Решение № 1289 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2017 г.

Решение № 1289 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Р. М. К., М. Д. Д. и П. В. С., всички със съдебен адрес в гр. С. Жалбата е срещу решение № 4153-НС от 27.01.2017 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, в частта му по т. 1 от приложението към него. В жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност на ЦИК, при условията на евентуалност - за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се прогласяване нищожността на оспорваното решение, при евентуалност - отмяната му. Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалните си представители членовете на ЦИК Р. С. и К. И., в съдебно заседание излагат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежни страни и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното решение било с методически и организационен характер, поради което липсвал правен интерес за жалбоподателите. Възражението е неоснователно, тъй като наведените в жалбата доводи касаят нарушаване активни избирателни права на оспорващите - правото им на гласуване с бюлетина за машинно гласуване. Затова те имат правен интерес от оспорване на решението, което ги засяга. Освен това възражението на процесуалните представители на ответника е относимо към нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, според която разпоредбите на АПК не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. Но дори в тази хипотеза посочената норма сочи, че изключението не важи за случаите, в които с посочените в нормата актове се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая именно това е приложимо за правния интерес на оспорващите - решението на ЦИК засяга тяхно право на гласуване с бюлетина за машинно гласуване. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение № 4153-НС от 27.01.2017 г. на ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК са приети условия и ред за машинно гласуване при произвеждане на изборите за народни представители на 26 март 2017 г., съгласно приложение към него. А с оспорваната т. 1 от решението на ЦИК е решено при провеждане на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. машинно гласуване да се произведе в 500 избирателни секции в населени места, разположени на територията на страната в 31 изборни райони. Освен това е посочено, че адресите и номерата на избирателните секции, в които ще се произведе машинно гласуване, ще се определят с решение на ЦИК и ще се публикуват на интернет страниците на ЦИК и РИК. Фактическите основания за оспорваното решение по т. 1 от приложението се съдържат в разискванията на членовете на Централната избирателна комисия по протокол № 465 от 27.01.2017 г. от заседанието на ЦИК на същата дата. Оспорваното решение е взето от компетентен административен орган съгласно чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за нищожност на обжалваното решение поради липса на компетентност на ЦИК. Според чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК Централната избирателна комисия определя условията и реда за машинното гласуване. Следователно ЦИК има правомощия да определя и условията за машинното гласуване, което тя е направила с т. 1 от приложението към решението. Дали тези условия са определени в противоречие с материалния закон касае материалната законосъобразност на оспорваното решение. Оспорваното решение не е нищожно и на това основание. В съдебната теория и практика се приема, че административен акт, издаден в противоречие с материалноправни разпоредби /чл. 146, т. 4 от АПК/ е нищожен, когато е изцяло лишен от основание. Когато такъв акт, с такова съдържание, не може да бъде издаден от нито един административен орган. В случая оспорваната т. 1 от решението на ЦИК не е изцяло лишена от основание доколкото ЦИК може да определя условията за машинното гласуване. Отклонението от законовите условия може да доведе само до унищожаемост на решението на ЦИК, не и до неговата нищожност. Оспорваното решение на ЦИК е издадено в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, който бяха посочени го-горе. Затова не е налице нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. Решението на ЦИК в частта му по т. 1 от приложението към него, обаче е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби /чл. 146, т. 4 от АПК/, предвид следното: Според чл. 206, ал. 1 от ИК в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина. Избирател, който е избрал да гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина. За гласуването с бюлетина за машинно гласуване се прилагат съответните правила, които се отнасят до гласуването с хартиена бюлетина. В раздел III на глава четиринадесета от ИК са подробно регламентирани начина на машинно гласуване, изискванията към електронната система за гласуване, както и задължението на ЦИК да предостави информация, да организира и да обяви резултатите от машинното гласуване. Посочените правни норми регламентират два начина на гласуване - с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Тези два начина на гласуване са равностойни и взаимно изключващи се. Разпоредбите не са нови, а съществуват в ИК от момента на влизането му в сила на 05.03.2014 г., следователно три години до процесните изборите за народни представители на 26 март 2017 г. До този момент разпоредбите не са намерили приложение, тъй като законодателят явно е отчел трудностите от организационен, технически и материален характер на ЦИК при организиране на този вид гласуване. Затова с две преходни и заключителни разпоредби в ИК, а именно с § 10 и § 11 от него, е изключил приложението на разпоредбите до произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. За този период е било предвидено първо експериментално машинното гласуване в до 500 избирателни секции (§ 10 от ПЗР на ИК). А след това действително машинното гласуване в най-малко 500 избирателни секции, като за последните избори за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. е предвидено експериментално машинно преброяване (§ 11 от ПЗР на ИК). Във всички тези изключения с § 10 и § 11 от ПЗР на ИК е предвидено правомощие на ЦИК да определи секциите за машинното гласуване. Изключенията в § 10 и § 11 от ПЗР на ИК обаче имат краен срок за действието на изключенията - до произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г. Последните бяха проведени на 06 ноември 2016 г., следователно е изчерпано приложението на изключенията. Затова важат нормите на чл. 206 и чл. 212 - чл. 214 от ИК, предвиждащи право на избирателя да гласува с бюлетина за машинно гласуване. Оспорваното решение на ЦИК противоречи на тези правни норми, тъй като то въвежда ограничение за машинно гласуване само в 500 избирателни секции. Такова правомощия на ЦИК е било предвидено за предходните избори, но ЦИК не може за прилага това ограничение и за изборите за народни представители на 26 март 2017 г. Затова решението на ЦИК в оспорваната му част е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с посочените материалноправни разпоредби. Затова то следва да бъде отменено. Доводите на ЦИК при приемане на оспорваното решение, както и в съдебно заседание касаят трудности, респ. невъзможност, ЦИК за изпълни законовите разпоредби за машинно гласуване. Тези доводи биха имали основание ако законодателят беше предвидил ЦИК да може да действа при оперативна самостоятелност - правомощие да прецени дали и ако да - къде да организира машинно гласуване. В този случай ЦИК следваше да обоснове защо е взела едно от две или повече от еднакво законосъобразни решения. Но в случая ЦИК няма право на преценка, тъй като законът я задължава да осигури правото на избирателите да гласуват с бюлетина за машинно гласуване. Доводите за физическа невъзможност това да стане са неотносими към съдебното производство. Съдът извършва единствено преценка за законосъобразност на решението на ЦИК. При противоречие с разпоредба от закона съдът е длъжен да отмени решението на ЦИК. Той не може да изследва дали законовите разпоредби са изпълними. По тези съображения оспорваното решение на ЦИК е незаконосъобразно. Затова то следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от ИК във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение