Решение № 3268 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2009 г.

Решение № 3268 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление - Петрич, подадена срещу решение № 160 от 10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1461 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Божидар Гутов не се представлява. В писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, спрямо която решението има сила и е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните (ЗМВР), образувано по жалба на ответника, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с рег. № 1841 от 10.11.2008 г. на зам. началника на ГПУ - гр. Петрич, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР - порицание за срок от 6 месеца. С оспорената заповед за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като участник в патрул изпълнявайки наряд се е отклонил от определения маршрут и заедно с другия участник в патрула е извършил обхода в нарушение на инструктажа. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 121 от Инструкция № Iз-22295 от 8.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност и чл. 46 от Етичния кодекс. Съдът е приел, че жалбата е основателна, и заповедта за налагане на дисциплинираното наказание е отменена, поради липса на мотиви - липсват фактически основания за издаването на акта - нарушени са разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 пр. 1 от АПК, а също така и чл. 229, ал. 2 от ЗМВР не е взета предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. От основанията за отмяна на заповедта, поддържани в жалбата, се установява, че жалбоподателят е оспорил да е извършил посоченото нарушение на служебната дисциплина, като е поддържал също, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Съдът е приел, че описаната в заповедта фактическа обстановка е взаимоизклюваща се, тъй като се приема, че от една страна е обходил маршрута, а от друга страна съм се отклонил. Неправилен е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви. Фактическите констатации, отразена в мотивите на процесната заповед е, че наказаният служител е обхождал заповядания маршрут в нарушение на указания при инструктажа ред. Това обуславя извод за нарушение на чл. 121 от Инструкция № Iз-2295/8.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност. И двата момента - фактическите действия и нарушената правна норма са посочени в заповедта. Следователно оспорения административен акт е фактически и правно мотивирана. Отразените в процесната заповед обстоятелства са в съответствие с обективните факти по делото. На първо място е установено е в хода на служебната проверка и от разпита на свидетелите в съдебно заседание, че полицаите Гутов и Тупаров не са имали разрешение да се намират в базата по време на наряд, същите не са получили разрешение от дежурния да напуснат района на наряда. На второ място относно обективните причини, наложили спешно придвижване до района на базата те също не са уведомили своевременно, а впоследствие, след като отклонението от разпоредения маршрут е било установено от полицейските инспектори, Гутов в обяснението си твърди, че са докладвали за отклонението, но това се опровергава от свидетелските показания св. Тупаров, Пецев и Златанов. Твърдението за обратното е израз на защитна теза, а наказващият орган го е оценил като неетично действие, нарушаващо нормата на чл. 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е в неговите прерогативи. Изводът на съда, че няма извършено нарушение е неправилен. Безспорно е установено, че ответника по касационната жалба и другия участник в патрула са обходили района, но в нарушение на инструктажа и и цитираната Инструкция и чл. 46 от Етичния кодекс като не са дали точен и обективен отчет за изпълнение на възложените им задачи, а напротив уговаряли са свидетел да потвърди неистина. Правният извод на съда, че административната заповед е постановена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 229, ал. 2 ЗМВР, не е обоснован и установените факти не са правилно квалифицирани, като решението противоречи на материалния закон. Решението е и необосновано, защото изводите на съда не са в съответствие с установената фактическа обстановка по спора. При тези установени обстоятелства по делото настоящата инстанция намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на полицейския служител са квалифицирани като нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Оспорения административен акт е издаден в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното, релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение са налице. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и съдът да постанови решение по съществото на делото, като отхвърли жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,