Решение № 5377 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1155 от 06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1645/2025 г., Административен съд (АС) – Бургас е отхвърлил жалбата на „Евокати“ ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-268-0483233/25.08.2025 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ („ФК“) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - „Тортила фреш“, находящ се на адрес: гр. Созопол, [улица], стопанисван от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 200,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас, [улица], чрез процесуалния му представител адв. Н. Драгнев. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба - началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител главен юриск. С. Дочев, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. С решението си АС – Бургас е отхвърлил жалбата на „Евокати“ ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-268-0483233/25.08.2025 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 от ЗДДС е постановена ПАМ – запечатване на търговски обект – „Тортила фреш“, находящ се на адрес: гр. Созопол, [улица], стопанисван от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС нарушение е безспорно установено, като при извършената на 10.08.2025 г. проверка на търговски обект – сезонен/временен по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - „Тортила фреш“, находящ се на адрес: гр. Созопол, [улица], стопанисван от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, е констатирано, че са извършени 13 бр. продажби, за които не са издадени фискални касови бележки (ФКБ) от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ) - модел ELTRADE В1 KL, с ИН на ФУ: ED360997 и ФП № 44360997, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е отпечатано копие от Контролната лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 10.08.2025 г., от който е видно, че гореописаните продажби не са отразени като регистрирани чрез издаване на фискален бон. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА № 0483233/10.08.2025 г., подписан без възражение от управителя на дружеството, като нарушението е установено от: 1 бр. изведен дневен финансов отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, 1 бр. съкратен финансов отчет и подробен отчет от ПОС терминал. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, като на преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ. В тази връзка съдът е приел, че при определяне на 14-дневния срок на мярката са съобразени: среднодневния оборот на търговски обект, наличието на непогасени публични задължения и организацията на работата, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство. Приел е, че според мотивите на заповедта продължителността на мярката е съразмерна на извършеното и е съобразена с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитането на дейността. Прието е също така, че в ПАМ е посочена и нейната цел – правилното отчитате на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. 3. На отделен ред АС – Бургас, съобразявайки Решение № С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че макар действително са проведени едновременно две производства: административно производство по налагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно и също деяние срещу същото лице, по делото не са представени доказателства за влизане в сила на някое от издадените срещу дружеството наказателни постановления. Наред с това е приел, че от събраните по делото доказателства е видно, че предварителното изпълнение на ПАМ е спряно с влязъл в сила съдебен акт. Освен това според съда дори наложената ПАМ да бъде приложена - доколкото търговският обект работел само през летния сезон, имало вероятност мярката да се изпълни извън периода на дейност на търговския обект, което означавало, че дружеството реално нямало да понесе тежест, за да бъде приложима хипотезата, визирана в Решение от 04 май 2023 г. по дело С - 97/21 г. Предвид това съдът е приел, че в конкретния случай налагането на ПАМ и издаването на НП няма да доведе до нарушение на принципа за съразмерност/пропорционалност, дефиниран и в чл. 6, ал. 5 от АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Бургас е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основните оплаквания в касационната жалба на „Евокати“ ЕООД са за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че административният съд не е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С - 97/21. Според касатора дружеството вече е било санкционирано за извършеното по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС нарушение с 13 бр. наказателни постановления (, едно от които е влязло в законна сила), предвид което налагането на ПАМ – „запечатване на търговски обект“ би довело до непропорционална спрямо установеното нарушение тежест за търговеца. Наведени са доводи, че кумулирането на санкции за едно и също нарушение, макар и формално допустимо по националното законодателство, противоречи на правото на Европейския съюз, съгласно практиката на СЕС и горецитираното решение. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 10.08.2025 г. проверка на търговски обект – сезонен/временен по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - „Тортила фреш“, находящ се на адрес: гр. Созопол, [улица], стопанисван от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, е констатирано, че са извършени 13 бр. продажби, за които не са издадени ФКБ от въведеното в експлоатация за обекта ФУ - модел ELTRADE В1 KL, с ИН на ФУ: ED360997 и ФП № 44360997, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е изведен КЛЕН за дата 10.08.2025 г., 1 бр. дневен финансов отчет, 1 бр. съкратен финансов отчет, подробен отчет от ПОС терминал, съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, като констатациите от проверката са обективирани в ПИП cep. АА № 0483233/10.08.2025 г., подписан без възражение от управителя на дружеството. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Според настоящия касационен състав, обаче, в случая първоинстанционният съд не е съобразил, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение № С-97/21 на СЕС, а именно: НП № 845101-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845100-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845099-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845097-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845096-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845095-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845094-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845089-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845090-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845076-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845093-F839839 от 25.08.2025 г., НП № 845091-F839839 от 25.08.2025 г. и НП № 845125-F839837 от 25.08.2025 г., с които за установените на „Евокати“ ЕООД нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 8/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на търговеца са наложени имуществени санкции. Освен това, видно от представеното с касационната жалба Решение с рег. № 993/18.12.2025 г., постановено по адм. нак. дело № 3194/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, едно от горецитираните наказателни постановления, а именно - НП № 845125-F839837/25.08.2025 г., издадено от началник - отдел „Оперативни дейности” - гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности”, ГД „ФК”, при ЦУ на НАП, е влязло в сила, като в указания срок наложената имуществена санкция е заплатена, за което са представени доказателства. Съгласно постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което „никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на „Евокати“ ЕООД е допуснато в случая. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. В заключение следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата срещу същата, Административен съд – Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-268-0483233/25.08.2025 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – „Тортила фреш“, находящ се на адрес: гр. Созопол, [улица], стопанисван от „Евокати“ ЕООД, с ЕИК: 204815890, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, следва да бъде отменена. При този изход на спора Национална агенция по приходите – София, в състава на която влиза административния орган, издател на акта, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 214,74евро, съставляващи заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. По делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар и такъв не следва да бъде присъждан. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,