Решение № 16278 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4859/2012 г.

Решение № 16278 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4859/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, 8 АПК. Образувано е по жалба на "Топлофикация-Русе" ЕАД, гр. Русе срещу решение № С-02 от 19.03.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 6, с която е решено издаването на сертификат № ЗСК-20-01-11 за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, за периода от 1.01. - 31.12.2011 г. в размер на 129 706, 338 MWh и е отказано издаването на сертификат за цялото количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин до заявения размер от 175 289, 338 MWh. "Топлофикация- Русе" ЕАД твърди, че регулаторният орган незаконосъобразно е извършил намаление в размер на 94 133 MWh на заявеното от него количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, като моли съда, да отмени решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията) в обжалваната му част, с което е издаден сертификат за произход на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин и да задължи регулаторния орган да му издаде сертификат за цялото заявено количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин в размер на 175 289, 833 MWh. В жалбата се съдържат оплаквания за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването на решението за сертификата и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Процесуалният представител претендира и присъждането на направените разноски. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваната част от решението за издаването на сертификата. Съображенията си затова излага в писмено становище. Претендира присъждането на направените по делото разноски включително и юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение при проверка на процесуалната допустимост на жалбата намери, че тя е подадена от надлежна, заинтересована страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и в изпълнение на чл. 168 АПК намира следното от фактическа и правна страна: "Топлофикация-Русе" ЕАД е подало заявление с вх. № Е-ЗСК-20 от 31.01.2012 г. в ДКЕВР, с което е поискало издаването на сертификат за количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран начин за 2011 г. в размер от 175 289, 833 MWh. Към заявлението си е приложило и описаните в него документи, според изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, приета с ПМС № 110 от 14.05.2007 г., обн. в ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., на основание законова делегация на чл. 162, ал. 4 ЗЕ., наричана само "Наредба за издаване на сертификати за произход". В изпълнение на изискването на чл. 4, ал. 8 от нея към заявлението е приложена и заповед № РД-16-1325 от 17.11.2010 г. на министъра на икономиката и туризма, с която на основание чл. 13 от Наредба № РД-16-267 от 19.03.2008 г. за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, по силата на законова делегация на чл. 162, ал. 3 ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 37 от 8.04.2008 г., наричана само "Наредба № РД-16-267", министърът е утвърдил алгоритъм за пресмятане на режимните фактори и на количеството комбинирана електрическа енергия, произведена от инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на "Топлофикация-Русе" ЕАД през 2011 г., съгласно Приложение № 1, неразделна част от заповедта. ДКЕВР е назначила работна група, по подадените заявления, между които е било и това на жалбоподателя, като извършеното от нея е обобщено в доклад на директорите на дирекция "Р и К- ЕЕ и ТЕ" и "Правна" до председателя на Комисията, който е предложен за приемане на основание чл. 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация. Докладът е разгледан на закрито заседание на Комисията, състояло се на 19.03.2012 г., на което на основание чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗЕ (релевантната му редакция, обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г.), чл. 8, чл. 13 и 14 от Наредбата за издаване на сертификати за произход е взела решение за издаване на сертификат за произход № ЗСК-20-01-11 на "Топлофикация -Русе" ЕАД за централа ТЕЦ "Русе-Изток" за периода на производството през 2011 г. на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин - 129 706, 338 MWh и високоефективно производство - 129 706, 338 MWh- относими към настоящия спор. С решение № С-02 от 19.03. 2012 г. в частта му по т. 6 е издаден и описания сертификат, а мотивите за издаването му се съдържат в т. 5. От мотивите на решението се установява, че след преглед на представената информация по чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-16-267, комисията е констатирала неточности и несъответствия, поради което се е наложило да извърши корекции, изразяващи се в намаляване на количеството полезна комбинирана топлинна енергия от промишлените пароотбори на парните турбини от 107 731 MWh на 13 598 MWh, в съответствие с § 1, т. 6 и 7 от ДР на Наредба № РД - 16-267, като са посочени намалените стойности за всяка една от трите инсталации. За всяка една от инсталациите е определена референтна стойност на ефективност за разделно производство на електрическа енергия, съгласно таблиците дадени в Приложение № 3 към Наредба № РД-16-267. В резултат на отстранените несъответствия и корекции са получени резултати, посочени в таблиците, като са направени и съответните изводи. От така възприетата фактическа обстановка по приемане на решението за издаването на сертификата за произход на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се установява, че не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, така както се твърди в жалбата. Решението е издадено от компетентен орган при спазване на правомощията му визирани в чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗЕ, в релевантната му редакция. Поради това, че в чл. 162 ЗЕ е посочено задължението на обществения доставчик, съответно на крайните снабдители да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, регистрирано със сертификат за произход, а на "Топлофикация -Русе" ЕАД за ТЕЦ "Русе-Изток" е издаден сертификат за по-малко количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин в сравнение със заявеното, дружеството обжалва сертификата и решението в частта му за неговото издаване, като твърди, че неправило и в нарушение на съществени административно производствени правила е направено намалението. При прегледа на чл. 13 от Наредбата за издаване на сертификати за произход се установява, че на ДКЕВР е предоставено правомощието да издава сертификат за произход за количество електрическа енергия, различно от заявеното от производителя, ако са налице достатъчно данни за неговото определяне от комисията, при спазване изискванията на действащото законодателство. Следователно направеното изменение в данните от подаденото заявление не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Целият спор между страните е относно количеството полезна топлинна енергия, при производството на която е произведена и електрическа енергия и правилното му отразяване в утвърдения Алгоритъма, утвърден с описаната заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Дружеството-жалбоподател твърди, че заявеното от него количество електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, е в съответствие с издадения му Алгоритъм. ДКЕВР счита, че утвърдения Алгоритъм не я обвързва със задължителна сила и освен това твърди, че в него е допусната грешка при изчисляването на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, защото не е взета предвид полезната топлинна енергия. Относно издаденият Алгоритъм настоящият състав приема, че заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която той е утвърден, има характера на установителен, декларативен индивидуален административен акт, който се издава при възникнало административно правоотношение между министъра и "Топлофикация-Русе" АЕД. Друга страна в това правоотношение, включително и ДКЕВР не участва, поради което утвърдения алгоритъм не я обвързва със задължителна сила, защото тя не е и заинтересована страна по това двустранно административно правоотношение. Не би могла и да го оспорва, поради липсата на правен интерес. От това следва, че заповедта на министъра, с която е утвърден алгоритъма не е задължителна за ДКЕВР. За изясняването на спора съдът е допуснал единична и тройна експертизи, като заключението на единичната експертиза се потвърждава и от тройната. В единичната експертиза е описан целият производствен цикъл в "Топлофикация -Русе" ЕАД за ТЕЦ "Русе-Изток", като относно поставените въпроси от жалбоподателя за задачите под № 6 и 7 заключението е, че дейностите, извършвани от жалбоподателя са производствени дейности, част от технологичния процес и са необходими за правилното му протичане и поддържане в изправност на съоръженията. Тези дейности, отнесени към точка 5.7 от Решение на Комисията от 19.11.2008 г. за установяване на подробни насоки за прилагането и използването на Приложение II към Директива 2004/8/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета според заключението на единичната експертиза, а така също и на тройната попадат в приложното поле на т. 5.7, в която е дадено примерно и неизчерпателно изброяване на топлинна енергия, която не е полезна. От друга страна същите дейности са посочени, че попадат и в приложното поле на т. 5.6 от Решението от същото Приложение II към Директивата, относно определянето на топлинната енергия, която може да се разглежда като "полезна топлинна енергия". Поради така даденото заключение, съдът не го възприема в тази му част, защото въпросът е правен и следва съответните дейности да се подведат под определенията, дадени в чл. 3, б. "б" и "в" от Директива 2004/8/ЕО, които определения са идентични с § 1, т. 6 и 7 от ДР на Наредба № РД-16-267. Според тях полезна топлинна енергия е тази, която е произведена за задоволяване на икономически оправдана потребност от топлинна енергия. "Икономически оправдана потребност от топлинна енергия" е тази, която не надвишава нуждите от топлинна енергия или от охлаждане, които при липса на комбинирано производство ще бъдат задоволени от друг източник на топлинна енергия. В чл. 4, ал. 2 от Наредба № РД-16-267 се приема, че не цялото произведено количество топлинна енергия е полезна. Това се установява и от заключението на двете експертизи, които са сходни. В тях е посочено, че в утвърдения Алгоритъм на дружеството не е използвана думата "полезна" топлинна енергия. В т. 1.2 на раздел I от Алгоритъма е посочена формулата, по която се изчислява комбинираната топлинна енергия. Част от тази топлинна енергия не е полезна, защото се използва за собствени технологични нужди на централата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и не е предназначена за задоволяване на икономически оправдана потребност от топлинна енергия. От изложеното следва, че при подаване на заявлението си за издаването на сертификат, дружеството-жалбоподател при направените изчисления не се е съобразило с изискванията на чл. 4 от Наредба № РД-16-267 при изчисляването на полезната топлинна енергия, въпреки, че се е съобразило с утвърдения от министъра Алгоритъм, което е наложило ДКЕВР да извърши корекции в него, които са довели до намаляване на количеството електрическа енергия, произведена по комбиниран начин. Това намаление неправилно се твърди, че е извършено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Както се посочи вече, това е в правомощията на ДКЕВР, според чл. 13 от Наредбата за издаване на сертификати за произход. Неоснователен е и следващият довод в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон. Безспорно е, че цялото количество произведена топлинна енергия от дружеството не е полезна според смисъла, вложен в това понятие - § 1, т. 6 от ДР на Наредба № РД-16-267. Същото е относимо и за електрическата енергия, произведена по комбиниран начин. Част от тази електрическа енергия е за собствените нужди на централата, а друга част от нея е полезна, която се изкупува от обществения доставчик, към чиято преносна или разпределителна мрежа е присъединено дружеството. Издаденият сертификат е в съответствие с разпоредбите на чл. 4 от Наредба № РД-16-267, посочените правомощия на Комисията в чл. 13 от Наредбата за издаване на сертификати за произход, включително и с Директива 2004/8/ ЕО. Според чл. 3, б. "б" от директивата "полезна топлоенергия" означава топлоенергия, произведена в процес на комбинирано производство на енергия, за да се задоволи икономически оправдано търсене на топлина или охлаждане. Икономически оправданото търсене на топлина или охлаждане е свързано с границите на системата за комбинирано производство на топлинна и електро-енергия. Според раздел II от Решение на Комисията от 19 ноември 2008 г., посочено вече, границите на системата за комбинирано производство на топло и електро енергия, трябва да се установят около самия процес на комбинираното производство. На тези граници се поставят и измервателните устройства за определяне на консумираните и произведени количества. Извън тези граници е потребителската зона, която не спада към комбинираното производство на топло и електро-енергия, но консумира произведената енергия. В раздел II, т. 2 от Решението на комисията е посочено още, че потребителската зона може да представлява промишлен процес, отделен потребител на топлина и на електрическа енергия, система за централно отопление /охлаждане и/ или електроснабдителна мрежа. Във всички случаи потребителската зона използва енергията, произведена от комбинирано топлинно и електро производство. От анализа на посоченото следва извод, че икономически оправдано е това производство на топлоенергия, което е предназначено за стопанските или битови потребители на "Топлофикация-Русе" ЕАД, но не и за нуждите на самата централа. Само част от произведеното количество топло и електро енергия по комбиниран начин е за производствените нужди на централата, което следва да се приспадне от общото количество произведена топло и електро енергия. Всъщност с направените корекции от страна на ДКЕВР подаденото заявление е приведено в съответствие с посочените нормативни актове, от което следва, че издаденият сертификат не е в нарушение на материалното право, което урежда тази материя. По изложените съображения обжалваната част от решението на ДКЕВР, с което е издаден сертификат № ЗСК -20-01-11, с който е отказано признаването на електрическа енергия произведена по комбиниран начин за разликата от 129 706, 338 MWh до размера на 175 289, 833 MWh е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Искането на "Топлофикация-Русе" ЕАД за присъждане на разноски като неоснователно следва да се остави без уважение. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи. ДКЕВР е направила разноски за вещи лица 1050 лв. Искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя в размер на 150 лв., на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят следва да заплати на ДКЕВР разноски общо в размер на 1200 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение