Решение № 10452 от 4.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2009 г.

Решение № 10452 от 4.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по касационна жалба на адв. А. Велинов в качеството му на пълномощник на "Българската асоциация по информационни технологии", "Камара на електротехниката в България" и на "Национална асоциация - хотел, ресторант, кафетерия - ХОРЕКА", срещу решение № 1555 от 4.02.2009 г., постановено по адм. дело № 8958/2008 г. от тричленен състав на ВАС, IV отделение. В жалбата се обосновават доводи за неправилност на съдебния акт вследствие на нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът - МС на РБ, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, поддържа становищe за неоснователност. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция, в производство по реда на раздел III, глава десета вр. чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, е отхвърлил жалбата, подадена от "Българската асоциация по информационни технологии", "Камара на електротехниката в България" и "Национална асоциация - хотел, ресторант, кафетерия - ХОРЕКА" против Постановление № 120 от 30.05.2008 г. на МС на РБ (обн. ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г., изм. и доп. бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 20.01.2009 г.) за приемане на "Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци"; за отмяна на ПМС № 137 от 1999 г. за приемане на Тарифа за таксите за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци и за изменение на: Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства, приета с ПМС № 311/2004 г.; Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с ПМС 41/2004 г.; Наредба за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, приета с ПМС № 144/2005 г.; Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, приета с ПМС № 230/2005 г.; Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, приета с ПМС 82/2006 г. и Наредба за реда и начина за внасянето, изнасянето и транзита на отпадъците и за случаите, в които се изисква банкова гаранция или застраховка, приета с ПМС 298/2004 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателите, че обжалваното Постановление № 120 е незаконосъобразно, постановено при допуснати сериозни нарушения на административнопроцесуалните правила, при противоречие с материалноправните разпоредби, като постановено извън рамките и в противоречие на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Решението е правилно. В касационната си жалба на "Българската асоциация по информационни технологии", "Камара на електротехниката в България" и на "Национална асоциация - хотел, ресторант, кафетерия - ХОРЕКА" се твърди неправилност на съдебното решение поради наличие на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място са посочили нарушение на материалния закон, т. е. твърди се грешка на съда при издирването и прилагането на материалноправните норми, които регулират спорното правоотношение. Това твърдение е неоснователно. С касационната жалба се изразява недоволство от факта, че съдът с решението си не е внесъл яснота в смисъла на употребените от законодателя и автора на оспорената Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г.), понятия "масово разпространени отпадъци" и "продуктова такса". Твърдят още законова празнота, визирайки ЗУО, като сочат че в този закон понятието "продуктова такса" нито е употребено, нито е дефинирано, а лицата до които Наредбата се отнася "по никакъв начин не са длъжни да тълкуват закона". В случая и пред първата инстанция жалбоподателите не са посочили на кой нормативен акт от по-висока степен противоречат както разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО, в която е дадена дефиниция на понятието "масово разпространени отпадъци", така и тази на § 1, т. 2 от ДР на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, визираща понятието "продуктова такса". (Съгласно текста на чл. 36, ал. 1 от ЗУО: Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет.). Особеностите на противоречието с материалноправните разпоредби като основание за отмяна на нормативните административни актове пряко произтичат от характера на тези актове. Нормативните административни актове са подзаконови актове, които имат предназначение да детайлизират, да дорегулират, да приложат по-нататък разпоредбите на закона. Поради това при издаването им особено съществено значение придобива съобразяването със закона, в чиято връзка те се издават, като трябва стриктно да се придържат, както към рамката, така и към съдържанието на закона. В случая не е посочено на кой нормативен акт от по-горна степен противоречат разпоредбите на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО § 1, т. 2 от ДР на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, поради което твърдението за противоречие с материалния закон е необосновано. Тълкуването на легални дефиниции и законовата празнота не са сред посочените в чл. 146 и чл. 209 от АПК основания за оспорване на нормативни административни актове. 2. Касаторите твърдят необоснованост на съдебния акт (пункт 3) по отношение на отхвърлените им възражения, мотивирани в пункт 2 на жалбата пред решаващия съд, в който се възразява срещу правомощията на МС на РБ "самостоятелно" да решава от използването на кои точно продукти ще се образуват "масово разпространени отпадъци"; в чл. 24, ал. 2 от ЗУО е заложено, че изискванията към такива продукти се определят с Наредби от МС на РБ, и такива са приети, но в чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци е предвидено да се заплаща продуктова такса за нови, регенерирани и пневматични гуми втора употреба. . . ., без дейността на лицата да е изрично уредена с наредба. Възражението е неоснователно. За да е налице необоснованост на съдебния акт следва да се констатира несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, което да се дължи на допуснати от първоинстанционния съд грешки при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др., които грешки неизбежно водят до неверни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА нормативни актове могат за издават само органите, предвидени от Конституцията на РБ, от закон или указ и тази компетентност не може да се прехвърля. Тези правила са възпроизведени в чл. 76 от АПК - (ал. 1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. (ал. 2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. След като с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗУО изрично е предвидено: "Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, многократна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане, включително и целите за рециклирането или оползотворяването им, се определят с наредби на Министерския съвет. ", то следва и правилният извод на съда, че Министерският съвет е в правомощието си да издава, да допълва или изменя такива наредби, т. е. може "самостоятелно" да решава кой (кои лица, чиито предмет на дейност е свързан с производството) отделянето на "масово разпространени отпадъци" следва да заплащат "продуктова такса". 3. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърдят касаторите. Действието на съдопроизводствените правила, които са създадени, за да обезпечат съответствието на решението с действителното правно положение е в две насоки: пълно и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти и правилно прилагане на материалните норми от решаващия съд. Затова нарушаването им може да има за последица неизясненост на правния спор от фактическа страна или неправилно прилагане на материалния закон, който регулира спорното правоотношение. В жалбата си пред първоинстанционния съд касаторите са заявили твърдение за неспазване на административно-производствените правила по издаване на нормативния административен акт - Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци в смисъл, че никой от жалбоподателите и браншовите организации не е бил включен в работната група по изготвянето на проекта, с което е бил нарушен текста на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 8 от Орхуската конвенция (Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, приета на 25.06.1998 г. в гр. Орхус, Дания, в сила от 30.10.2001 г.). В чл. 77 от АПК е предвидено задължение на компетентния орган да издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Това означава, че преди издаването на окончателен нормативен акт трябва да бъде изготвен проект за този акт, проектът да бъде разпратен или представен за обсъждане и в резултат на това обсъждане да са получени становища, предложения и възражения. Неспазването на установения АПК и ЗНА ред (а в случая и този по чл. 8 от в Орхуската конвенция) действително би представлявало съществено нарушение на процедурата по издаване на нормативния административен акт, което би довело до неговата отмяна, но в случая не е налице такова, както правилно е преценил и решаващия състав. Съдът е събрал всички доказателства, относими към издаването на нормативния административен акт и ги е обсъдил във връзка с посоченото по-горе възражение на жалбоподателите за нарушение на административно-производствените правила. Налице са категорични доказателства, че проектът на постановление № 120 не само е бил публикуван на Интернет-страницата на МОСВ, но допълнително е изпратен по електронната поща на заинтересованите от него лица за съгласуване със срок за представяне на становище. В тази връзка Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара и Асоциацията на производителите, вносителите, търговците и вулканизаторите на гуми са дали писмени становища. Правилно съдът е преценил, че невключването в работната група на касаторите не представлява нарушение на административно-производствените правила. Министърът на околната среда и водите е включил в работната група наред с представителите на различните държавни ведомства и 13 представители на различни национални сдружения, спазвайки стриктно принципите на откритост, а дадените становища по проекта на оспореното постановление № 120, с което е приета Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци са подробно вписани в табличен вид, обсъдени и с кратка обосновка приети или отхвърлени. Съдът е констатирал, че са спазени и правилата за разглеждане на проектите за нормативни актове, уредени в Устройствени правилния на Министерския съвет. В отделна таблица са нанесени предложенията на отделните министерства и са съобразени при изготвянето на окончателния вариант. Ето защо изводите на съда, че вносителят е спазил, както нормативните изисквания за издаване на оспорения акт, така и законовите принципи за откритост и съгласуваност при изработването му, се приемат изцяло от настоящия състав. При изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав,