Решение № 3297 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2009 г.

Решение № 3297 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на област с административен център гр. Монтана против решение от 13.05.2009 г. по адм. дело № 197 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № РД 08-55 от 13.02.2009 г., с която е оставено без уважение искането на ответниците по касационната жалба за получаване на еднократно парично обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Лилия Петрова Маджарова и Никола Петров Панайотов в представени по делото писмено възражение оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил заповед № РД 08-55 от 13.02.2009 г. на областния управител на област Монтана, с която е оставено без уважение искането на ответниците по касационната жалба за получаване на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение - неизпълнение на задължението си по чл. 35, ал. 1 от АПК служебно да изиска данни от надлежните органи за наличието на претърпяна репресия от наследодателя на молителите, довело до постановяване на административния акт при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случай. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка: С искане по образец ответниците Лилия Петрова Маджарова и Никола Петров Панайотов са поискали да бъдат обезщетени за претърпяна репресия на баща им, Петър Панайотов Петров с твърдения, че лицето е осъждано от Народния съд, след 09.09.1944 г., на една година лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно. В изпълнение на указания дадени с писмо изх. № РД 08-16/1/ от 14.01.2009 г. молителите са представили три броя нотариално заверени декларации, в които е декларирано, че наследодателят им Петър Панайотов Петров, е осъждан от Народния съд след 09.09.1944 г. на една година затвор, която е излежал. В хода на административното производство лицата са представили и писмо изх. № 8687/05.10.2007 г. на ГД"Изпълнение на наказанието" при Министерството на правосъдието от което се установява, че лицата са предприели действия по събиране на доказателства досежно претенцията си, но към датата на постановяване на оспорената заповед, съобразно своите възможности /възраст и здравословно състояние/ не са представили други доказателства. Административният орган не е предприел служебно необходимите административнопроизводствени действия по обезпечаване на акта си с надлежни доказателства. В предвид на така установеното обосновано съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 10, ал. 2 и по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, както и по чл. 35 и чл. 36 от АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с отправеното от заявителите - ответници в настоящето производство искане за изплащане на еднократно обезщетение. При непълни доказателства и неясни обстоятелства Областния управител е следвало служебно да поиска произнасяне на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ. В случая касаторът се е задоволил само с изпращане на писмо до молителите, с което им е указал да представят доказателства в подкрепа на искането. След като не е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК служебно да изиска и събере релевантните за случая доказателства касаторът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила довели до незаконосъобразност на оспорения акт и правилно съдът е отменил заповед № № РД 08-55 от 13.02.2009г и върнал преписката със задължителни указания по приложение на закона, за ново произнасяне. Решението не е постановено при поддържаното касационно основание и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,