Решение № 6342 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2015 г.
ВАСV отделение30.05.2016 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. П. от гр. Стара Загора срещу заповед № КВ-152 от 7.05.2015 г. на министъра на отбраната. ОСЪЖДА П. В. П. да заплати на Министерство на отбраната сумата 300 (триста) лева разноски. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6342 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. В. П. от гр. Стара Загора срещу заповед № КВ-152 от 7.05.2015 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването и предвид липсата на данни за връчването на процесната заповед съдът приема, че жалбата е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят капитан П. В. П. е заемал длъжността командир на транспортна рота във военно формирование 54140 - Стара Загора. На 6.02.2015 г. при изпълнение на служебна задача е заловен от служители на служба "Военна полиция" в момент на източване на гориво от резервоара на служебен автомобил. След докладна записка и в изпълнение на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ със заповед № ЗРД-129/12.02.2015 г. на командира на формированието е назначена комисия за извършване на служебна проверка по случая. Комисията е установила, че капитан П., в качеството си на длъжностно лице - старши на служебен автомобил МАЗ 5334 с рег. № ВА 104463, при изпълнение на задача по зареждане на автомобилна техника с гориво, грубо е злоупотребил със служебното си положение, като е организирал и участвал в източването на дизелово гориво от служебния автомобил и е направил опит да го присвои с цел лично облагодетелстване. Прието е, че жалбоподателят е действал умишлено, като чрез младши сержант К. И. Т. - шофьор на автомобила, е уговорил среща с цивилното лице А. А. Ч., който да си чака на определено място с личния си автомобил - между селата Християново и Калояновец, община Стара Загора. На уреченото място П. и Т. източили гориво от резервоара на служебния автомобил, напълнили седем пластмасови бутилки с обща вместимост 74 литра и започнали да ги товарят в автомобила на Ч. В момента, в който на мястото пристигнали органите на военна полиция, шест от бутилките вече се намирали в автомобила, а седмата била още до резервоара на служебния автомобил. В писмените си обяснения от 13.02.2015 г. застъпва защитната теза, че е подведен от Т. и всъщност са искали да разлеят известно количество некачествено гориво на земята, като впоследствие разбрал, че горивото ще го вземе Ч. Бил против това, но не можал да го предотврати до пристигането на полицаите. Тази версия се опровергава от обясненията на Т. За резултатите от извършената проверка комисията е изготвила протокол с рег. № 3-713/26.03.2015 г., в който предвид констатираната фактическа обстановка прави заключение, че капитан П. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 114, т. 9 и чл. 152, т. 4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, не е взел необходимите мерки за опазване на повереното му военно имущество, което съгласно чл. 241 и чл. 242, т. 1 и 4 от ЗОВСРБ представлява нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба и злоупотреба със служебното положение. Комисията е предложила на Петков да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В изпълнение на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл. 114 от ППЗОВСРБ на 26.03.2015 г. командирът на военно формирование 54140 - Стара Загора е провел беседа за запознаване на военнослужещия П. с резултатите от проверката, за което е съставен протокол с рег. № 3-714/26.03.2015 г. На същата дата жалбоподателят е дал повторно писмени обяснени, надлежно приети от командира на формированието. Всички материали са изпратени на наказващия орган, като по съответния команден ред са дадени становища и предложения за налагане на дисциплинарно уволнение. На 7.05.2015 г. е издадена процесната министерска заповед на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 1, т. 6 и чл. 248 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ. Като прецени всички събрани доказателства и приложима нормативна уредба, съдът счита, че заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се писмена форма. Актът е надлежно мотивиран, като препраща и към протокола от служебната проверка. Не са налице процедурни нарушения. Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е засегнато, спазена е разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ относно сроковете за налагане на наказанието и на чл. 247 от същия закон относно преценката му съобразно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършването на нарушението. Заповедта съответства на материалния закон и целта му. Безспорно доказано е в хода на дисциплинарната проверка наличие на виновно извършено от П. деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение - злоупотреба със служебно положение по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Обстоятелството, че с прокурорско постановление е прекратено досъдебното производство по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК не обосновава извод за липса на нарушение на военната дисциплина предвид разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Поради изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждание се явява основателно и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МО сумата 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,