Решение № 12029 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3760/2010 г.

Решение № 12029 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3760/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Боби - АЙ - Бейнур Ахмед", с. Коларово, обл. Силистра срещу решение № 110/20.01.2010 г. по адм. дело № 2042/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 190900029/6.04.2009 г. на ТД на НАП - гр. Силистра, в частта потвърдена с решение № 271/6.07.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение АС - Варна е приел, че на ЕТ "Боби - АЙ - Бейнур Ахмед" законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2007 г. по 10 бр. фактури, издадени от "Тим Групс 2007" ЕООД. Съдът е направил този извод, приемайки, че по процесните фактури липсват доказателства за реално осъществяване на документираните в тях доставки. Стоките, предмет на доставките са родово определени вещи (говеда, слама, люцерна царевица), поради което за да се докаже, че собствеността върху тях е прехвърлена, е необходимо да се установи по категоричен начин предаването на стоките. Съдът е приел, че по делото не са налице такива безспорни доказателства, тъй като представените от жалбоподателя експедиционни бележки към част от процесните фактури не съдържат реквизити - не са индивидуализирани лицата, участвали при предаването на стоката. Наред с това съдът е установил, че доставчикът "Тим Групс 2007" ЕООД не е бил открит при извършване на насрещната проверка, а от данните в информационния масив на НАП е било установено, че доставчикът от регистрацията си по ЗДДС е подавал нулеви справки декларации, както и че фискалните бонове, придружаващи фактурите са издавани от нерегистриран от това дружество касов апарат. Съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства за оборване констатациите на приходния орган, а в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че въпросът е правен и няма доказателствени искания във връзка с оспорването. По отношение на данъчните задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., съдът е приел за правилно извършеното от приходния орган преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО с разходите за гориво, които не могат да бъдат доказани документално. В случая не са представени документи (пътни листи), доказващи изразходването на гориво за дейността на дружеството, в посочения от него размер. Съдът е извършил идентична оценка и за извършеното преобразуване на финансовия резултат с разходите за извършено подобрение на нает актив - селскостопанска сграда. Прието е, че разходите са за закупени строителни материали и др., които са довели до увеличаване на очакваните икономическите изгоди от наетия ДМА спрямо първоначално оценената ефективност по смисъла на т. 6.3 от СС38, които съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКПО формират дълготраен нематериален актив. По отношение на непризнатите разходи за отчетната 2007 г. във връзка с дейността на жалбоподателя като земеделски произход, съдът е приел, че предвид отчетените разходи за бъдещи периоди, в хода на ревизията е установено, че същите е следвало да бъдат отразени в разходи за производството на съответната продукция, едва след реализирането на която и изписването на отчетната й стойност, същите да бъдат отразени като разходи за текущия период. В хода на ревизията не се представени доказателства, че същата е реализирана през отчетната 2007 г., за да бъдат отчетени разходите за бъдещи периоди. Постановеното решение е правилно. Както правилно е приел административният съд, стоките предмет на процесните фактури са родово определени вещи, като за прехвърляне правото на собственост върху тях е необходимо физическото им предаване. В конкретния случай именно последното обстоятелство не може да бъде установено по категоричен начин от жалбоподателя. Представените експедиционни бележки и товарителници касаят само част от процесните фактури (с предмет на доставка - говеда), но не и останалите - с предмет на доставките слама, люцерна, царевица. Също така тези доказателства сами по себе си не могат да докажат реалното извършване на доставките, защото не кореспондират с останалите факти и доказателства по делото. След проверка в информационния масив на ТД на НАП - София безспорно е установено, че доставчикът по процесните фактури "Тим Групс 2007" ЕООД от регистрацията си по ЗДДС до м. 01.2009 г. е подавало нулеви справки - декларации по ЗДДС и не е декларирало извършени доставки. Също така е установено, че "Тим Групс 2007" ЕООД няма регистриран ЕКАФП, следователно фискалните бонове, придружаващи процесните фактури са издавани от нерегистриран от това дружество - доставчик касов апарат. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че реалността на доставките се доказва с установената в хода на ревизията наличност на животни и фураж при жалбоподателя. Както вече се каза, касае се за родово определени вещи, поради което с оглед липсата на категорични доказателства за предаването им, не може да се установи дали в наличност са били именно стоките, предмет на конкретните фактури, доставени от процесния доставчик, по които конкретно се претендира приспадане на данъчен кредит. Още повече, че както твърди касаторът, дружеството по принцип развива дейност по животновъдство. По отношение на данъчните задължения по чл. чл. 48 ЗДДФЛ, настоящата инстанция напълно споделя мотивите изложени в оспореното решение, поради което счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК