Решение № 5350 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2009 г.

Решение № 5350 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Санда Тодорова Георгиева от гр. Монтана, чрез пълномощника й адв. Георги Борисов, срещу решението от 10 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 89/2009 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 94-С-113/20 януари 2009 г. на главния архитект на община Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът главен архитект на община Монтана, чрез пълномощника си адв. Дафинка Станева, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира заплащане на разноските по делото. Другият ответник - Снежана Георгиева Йосифова, не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Монтана Санда Тодорова Георгиева е оспорила отказ за издаване на удостоверение за търпимост на парна инсталация, обективиран в писмо изх. № 94-С-113/20 януари 2009 г. на главния архитект на община Монтана. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като парната инсталация не е строеж и за нея не може да бъде издавано удостоверение за търпимост. Решението е правилно. Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и на забрана за ползване. В случая обаче предмет на исканото удостоверение за търпимост не е строеж, а парна инсталация, която - видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Поради това, както законосъобразно е приел и административния съд, за тази инсталация не е приложим текста на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, който се отнася само за строежи. Изложените в касационната жалба доводи касаят друго производство и не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното, при липсата на инвокираното касационно оплакване, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,