Решение № 12758 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община "Родопи"- област Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Карабов, срещу Решение 971/14.05.2021 г., постановено по адм. дело 2231/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касаторът не се представлява, представена е молба-становище, с която се поддържа жалбата, като се прави и възражение за прекомерност на разноските, за сумата над 900 лв., съобразно предвидения минимум за дело по ЗУТ. Ответникът Анет ЕООД, чрез пълномощника си адв. Атанасов, в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, съобразно приложения списък и доказателства за реалното им извършване, в размер на 1600 лв.. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Атанасов, който поддържа отговора по изложените в него съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на Анет ЕООД, срещу заповед 636/23.06.2020 г. на Кмета на Община "Родопи", с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Склад с навес, намиращ се в УПИ II-1,2, стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с. Браниполе, община "Родопи" - област Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ, административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. По делото не е спорно, че постройката, с описаните в заповедта параметри, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че част от процесния строеж, представляваща Склад, е отразена в геодезическо заснемане към генерален план, одобрен със решение по т. 10 от Протокол 3 23/03.07.2000 г. от АГК при Община "Родопи", като сграда със сигнатура мс и размери, идентични с параметрите, установени от измерване на място от вещото лице по назначената СТЕ. Също така по делото е представено и разрешение за строеж 31/28.02.2001 г. (л. 136), издадено въз основа на посочения одобрен генерален план за обект Газстанция, магазин, кафе - аперитив и армировъчен двор и подобект Хале за арматурни заготовки. Представен е и чертеж Ситуация към част Архитектура на инвестиционен проект за строителство на хале за арматура, одобрен с Решение 15, Протокол 2/15.01.2001 г. на АГК при Община "Родопи". Отразеният в проекта обект Битова и административна част, съвпада като квадратура и разположение с частта от строежа, представляваща склад (л. 137, л. 199, л. 205 ). Тези обстоятелства не са обсъдени в цялост от административния орган, не е преценено дали за част от строежа е налице разрешителен акт, към който извод водят представените доказателства. В случай, че на място е изпълнено нещо различно от предвиденото в проекта, тогава административният орган е дължал произнасяне дали отклонението е съществено, или не. Дори да се приеме, че представените строителни книжа са неотносими, споделим е изводът на първоинстанционния съд, че частта от строежа, представляваща склад, се явява търпима. Съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ, търпимите строежи не подлежат на премахване. От заключението на СТЕ, свидетелски показания и представени декларации, съдът правилно е установил, че частта от строежа, представляваща склад, е съществувала към 2000-та г., била е допустима съобразно плана, одобрен със заповед 1068/13.10.1998 г. и генералния план, одобрен със решение по т. 10 от Протокол 3 23/03.07.2000 г. от АГК при Община "Родопи", поради което е търпима и неподлежаща на премахване. При тези данни, изводите на административния съд за допуснати нарушения, водещи до отмяната на заповедта, са правилни. Неточното и неконкретно определяне на подлежащото за премахване строителство, е достатъчно основание за отмяната на акта. Това е така, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока, са неоснователни. Като е отменил обжалваната заповед на Кмета на Община Родопи, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от страна на ответника по касация искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, община "Родопи" следва да бъде осъдена да заплати на Анет ЕООД, гр. Пловдив, сумата от 900.00 лева, при съобразяване с основателно направеното възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,