Решение № 2023 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2008 г.

Решение № 2023 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 604/1.07.08 г. постановено от Административен съд-Бургас по адм. д. № 354/08 г. С решението е обявена нищожността на РА № 1670/20.12.07 г. издаден от ТД на НАП-Бургас в частта относно установяване на задължения за ДДС и лихви за забава за м. юни, юли, август, септември и декември 2002 г. ; отменен е РА в частта относно установяване на задължения за ДДС и лихва за забава за м. ноември 2002 г. и м. януари 2003 г. както и в частта за установяване на задължение за ДДС за м. март 2003 г., като е отхвърлена жалбата срещу РА в частта относно установяване на задължения за данък общ доход по ЗОДФЛ за периода- 2001 и 2002 година, както и в частта относно начислената лихва за забава за задължение за ДДС за периода м. 03.03 г. Със същото решение Татяна Колева е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДОУИ - Бургас в размер на 2 701 лв. Едната касационна жалба е подадена от директор на ДОУИ-Бургас и е против отменителната част на решението. Релевират се всички касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата в тази част. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба-Татяна Колева Колева не изразява становище по нея. Другата касационна жалба е подадена от Татяна Колева Колева и е насочена срещу частта от съдебното решение, с която се отхвърля (в една част) жалбата срещу РА. От обстоятелствата в нея следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и прогласяване нищожността на РА и в тази част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба- директорът на ДОУИ-Бургас не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на данъчния субект и за основателност на жалбата на данъчната администрация. Според прокурора наличието на влезли в сила ДАПВ не са пречка за извършване на ревизия за същите периоди, за които са и актовете за прихващане и връщане, а по отношение на данъчен период м. 11.2002 г. прокурорът счита, че данъчните органи правилно са приложили разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбите като допустими, приема, че те са неоснователни. По жалбата на ДОУИ-Бургас: Неоснователно е възражението на касатора, че наличието на ДАПВ не е пречка за извършване на данъчна ревизия за същия период, обхванат от ДАПВ. Настоящият касационен състав намира, че в тази част от спора, обжалваното решение е правилно. Установената съдебна практика по спорове при същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че актът за прихващане и възстановяване е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, която урежда изменение на установени данъчни задължения, изрично е записано, че такива следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Във връзка с това отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права, могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Неоснователна е касационната жалба и в частта, в която се възразява срещу отмяната на РА относно начисления ДДС върху "неотчетени приходи" от продажба на газ пропан-бутан, закупено от ЕТ"Владимир Иванов". В тази част от спора, решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат. Изводът на данъчните органи, че закупеният от ЕТ"Владимир Иванов" газ пропан-бутан е продаден от ревизирания субект е необоснован и почива на предположение. От друга страна, наличието на данни за укрити приходи по аргумент от чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК би могло да бъде основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, което не е направено от данъчните органи, но не и за директното начисляване на ДДС върху данъчните основи, отразени във фактурите, с които е придобито това гориво от ревизирания субект, още повече, че реално придобитите количества биха могли да бъдат и предмет на бъдещи необлагаеми доставки по смисъла на ЗДДС или въобще да не са предмет на търговския оборот. Неоснователна е касационната жалба на директора на ДОУИ-Бургас и в останалата част. Възразява се срещу отмяната на РА в частта, в която за м. 03.03 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 1052 лв. Основателно е прието от първоинстанционния съд, че посочването на тази сума в РА като дължима за този месечен данъчен период е неправилно. Не се спори между страните, че данъчният субект е посочил и в справката си декларация за този период тази сума като дължима, както и, че сумата не е ефективно заплатена. Липсата на плащане на задължението обаче, не е основание то да бъде установено повторно като такова с РА. Както РА, така и справката -декларация са годни изпълнителни основания (чл. 209, ал. 2 т. 1 и т. 2 от ДОПК), поради което незаконосъобразно би било едно и също публично задължение да се установява с две различни изпълнителни основания, всяко едно от които би могло да бъде повод за започване на принудително изпълнение. По жалбата на Татяна Колева Колева: Оспорва се решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно установените задължения по ЗОДФЛ за периода от 1.01.01 г.-31.12.02 г. и в частта, в която е определена лихва за невнесени в срок задължения по ЗДДС за периода 1.03.03 г.-31.03.03 г. Основното възражение на касатора е, че за тези периоди е следвало да се възложи ревизията по реда, предвиден в чл. 133 и сл. от ДОПК поради наличието на ДАПВ. За посочените години, на данъчния субект са определени допълнително данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ в резултат на увеличение на финансовия резултат със суми, които са осчетоводени като разходи, които данъчнозадълженото лице не може да докаже документално, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. За да отхвърли жалбата, в тази част, първоинстанционният съд е приел, че тя е недоказана. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в тази част от спора. В производството пред административния съд, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че действително е направил разходи по реално осъществени сделки. От друга страна, представените по делото ДАПВ не касаят въпросните периоди, нито пък с тях е извършено прихващане с въпросните задължения и то реално не би могло да бъде осъществено, тъй като задълженията са установени след издаване на ДАПВ. Не са налице касационните отменителни основания, посочени от Татяна Колева, поради което решението в обжалваната му от този касатор част следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на касационното производство, на страните не се следват разноски по него. Воден от горните съображения, Върховният административен съд