Решение № 7631 от 11.7.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2021 г.

Производството е по чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба с вх. 7268/16 май 2023 г., подадена от Ин Тех Сълюшън ООД, [ЕИК], чрез процесуалния им представител адв. И. Танкова, с искане за тълкуване на влязло в сила съдебно решение 3172/05 април 2022 г. по адм. д. 7675/2021 г. по описа на ВАС, в частта, в която на страница втора е записано, че административният орган е упражнил правомощията, предоставени му в чл. 91, ал. 1 АПК вместо правното основание, посочено в обжалваната заповед РД-00-617/21 юни 2019 г., предмет на делото, а именно: чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 99, ал. 1, т. 6 предложение първо АПК и чл. 102, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 128, ал. 3 и чл. 131, ал. 2, т.4 ЗУТ. Твърди се в молбата, че е налице неяснота в постановеното решение относно предмета на спора и правното основание на обжалваната заповед, възприето от съда. Считат, че остава неясна изразената воля в мотивите и диспозитива на акта на съда относно предмета на делото и правните последици на влязлото в сила съдебно решение, доколкото правните последици на потвърден акт, издаден по реда на чл. 91 АПК и чл. 99 АПК са съвсем различни. Становище по искането за тълкуване, по реда на чл. 251 ал. 3 ГПК, е постъпило. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, като взе предвид, че молбата за тълкуване е подадена от надлежна страна - намира същата за процесуално допустима, но неоснователна. На тълкуване, съгласно разпоредбата на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. В конкретния случай, решението, чието тълкуване се иска, е постановено в касационно производство, образувано по касационна жалба на Ин Тех Сълюшън ООД против решение 122 от 23 април 2021 г., постановено по адм. д. 360/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против заповед РД-00-671/21 юни 2019 г. на кмета на Община Кюстендил, с която е отменена заповед РД-00-496/15 май 2019 г. за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР в обхвата на УПИ ІV за производствено-складови дейности, кв. 1 В и улица о.т. 37А до о.т. 37Б в кв. 1 В по ПР на гр. Кюстендил; за изменение на североизточната регулационна граница на УПИ ІV за производствено-складови дейности, кв. 1В от плана, при което към УПИ І се придават 568 кв.м., представляващи част от задънената улица. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение, постановено от касационния съд и съответства по съдържание и смисъл на доводите, съдържащи се в мотивите на решението. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. В случая - в решението, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на тричленния състав, изразена точно в диспозитива. Не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Мотивите, с които е Върховният административен съд е възприел правните изводи на първостепенния съд за неоснователност на подадената жалба са конкретни и ясни и съответстват на крайния извод за правилност на съдебното решение на Административен съд Кюстендил, което е оставено в сила. В този смисъл, след като волята на съда относно предмета на касационен контрол е изразена безпротиворечиво в диспозитива на решението, не се налага неговото тълкуване. Твърдяната от молителите неяснота засяга само част от мотивите на решението, като по същество се преследва промяна на резултата по делото. Правните съображения на съда обаче не се ползват със сила на присъдено нещо и не представляват самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не обосновава възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. В този смисъл - тълкувателно решение 1 от 04.01.2001 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело 1/2000 г. на Общото събрание на гражданската колегия, т. 18, видно е и от разпоредите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Предвид изложеното настоящият съд намира, че не е налице основанието за тълкуване на съдебния акт, а именно да е налице неясно изразена воля на съда, поради което искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 251 ал. 1 и 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав