Решение № 50221 от 1.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2022 г.

Решение № 50221 от 1.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 503595/10.08.2023 г. от А. С. А. с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 50081/12.07.2023 г. като бъде отменено решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив и решение № 262164 от 04.08.2021 г. по гр. дело № 5197 от 2019 г. на Районен съд – Пловдив в частите им, с които жалбоподателят е осъден да заплати на "ЧЕЗ Електро България" АД сумите съответно от 540 лв. – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство и от 200 лв. – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. Ответникът по молбата – "ЧЕЗ Електро България" АД не подава отговор на същата. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на молителя, намира, че молбата с правно основание чл. 250 ГПК е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 290 ГПК решение № 50081/12.07.2023 г. е отменено решение № 111 от 31.01.2022 г. по в. гр. дело № 2763/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение № 262164 от 04.08.2021 г. по гр. дело № 5197 от 2019 г. на Районен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу "ЧЕЗ Електро България" АД за сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода: 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., като вместо него е постановено ново решение, с което ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД е осъден да заплати на ищеца А. С. А., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 25 000 лева, част от сумата 51 920 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2013 г. - 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл. 30 от ОУ на "Чез Електро България" АД, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 11 530 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая съставът на касационната инстанция не се е произнесъл изрично в диспозитива на решението си досежно отмяната на въззивното решение в частта за разноските, макар в осъдителната част на същото да е съобразил отговорността на страните за съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Поради това молбата с правно основание чл. 250 ГПК е основателна и решението на касационната инстанция следва да бъде допълнено в горепосочения и поискан от молителя смисъл. Водим от горното, Върховен касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение