Решение № 5259 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2009 г.

Решение № 5259 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1179/29.07.2009 г., постановено по адм. д. № 146/2008 г. Административен съд - София град е отменил ЕР № 0047/16.01.2007 г. на НЕЛК по ортопедични болести. Върнал е преписката на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Осъдил е НЕЛК да заплати на Иван Стоянов Добрев разноски по делото в размер на 400 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Евромаркет БРД" ООД гр. София с оплакване за недопустимост и за неправилност на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено и постановен съдебен акт, с който се обезсили като недопустимо, евентуално бъде отменено като неправилно. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Не са налице нарушения на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд прецизно е установил фактическата обстановка по спора и изяснил правнорелевантните обстоятелства. Постановеното решение не е недопустимо. Неоснователно е възражението на работодателя "Евромаркет БРД" ООД гр. София, изразено в касационната жалба, че разглежданата жалба на Иван Стоянов Добрев е насочена срещу акт на НЕЛК, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Правилно и в съответствие с материалния закон Административен съд София град е приел за разглеждане първоинстанционната жалба като допустима. В чл. 57, ал. 1 от КСО е регламентирано задължението на осигурителя в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Ако осигурителят не декларира злополуката, в ал. 2 от същата норма е уредена възможността, пострадалият или неговите наследници в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт, както е процедирал и пострадалият Добрев. След като длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е отказало да приеме заявената злополука за трудова, пострадалият е обжалвал разпореждането пред гл. директор на СУСО. Сезираният административен орган е приел, че преди да постанови своето решение с правно основание чл. 117 от КСО е необходимо допълнително изясняване на спорни обстоятелства. Поискал е ТЕЛК да се произнесе по реда на чл. 67 и чл. 68, ал. 1 от НМЕР относно причинната връзка между временната неработоспособност на Иван Добрев и претърпяното увреждане на здравето, установено с болничен лист на 10.10.2005 г., а производството пред СУСО е спряно до приключване на производството пред органите на медицинската експертиза на работоспособността. С експертно решение № 2897 от 11.10.2006 г. ТЕЛК - общи заболявания не приема наличието на причинна връзка, обуславяща трудова злополука. Добрев е обжалвал това ЕР пред НЕЛК, която с ЕР № 0047/16.01.2007 г. не приема наличие на състояние на временна неработоспособност и потвърждава становището на ТЕЛК като правилно. Процесното ЕР на НЕЛК е постановено от специализиран състав по ортопедични болести по реда на чл. 41, ал. 1, б."б" от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ), като в състав е участвал и представител на НОИ - чл. 106, ал. 2 от Закона за здравето. Експертните решения на НЕЛК имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето тези актове подлежат на самостоятелно оспорване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, поради което постановеното решение от Административен съд София - град не е недопустимо. Настоящата инстанция счита за неоснователни касационните оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. По делото съдът приема за установено, че по време на изпълнение трудовите задължения през 2005 г. в края на работната седмица (петък) при командировка в с. Лесово за работа по машините (багери), пряко свързана с дейността на работодателя му, Иван Добрев е получил внезапна болка в областта на коляното, което обстоятелство се потвърждава от изявлението на разпитания свидетел Стамен Стоянов. Длъжностните задължения на пострадалия Добрев като "сервизен специалист" при "Евромаркет БРДД" ООД включват участието му при отстраняване на повредата, при която е претърпял злополука в рамките на работното време. Първоинстанционният съд е допуснал назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която е представила по делото обстойно заключение, отразяващо заключението на експерта, че е налице лезия (нарушаване целостта) на медиалния мениск на лявата колянна става, която увреда води до затрудняване движението на левия долен крайник за срок от около 3 месеца. Изяснена е вероятността за грешна първоначална диагноза, поради близостта на признаците за "навяхване" на колянната става и "скъсване" на мениск. Съществените различия се изразяват в продължителността на болките и затрудненото движение, наложило оперативна намеса, извършена в Клиника "Обща ортопедия и ендопротезиране" към Специализирана болница за активно лечение по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД, видно от издадената Епикриза от 04.11.2005 г. Вещото лице е потвърдило, че и към момента на извършения от него преглед на Добрев се установява "предно-медиална нестабилност на колянна става", което обстоятелство не е било констатирано от медицинските комисии по експертиза на работоспособността. Мнението на експерта е, че нарушението на здравословното състоянието на лицето е хронично и обуславя процент трайна неработоспособност по ч. I, р. IХ, т. 27.2 - 20%. Вещото лице е отговорило подробно в съдебно заседание и на всички поставени от страните въпроси, а експертизата е приета от съда като доказателство по делото, тъй като не е оспорена. Безпристрастно и обосновано съдът е акцентирал върху правомощията на НЕЛК при изготвяне на експертно решение, като подчертал, че преценката дали злополуката е "трудова" е от компетентност на длъжностното лице към ТП на НОИ по чл. 60, ал. 1 от КСО, респ. на директора на ТП на НОИ в хипотезата на чл. 117 от КСО. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви на комисията по наличието или липса на причинна връзка между увреждането, настъпилия неблагоприятен резултат и настъпването на временна, респ. трайна неработоспособност на Добрев, което е обусловило незаконосъобразността на ЕР на НЕЛК. С оглед на цялостно анализираните на доказателства по спора и мотивите на съдебния акт, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по настоящото дело следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 12.01.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,