Решение № 12827 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2011 г.

Решение № 12827 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 5877 от 28.04.2011 г. по адм. дело № 6504 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Божидар Трайков Вучков от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 5877 от 28.04.2011 г. по адм. дело № 6504 от 2010 г. Върховният административен съд - трето отделение, е отменил заповед рег. № К-3769 от 31.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Прието е, че по делото по безспорен начин е било установено, че заповедта за уволнение е връчена на жалбоподателя, когато същият е бил в законоустановен отпуск по болест. Връчването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение в момент, в който Вучков е в такъв отпуск, е нарушение на императивната забрана на чл. 248 от ЗМВР, действаща през процесния период. Налице е съществено нарушение, което води до отмяна на обжалвания административен акт. Съдебното решение - предмет на контрол от настоящата касационна инстанция, страда от пороците, визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Действително по първоначалното дело са били представени два екземпляра на заповед рег. № К-3769 от 31.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, като в тази, която е заверена от Министерството на вътрешните работи - дирекция "Човешки ресурси", няма данни за връчване. Но в екземпляра на Областната дирекция - София, при МВР, където главен инспектор Божидар Трайков Вучков е работил като началник-сектор "Престъпления по пътищата" към отдел "Противодействие на престъпността", изрично е отразено от него, че към 12.04.2010 г. не се намира в законоустановен отпуск. Както е вписано в цитираната заповед, служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, а това е 12.04.2010 г.. Нелогично е, след като се касае до държавен служител на Областна дирекция - София, при МВР, връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се извърши от министерството. Наред с изложеното се съобразява, че Вучков в жалбата си пред тричленния състав на Върховния административен съд е посочил, че заповед рег. № К 3769 от 31.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи му е връчена на 12.04.2010 г.. Съображенията му не са свързани с това, че към този момент е бил в отпуск по болест за временна неработоспособност. Твърди се, че заповедта е издадена на 31.03.2010 г., когато е бил в платен годишен отпуск. Последният му е бил разрешен за периода от 29.03.2010 г. до 09.04.2010 г. вкл. Следователно към момента на връчване на заповедта не е бил в такъв отпуск. По отношение на втория довод, че към 12.04.2010 г. е бил в отпуск по болест, за което е представил болничен лист едва във фазата на съдебното производство, този довод също е неоснователен. На 12.04.2010 г. Вучков лично е заявил писмено, че не се намира в отпуск, поради което дори да е било налице заболяване, той не е уведомил административния орган за него, нито е представил болничния лист към момента на връчване на заповедта. Освен това на същата дата държавният служител е подписал и акт за напускане на длъжност без отметка за наличие на заболяване. Пред настоящия петчленен състав на Върховния административен съд във връзка с касационните основания е представено писмо изх. № 04-10-38 от 21.09.2011 г., което е подписано от главен директор на Главна дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания" и е в смисъл, че процесният болничен лист не е постъпил пред органите на НОИ, което доказателство е от административен орган, който е независим и безпристрастен спрямо спорните правоотношения. Последното представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и опровергаването му със свидетелски показания е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед изложеното не може да бъде прието като основание за отмяна на заповед рег. № К-3769 от 31.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, че е допуснато нарушение по чл. 248 от ЗВМР. Развитите от тричленния състав на Върховния административен съд съображения не кореспондират с цитираните по-горе писмени доказателства, представени пред него, както и с текста на чл. 248 от ЗВМР. Както пред първоинстанционния състав на Върховния административен съд, така и пред настоящия петчленен състав Вучков не е твърдял, че не са били налице предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗВМР за прекратяване на служебното му правоотношение, с оглед на което подобна теза не се коментира. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. С оглед изхода на спора пред тази инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касатора се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,