Решение № 12778 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2009 г.

Решение № 12778 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мип - Черньо Ангелов" срещу Решение № 187/16.03.09 г. по адм. д. 2189/06 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 2792/27.10.05 г., издаден от главен данъчен инспектор в отдел "Ревизии" при Териториална данъчна дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна в частта, потвърдена с Решение № 1261/18.01.06 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на ДРА в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 187/16.03.09 г. по адм. д. 2189/06 г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Мип - Черньо Ангелов" против частта от ДРА № 2792/27.10.05 г. на ТДД-Варна, потвърдена с Решение № 1261/18.01.06 г. на Д "ОУИ" относно определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 25426, 70лв. за 2001 г. и лихви в размер на 11309, 56 лв., както и за 2002 г. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 501, 60 лв. и лихва в размер на 155, 14 лв. Съдът е възпроизвел много подробно съдържанието на ДРА и всички доказателства по делото, след което е направил извод, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на реални доставки и начисляване на ДДС от доставчиците, поради което са налице предпоставки за извършеното от данъчните органи увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни размери на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ. Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото има данни, че за данъчен период 01.01.01 г. - 31.12.01 г. на ЕТ "Мип - Черньо Ангелов" е издаден Данъчен акт за прихващане или възстановяване (ДАПВ) № 2331/17.06.02 г., с който му е възстановен данък върху доходите в размер на 178, 60лв. Този ДАПВ не е приет като доказателство по делото, като би имал правно значение за определяне на компетентния орган при възлагане на данъчната ревизия, респективно действителността на част от спорния ДРА. Съдът е длъжен да извършва и служебна проверка относно действителността на обжалвания административен акт, което в конкретния случай не е извършено след събиране на всички относими към спора доказателства. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не съдържа мотиви относно възприетата от съда фактическа обстановка по спора. ВОС е възпроизвел съдържанието на данъчните актове и подробно е описал събраните по делото доказателства, но не е формирал изводи относно обстоятелствата, които приема за установени от тези доказателства. В процеса на събиране на доказателства са допускани доказателства относно неотносими към спора факти, а именно начисляването на ДДС от доставчиците, което е от значение за облагането по ЗДДС. Събраните доказателства не са преценявани от гледна точка приложимия материален закон - ЗКПО (отм.) в съответните за периодите редакции. Окръжният съд не е извършил преценка относно доказателствената стойност на ДРА № 433/09.09.02 г., РА 202/20.06.06 г. и ДРА № 59/07.08.02 г., които отразяват резултати от данъчни ревизии на доставчиците "Мюм груп" ЕООД и "Божилов" ЕООД за данъчни периоди, съвпадащи с периодите, през които са издавали фактури за доставки с получател ЕТ "Мип - Черньо Ангелов". Тези, събрани в съдебната фаза на производството писмени доказателства, е следвало да бъдат анализирани от допуснатата съдебна експертиза доколко от счетоводна гледна точка е възможно да установяват редовно издаване на счетоводни документи, установяващи реално осчетоводени от доставчиците приходи, респективно за да се направи извод доколко осчетоводените от жалбоподателя разходи са реално извършени. Без връзка с предмета на спора ВОС е обсъждал данните за начисляване на ДДС, но не какво приема за установено - сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане и коя точно от изброените в чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО (отм.) е приложима или разходи, които не могат да бъдат документално обосновани. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, а правните изводи са необосновани, поради което следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане. Направените разноски следва да бъдат определяни по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение