Решение № 17509 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2013 г.

Решение № 17509 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 116/09.08.2013 г. по административно дело № 136/2013 г., Административен съд - Смолян е: 1) отхвърлил оспорването с жалбата на Фейзе Кемал Аликанова от гр. Мадан на решение № 4 от 27.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Смолян; 2) осъдил Фейзе Кемал Аликанова от гр. Мадан да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Смолян направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така постановеното решение е атакувано с обща касационна жалба от Али Кимал Аликанов от гр. Сърница и Фейзе Кемал Аликанова от гр. Мадан. Касаторите твърдят, че съдът е издал решението си в нарушение на чл. 168, ал. 2 от АПК, поради което искат отмяната на оспорения съдебен акт и на потвърденото с него решение на директора на РУСО - Смолян. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Смолян, не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, и предлага атакуваното решение на Смолянския административен съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, съобрази следното: От данните по делото явства, че с подадено в РУСО (ТП на НОИ) - Смолян на 10.04.2013 г. заявление Фейзе Кемал Аликанова е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, като е представила заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с осигурителя ЕТ "Али - Али Аликанов" гр. Сърница, считано от 07.04.2013 г., както и други необходими документи. С разпореждане № 204-00-274-1 от 24.04.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица в РУСО - Смолян на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявлението от 10.04.2013 г. на Фейзе Кемал Аликанова, по съображения, че има подадени данни от осигурител под наблюдение и е необходимо изясняването на осигуряването на лицето от този осигурител. В разпореждането изрично е посочено, че то може да се обжалва по реда на глава Х, раздел IV от АПК в 14-дневен срок от получаването му. С жалба вх. № 1363/30.04.2013 г. по описа на РУСО - Смолян Фейзе Кемал Аликанова е поискала от директора на ТП на НОИ - Смолян да отмени разпореждането като незаконосъобразно. Сезиран по този начин, директорът на ТП на НОИ - Смолян е счел, че компетентен да се произнесе по адресираната до него жалба на Аликанова (приел е, че основание за постановеното спиране е чл. 54г, ал. 4 от КСО), и със свое решение № 4 от 27.05.2013 г. на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставил в сила разпореждане № 204-00-274-1/24.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян, като е посочил, че решението му може да бъде обжалвано по реда на чл. 118 от КСО в 14-дневен срок от получаването му пред Административен съд - Смолян. Решението на директора на РУСО - Смолян е атакувано от Аликанова пред Смолянския административен съд, който е отхвърлил жалбата й като неоснователна. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт е прието, че решението на директора на РУСО - Смолян е обосновано и законосъобразно, като при издаването му са спазени изискванията на закона - чл. 54г, ал. 1 от КСО. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Али Кимал Аликанов срещу решението на Административен съд - Смолян е недопустима и на основание чл. 215, т. 1 във връзка с чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати. Аликанов не е участвал в съдебното производство, а освен че не е бил страна по делото пред първоинстанционния съд, решението на последния не го обвързва (т. е. няма сила по отношение на него). Касационната жалба на Фейзе Кемал Аликанова е допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши дължимата проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на Аликанова за основателна. Както първоинстанционният съд, така и директорът на ТП на НОИ - Смолян са допуснали правно-техническо смешение, като са приели, че с процесното разпореждане от 24.04.2013 г. е спряно изплащането на парично обезщетение за безработица. В случая такова обезщетение не е отпуснато, за да бъде спряно изплащането му по реда на чл. 54г, ал. 4 от КСО, а се касае за спиране на административното производство по отпускане на обезщетение за безработица поради наличие на друго преюдициално производство в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, което основание изрично е посочено в разпореждането от издалия го орган, който освен това коректно е указал и реда за оспорването му - глава десета, раздел IV (чл. 197 - 202) от АПК. Правомощието да осъществи административен контрол по реда на по чл. 117, ал. 3 от КСО, на която разпоредба ръководителят на ТП на НОИ (директорът на РУСО) - Смолян се е позовал в решението си, възниква само в случай, че пред него е обжалвано разпореждане измежду изчерпателно изброените в чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, каквото процесното не е, ако и да го е издал осигурителен орган. Не е приложимо и общото правило на чл. 148 от АПК за изборност на оспорването, защото съгласно препращащите норми на чл. 54, ал. 5 и чл. 202 от АПК актът за спиране на производството по издаване на административен акт подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел четвърти от дял трети на АПК - чл. 197 и следв. от АПК - т. е. законодателят императивно е изключил осъществяването на административен контрол над разпореждания от категорията на процесното, а е допустима само съдебна проверка по специалния ред на раздел Х от глава IV на дял III от АПК. Следователно директорът на РУСО - Смолян не е бил компетентен да се произнася по жалбата на Фейзе Кемал Аликанова срещу разпореждането от 24.04.2013 г., а е следвало да я изпрати като неподведомствена нему на компетентния Административен съд - Смолян за произнасяне по реда на чл. 197 и следв. от АПК. Като не го е сторил (очевидно възприемайки погрешно, че оспореното разпореждане е от кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО), директорът на ТП на НОИ - Смолян е постановил при липса на материална компетентност решението си от 27.05.2013 г., което обуславя неговата нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. В производството по оспорването на решението на директора на РУСО Смолянският административен съд по реда на чл. 168, ал. 2 от АПК е следвало да констатира тази нищожност и с решението си по делото да я обяви, съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК. Като вместо това е отхвърлил сезиралата го жалба на Фейзе Кемал Аликанова и е приел за законосъобразно решението на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, първоинстанционният съд е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се обяви нищожността на процесното решение на ръководителя на Смолянското териториално поделение на Националния осигурителен институт, а делото се изпрати на Административен съд - Смолян за разглеждане на жалба вх. № 1363/30.04.2013 г. на Фейзе Аликанова против разпореждане № 204-00-274-1/24.04.2013 г. по реда на глава Х, раздел IV, дял III от АПК (ако прецени жалбата за допустима и редовна, съдът дължи произнасяне с определение - чл. 200, ал. 1 от АПК). Тази жалба следва да се разгледа от друг състав на първоинстанционния съд, доколкото решаващият съдебен състав по административно дело № 136/2013 г. е изразил в мотивите си съображения по законосъобразността на разпореждането от 24.04.2013 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение,