200 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 2.02.2012 г. на. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение