Решение № 566 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2013 г.

Решение № 566 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветана Лазарова Герджикова от град София, против заповед № РД-02-16-925 от 9.08.2013 г. на министъра на регионалното развитие, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с целта на закона и без да се осъществени материалноправните предпоставки за издаването й. Моли същата да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на регионалното развитие оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Цветана Герджикова е назначена като държавен служител на длъжност "началник на отдел" - "Организационно развитие и публичност" в главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", част от специализираната администрация на Министерство на регионалното развитие /МРР/. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 13.05.2013 г., в отдела оглавяван от Герджикова е имало общо седем длъжности - една за началник - отдел; една за държавен експерт, две за главен експерт и по 1 бройка за старши и младши експерт. Длъжността, изпълнявана от жалбоподателката, е с ръководно длъжностно ниво 5Б съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, пряко е подчинена на директора на дирекцията. С ПМС № 161/2.08.2013 г. е приет нов Устройствен правилник на МРР и Устройствен правилник на Министерство на инвестиционното проектиране, като щатната численост на МРР е намалена от 651 на 596 щатни бройки. Въз основа тези промени със Заповед № РД-02-34-13/9.08.2013 г. на Зам. министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев/, считано от 9.08.2013 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на МРР /със Заповед № РД-02-14-666/19.07.2013 г. на министъра, на зам. министър Симидчиев са възложени функциите на министър на МРР, за периода от 1.08.2013 до 14.08.2013 г./. Съгласно новото щатно разписание отделите в главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" са намалени от шест на пет, като отдел "организационно развитие и публичност" не съществува; в самата главна дирекция - общият брой на длъжностите е намален от 69 на 60 щатни бройки, като длъжността "началник отдел" на отдел "организационно развитие и публичност" е премахната. Във връзка с утвърденото от 9.08.2013 г. длъжностно разписание министърът на МРР издава заповед № РД-02-716-925 от 9.08.2013 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (министърът на регионалното развитие е орган по назначаването на служителите във ведомството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията, като същият с нарочна заповед е възложил тези свои функции за определен период от време на свой заместник), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. Ето защо доводите на жалбоподателката за нищожност на заповедта, като издадена в нарушение на изискванията за форма са неоснователни. Заповедта, предмет на обжалване, е издадена при спазване на административно производствените правила и след осъществяване на материално правните основания за постановяването й. Служебното правоотношение на Герджикова е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие, министърът утвърждава новото длъжностно разписание на ведомството. Тези действия на министъра са в съответствие и с изискванията на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. Съгласно новото длъжностно разписание, считано от 9.08.2013 г. отделът, на който Герджикова е бил началник, е закрит; самата длъжност заемана от жалбоподателката е съкратена. Длъжността е премахната, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания. Поради това настоящият състав приема, че съкращението е реално и предпоставките на чл. 106, ал. 1 т 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката са осъществени. Възражението за незаконосъобразност на заповедта поради факта, че към момента на издаване на оспорената заповед - новото щатно разписание, чрез утвърждаващата го заповед, не е било интегрирано в деловодната система на министерството, т.е. фактически не е съществувало - е неоснователен. Видно от заключението на в. лице, по изготвената съдебна компютърно-техническа експертиза - която съда възприема като обективна - в базата данни на електронната информационна система "Акстър" - Заповед № РД-02-34-13 на министъра на МРР /утвърждаваща щатното разписание/ е регистрирана на 9.08.2013 г., в 09 часа и 23 минути. Ирелевантно за разглежданият спор е кога е осъществен компютърният модел на интеграция на сочената заповед в деловодната система чрез сканирано копие на хартиеният й носител, с или без приложението - щатното разписание. Интегрирането на заповедта в деловодната система не е част от фактическия й състав по нейното издаване, поради което факта на създаването на електронен файл в деловодната система не рефлектира върху действителността на оспорената заповед - издадена на хартиен носител и подписана от издателят й. Възражението на жалбоподателката за издаване на заповедта в противоречие с целта на закона също е неоснователно. Премахването на определени длъжности и създаването на нови в рамките на администрацията е въпрос по целесъобразност, предоставен на органа по назначаването (арг. от чл. 11 от ЗА). Ето защо министърът на регионалното развитие е компетентен да предприеме длъжностни промени с цел оптимизиране на работата на отделните структурни звена. Преценката на административния орган е такава по целесъобразност, тъй като се определя от конкретните приоритети в работа на министерството и не подлежи на съдебен контрол. Затова - доводът на жалбоподателката за нарушение на целта на закона - е неоснователен. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и спазването на административно производствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,