Решение № 1706 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2024 г.

ВАСОсмо отделение20.02.2025 г.докладчик Ива Кечева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2868/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 283/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Оптистрой ООД, ЕИК 112528451, сума в размер на 5 961,65 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димитрова, срещу Решение 2868/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 283/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Оптистрой ООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001323003005-091-001/21.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 50/08.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за доказаност на реалното изпълнение на доставките от Билдинг Сървиз БГ ЕООД и Титан Строй77 ЕООД. В тази насока не е съобразена липсата на реквизити в представените фактури и протоколи обр. 19, както и че предметът на доставките не е индивидуализиран в достатъчна степен. Изложени са доводи за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на процесните доставки. Искането, поддържано и в писмено становище, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и в условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът Оптистрой ООД, чрез юрк. Кроснаров, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-16001323003005-091-001/21.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 50/08.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който на Оптистрой ООД са установени задължения по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) в размер на 62 030,00 лв., ведно с лихви за забава в размер на 990,68 лв. Установено е, че през ревизираните периоди - 01.11.2022 г. 31.07.2023 г., дружеството е ползвало право на данъчен кредит по 15 броя фактури, издадени от Титан Строй 77 ЕООД, с ДДС в общ размер на 45 430 лв. и с предмет на доставка плащане на машиносмени по договор от 20.01.2023 г. . В хода на ревизията от Оптистрой ООД са представени следните доказателства: Договор от 20.01.2023 г. за заравняване и валиране на 3 броя поземлени имоти, заедно с Приложение 1 към договора; анекс към договора; актове обр. 19 и платежни нареждания. При извършени насрещни проверки от Титан Строй 77 ЕООД не са представени изисканите документи относно техническата, материална и кадрова обезпеченост на дружеството. Оптистрой ООД е ползвало право на данъчен кредит и по 17 броя фактури, издадени от Билдинг Сървиз БГ ЕООД, с ДДС в общ размер на 16 600,00 лв. и с предмет частично плащане по договор от 28.11.2022 г. . Във връзка с доставките от ревизираното дружество са представени Договор от 21.11.2022 г. за рязане на дървета и смилане на остатъчна дървесина в 3 броя поземлени имоти, анекс към договора, приемно-предавателен протокол, актове обр. 19 и платежни нареждания. При извършена насрещна проверка доставчикът не е представил изисканите документи относно техническата, материална и кадрова обезпеченост на дружеството. Проверки в информационните масиви на НАП са установили, че от Титан Строй 77 ЕООД и Билдинг Сървиз БГ ЕООД не са декларирани сключени трудови договори и материални активи. От Оптистрой ООД не е представена информация относно конкретните лица, извършили фактурираните доставки. Приходните органи са формирали извод за нереално изпълнение на спорните доставки, мотивиран с липсата на доказателства за персонална и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на фактурираните услуги. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА. След анализ на представените по делото доказателства и при съобразяване заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съдът е обосновал извод за реално изпълнение на доставките по спорните фактури. В тази насока е приел за установено наличието на резултат от изпълнението на конкретните дейности, изразяващи се в почистване от растителност, изсичане на дървета и храсти, подготовка на земна площ за поставяне на фотоволтаици на трите поземлени имота, собственост на ревизираното дружество. Приетата по делото експертиза е констатирала, че трите имота са били с израснала храстовидна и дървесна растителност към м. октомври 2022 г., като към момента на изготвяне на заключението, същите имоти са били почистени от растителност, били са заравнени и с поставени фотоволтаични панели. Установено е по категоричен начин, че в резултат на сключен договор между ревизираното дружество и Еладот ООД върху поземлените имоти, по отношение на които са извършени процесните доставки, е изградена фотоволтаична система, т.е. е налице използване на облагаемите доставки в последващата икономическа дейност на Оптистрой ООД. В подкрепа извода за действително извършване на доставките от Билдинг Сървиз БГ ЕООД е изтъкнато и наличието на фактури, издадени от Оптистрой ООД за продажба на дървен материал. Аргументирано и при съобразяване практиката на СЕС, съдът е приел, че липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не може да бъде тълкувана във вреда на ревизираното лице, при положение че в случая липсват данни лицето да е знаело, че участва в данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Въз основа на представените с ревизионната преписка писмени доказателства и констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че Оптистрой ООД е доказало наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по доставките от Билдинг Сървиз БГ ЕООД и Титан Строй77 ЕООД. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че от представените доказателства не е възможно установяване предмета на доставките. В договорите, сключени между Оптистрой ООД и доставчиците, въз основа на които са издадени процесните фактури, се съдържа конкретно описание на предмета на възложените дейности, начина и мястото на изпълнението им. В съставените актове образец 19 е налице достатъчна индивидуализация на изпълнените дейности, като са посочени видът на използваната техника, цена за 1 час труд и броя на лицата, работили по терена. Предаването и приемането на изпълнението на услугите е отразено в съставените протоколи обр. 19 и в приемно-предавателния протокол, съставен във връзка с доставките от Билдинг Сървиз БГ ЕООД. Липсата на подпис на представител на получателя на някои от съставените актове за приемане на изпълнените дейности не може самостоятелно да обоснове извод за нереално изпълнение на съответната доставка. Това е така, тъй като посочените протоколи са съставени към всяка от процесните фактури, които съдържат печат и подпис или собственоръчно изписване имената на представляващия ревизираното дружество, а получаването на доставките е отразено в счетоводните му регистри, както са констатирали и ревизиращите органи (л. 185, л. 194 от първоинстанционното дело). В тази връзка следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. Индиция в тази насока е и извършеното плащане по фактурите по банков път. Правилно административният съд е съобразил, че обезпечеността на доставчика материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и в този смисъл е постоянната практика на СЕС, в т.ч. решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В случая подобни бланкетни твърдения се съдържат в ревизионния доклад и решението на директора на дирекция ОДОП , но същите са останали неподкрепени с доказателства. В разглеждания случай, посредством приетите писмени доказателства и констатациите на СТЕ, е установено по несъмнен начин извършване на доставките и използването им във връзка с икономическата дейност на Оптистрой ООД, което обстоятелство е констатирано и от приходните органи при извършените проверки на място. Експертът е направил сравнение между сателитни заснемания по отношение на трите поземлени имота непосредствено преди сключване на процесните договори за подравняване и обезлесяване на терена и текущото им състояние, като е установено, че услугите са предоставени в пълен обем, след което е изградена фотоволтаична система. Представени са и фактури за продажба на дървесина, които, с оглед съвкупната преценка на фактическите установявания по спора, необосновано са игнорирани от приходната администрация единствено с мотив относно посочената мерна единица и липсата на информация за конкретния вид на дървото. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 961,65 лв. Искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователно, тъй като такива са присъдени с обжалваното решение, а относно размера им страната е следвало да направи искане по реда на чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд, а не в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,