Решение № 26 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2012 г.

Решение № 26 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по молбата на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Й. С. Т., за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр. д. № 2237/2009 г. Като основание за това се сочи, че с решение от 13.ХI.2009 г. по т. д. № 1000/2009 г. на СГС, вписано на 2.ХII.2009 г., е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а с решение от 17.V. 2010 г., вписано на 21.V.2010 г., то е обявено в несъстоятелност, като са прекратени дейността му и правомощията на органите му за управление; че синдикът участва в производствата по делата и от датата на решението за обявяване в несъстоятелност синдикът представлява длъжника; че до 19.ХII. 2011 г., на която дата синдикът е уведомен от ответницата по молбата за отмяна за постановеното атакувано с нея решение, той не е бил уведомяван по какъвто и да било начин за наличието на съдебното производство. С оглед на това дружеството било лишено от възможността да участва в делото.

Ответницата по молбата за отмяна Л. В. Д. от чрез процесуалните си представители Т. и С. са заели становище за нейната неоснователност, тъй като не била налице нито една от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и че в нея се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество, при което съдът съобрази следното:

С решението от 11.IV.2011 г. по гр. д. № 2237/2009 г. СГС е обявил за окончателен сключеният между страните на 4.Х.2006 г. предварителен договор, по силата на който дружеството поело задължение да продаде на ответницата по молбата апартамент № ет. в, район П., УПИ -*, * кв. , с площ на апартамента 49.56 кв. м, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и мазе №, за сумата 32818 евро, платени от купувача на продавача към момента на постановяване на решението, присъдени са разноски, местен данък и държавна такса и е наложена възбрана върху имота до заплащането на последните.

На посочения в исковата молба адрес /[улица] вх ет. 3 ап./ връчителят е посочил в съобщението от 22.VI.2009 г., че дружеството няма офис и служители и никой не живее в посочения апартамент. С оглед на това съдът е указал на ищцата да представи удостоверение за актуално състояние, от което е видно, че към 7.VIII.2009 г. вписаният в търговския регистър адрес на управление съвпада с посочения в исковата молба. Съобщението с приложени към него препис от исковата молба и доказателствата към нея е върнато в цялост от връчителя с отбелязване от 10.IХ.2009 г., че на адреса фирмата няма офис, служители и фирмени знаци. Съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление съобразно чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК на входната врата, което е сторено на 22.Х.2009 г., след което книжата не са получени в канцеларията на съда в двуседмичния срок за това. Съобщението за насроченото за 20.IV.2010 г. съдебно заседание е върнато в цялост с отбелязване отново, че на адреса няма офис на фирмата и служители. По силата на заповед от 8.I.2010 г. делото е пренасрочено за 13.V.2010 г., като по същите /посочени/ причини съобщението за това е върнато от връчителя в цялост. С разпореждане от 25.II.2010 г. на ищцата е указано да представи актуално удостоверение за състоянието на дружеството или коректен ЕИК, отново е разпоредено залепването на уведомление на адреса по търговския регистър, което е сторено на 16.IV.2009 г., но книжата не са получени. В с. з. на 13.V.2010 г. дружеството не е било представлявано, но съдът е дал ход на делото при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Даден е ход на делото и по същество при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК и в с. з. на 4.ХI.2010 г. отново в отсъствие на представляващ дружеството. Атакуваното решение е постановено на 11.IV.2011 г., съобщението за него отново е върнато в цялост с отбелязване на същите причини, както и че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала му е починал. С решение от 25.V.2011 г. е допусната поправка на ОФГ относно наименованието на ответника, като е прибавено и че той е в несъстоятелност и е посочен верният му ЕИК. Съобщенията и за това решение са приложени към делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. Безспорно между страните е и че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение от 17.V.2010 г., вписано в А.. на 21.V.2010 г., както и че Й. С. Т. е назначен за негов синдик.

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, каквото е наведеното в случая основание за отмяна, се предпоставя от установяване по делото, че страната вследствие нарушаване от съда на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото.

От изложените по-горе обстоятелства по призоваването на дружеството се налага извод, че те не съдържат данни в тази насока. Съобщението до него за атакуваното решение е върнато в цялост на 12.V.2011 г. с отбелязване на същите причини за невръчването му, каквито са посочени и при връчването на останалите съобщения и призовки. Същото се отнася и за съобщенията, връчени впоследствие /през май и юни 2011 г./ във връзка с постановяването на решение за отстраняване на ОФГ. Следователно повече от една година след обявяване несъстоятелността на дружеството и назначаването на синдик на вписания в търговския регистър адрес на управление /няма данни и не се твърди да е вписан нов адрес през този период/ не е имало нито офис на дружеството, нито служители, на които съобщенията да бъдат връчени, а и съдът не е бил длъжен да залепва второ уведомление по силата на изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4, изр. 2 ГПК. Действително от датата на постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност представляването му по делото се осъществява от назначения синдик, но с това той не е станал страна в съдебното производство /правно положение на страна - процесуален субституент - той би имал в производството по несъстоятелност при предявяване от него на отменителните искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, какъвто не е искът по настоящото дело/ и то не е довело до промяна на реда и на лицата за призоваване /с включване сред тях и на синдика/, което следва от разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. С оглед на това разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и на чл. 56, ал. 2 ГПК са приложени от СГС при наличие на предвидените в тях предпоставки. При тези обстоятелства липсват по делото данни за нарушаване от съда на нормите по призоваването на дружеството и за лишаването му поради това от възможност да участва в делото, поради което молбата му за отмяна на това основание е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,