Решение № 737 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 517/2010 г.

Решение № 737 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 517/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение на П. районен съд, Х състав № 25 от 26.03.2001 г. по гр. д. № 2972/2000 г., оставено в сила с решение на П. окръжен съд по гр. д. № 1424/2001 г. и на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение № 1541 от 09.09.2003 г. по гр. д. № 1296/2002 г. с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Молителите твърдят, че с влязло в сила на 27.01.2010 г. решение от 11.12.2008 г. по гр. д. № 1415/2008 г. на П. районен съд е прието за установено, че И. К. Х. като вещо лице по непредпазливост е дала невярно заключение, прието в съдебно заседание на 20.09.2000 г. по гр. д. № 2972/2000 г., което е основание за отмяна по чл. 303, т. 2 ГПК. С определението по чл. 307 ГПК, № 361 А/10 от 28.04.2010 г. е прието, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът С. Б. С. изразява становище, че влязлото в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК е ирелевантно за спора, тъй като заповедта за изменението на ПУП за УПИ V-964 и УПИ VI-968 кв. 15 по плана на кв. "Христо Б." - север гр. П. № 1518 от 04.07.2006 г. на кмета на Община П. е влязла в сила. Налице е и влязло в сила определение на П. районен съд по гр. д. № 97/2005 г., с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, предявен от Д. А. и Р. А., освен това съществуването на плана от 1929 г. не е нововъзникнал факт. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е прието за установено по иска с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.), по отношение на Н. М. А., Д. Н. А. и Р. Н. А., че Ж. И. С. към 1984 г. е била собственик на 17 кв. м. - част от дворно място от 651 кв. м., съставляващо имот пл. № 964, за който е отреден парцел V-964 кв. 15 по плана на кв. "Христо Б.", гр. П. както и че в кадастралната основа на действащия регулационен план на кв. "Христо Б.", одобрен през 1984 г. е допусната грешка, изразяваща се в неточно заснемане на границата между имоти № 964 и 968 от кв. 15 като вместо да възпроизведе границата на плана от 1954 г., същата е изместена по посока на имот пл. № 964. Решаващите изводи на съда се основават на заключението на вещото лице Х., прието в съдебното заседание на 20.09.2000 г., че първият регулационен план за спорните имоти е одобрен през 1954 г., по който имотът на ищците е заснет с пл. № 4, а на ответниците - с пл. № 5. През 1969 г. е одобрен нов регулационен план в кадастралната основа на който имот пл. № 4 е заснет като пл. № 964, а имот пл. № 5 - като пл. № 968. С последващия план от 1984 г. планоснимачните номера се запазват като са отредени парцел V-964 и VI-968. Налице е разлика на лицето към улицата между имотните граници на имот пл. № 4 с тези на имот пл. № 964, изобразена графично на изготвената от вещото лице скица, приобщена към решението. Следователно изводите на съда по иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.) са изградени изцяло върху заключението на вещото лице. С влязлото в сила решение по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е признато престъпното обстоятелство, че вещото И. Х. по непредпазливост е дала невярно заключение. В това производство е установено от заключението на вещото лице Г., че първият план за имотите е утвърден с плана от 1929 г., който се съхранява в Държавен архив гр. Пловдив. По този план уличната регулация е одобрена с Указ № 485 от 02.12.1929 г., а дворищната регулация със заповед № 3364 от 02.12.1929 г. имотите са заснети с пл. № 248, за който е отреден УПИ V и пл. № 249, за който е отреден УПИ IV. В плановете от 1969,1984 и 1994 г. спорната граница е заснета по плана от 1929 г., а единственото отклонение е по плана от 1954 г., според който е допусната поправка на кадастралната основа по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.). От изложеното следва, че решаващите изводи на съда, обусловили крайният резултат по делото се основават на неистинност на заключението на изслушаното по делото вещо лице, която е установена по предвидения в закона ред - решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК и е осъществен фактическият състав на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Доводите на ответника, свързани с правното действие на плана от 1929 г. не са относими към производството за отмяна след като с влязлото в сила решение е прието за установено, че именно в несъобразяването на този план от вещото лице се състои невярното заключение. Съществуването на плана и възможността да бъде издирен и проверен от вещото лице при изготвяне на заключението му биха имали значение при направено искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като само в този случай е необходимо документът да е новооткрит т. е. да е съществувал при разглеждането, но да не е могъл да бъде издирен, за да бъде съобразен при решаването на спора. Отмяната по чл. 303, т. 2 ГПК изисква единствено установяване по надлежния ред - влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 1, т. 5 ГПК на изброените престъпни обстоятелства, стоящи в основата на решението, какъвто е и разглеждания случай. Доколко предвижданията на плана от 1929 г. биха довели до друг правен резултат по иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е въпрос по същество, който следва да бъде преценяван при новото разглеждане на делото. Прекратяването на производството по гр. д. № 97/2005 г. на П. районен съд по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, предявен от Д. Н. А. и Р. Н. А. също не води до неоснователност на молбата за отмяна, защото то не е относимо към фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, това се отнася и до влязлата в сила заповед за изменение на кадастралния план, издаването на която е обусловено от разрешаване на спора за материално право по чл. 32, ал. 1, т. 2 З.(отм.). Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение