Решение № 10843 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2015 г.

Решение № 10843 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Желева, срещу решение № 77 от 29.10.2015 г., постановено по адм. д. № 108/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на оспорения административен акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Р. К. Д. от гр. Силистра, лично и чрез адвокат Чернев, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. Силистра е отменил решение № 1040 - 18- 4 от 20.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра и потвърденото с него разпореждане № РП-2-18-00034698 от 16.06.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от решаващия състав на Административен съд - гр. Силистра. От данните по делото се установява, че с разпореждане № РП-2-18-00034698 от 16.06.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, потвърдено с решение № 1040 - 18- 4 от 20.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, е постановено да се извърши прихващане между вземания на Колев по болнични листове, издадени във връзка с претърпяна трудова злополука и вземане на НОИ за възстановяване на добросъвестно получени от лицето обезщетения за безработица. Разпореденото прихващане е незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, в редакцията ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е посочено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая, административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага, предвид, естеството на вземането на Р. К. Д. , което представлява такова, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО, се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими от него суми на ДОО, в случая за обезщетения за безработица, със суми, които той има да взема от НОИ за парично обезщетение за временна неработоспособност, поради трудова злополука. Вземането на държавата за извършени осигурителни разходи, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания, следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за парично обезщетение за временна неработоспособност, представлява частно вземане и по общо правило, за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 5 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати". Условието на закона, следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудителното изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно и в чл. 105 ЗЗД, е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. Изменението на текста на чл. 114а, ал. 1 КСО, обн. ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните обезщетения, помощи и пенсии, трябва преди това да е допустимо извършването на прихващане на суми по реда на чл. 114, а както се обоснова по-горе, такова прихващане в случая, не е допустимо. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд - решение № 3574 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2014 г., VI отделение, решение № 3177 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12264/2014 г., VI отделение, решение № 9313 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 16431/2011 г., № 10558/2011 г., № 239/2012 г. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 300 лв. е основателно, като своевременно направено и отговарящо на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разходите на ответника в общ размер на 67.68 лв., които са за транспорт до гр. София и обратно до гр. Силистра, както и за копирни услуги, не представляват разноски по настоящето съдебно производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 ГПК, поради което не се присъждат. С оглед резултата по делото разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,