Решение № 16969 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2013 г.

Решение № 16969 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Вивакер" ООД против решение № 685/10.01.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 137 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 0400 - 1002392/03.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 35/21.01.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП"-Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител Калчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 0400 - 1002392/03.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 35/21.01.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че така ангажираните писмени доказателства не доказват реалното извършване на доставките по процесните фактури. Във връзка с доставките на родово определени вещи по фактури, издадени от "КЕРАМИК ИНВЕСТ 1" ООД (с изключение на фактурата с предмет Лада Нива 21214 ТС и ДИ), "КЕР ТЕХ" ООД, "ДЕ КЕР" ООД и "АТМ" ЕООД първостепенният съд е приел, че жалбоподателят не доказва прехвърлянето на собствеността, каквото е изискването по цитирания по - горе чл. 6 от ЗДДС за наличието на доставка. Нормата на чл. 24, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите урежда как става прехвърлянето на собствеността върху вещи, определени по своя род и това е тогава, когато вещите бъдат предадени. В случая липсват доказателства за такова предаване, тъй като жалбоподателят не представя никакви приемо - предавателни протоколи. Дори и да се приеме, че доставчиците му са били собственици на процесните стоки, предвид заключението на вещото лице и представените РА за част от тях, по които няма корекции за данъчните периоди, то те не са прехвърлили собствеността им на жалбоподателя. Само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането по ЗДДС прави неосъществена доставката, а издадените фактури без основание. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него не установяват, че доставчиците действително са извършили доставка на стоките, документирани в издадените фактури. Относно ЗДДС. Спорът е правен и е концентриран върху реалността на процесните доставки на стоки /от "Керамик Инвест 1" ООД, "Кер Тех" ООД, "Де Кер" ООД, "АТМ" ЕООД/ и услуги /от "Кер Спед" ЕООД/. По правило, за възникване на правото данъкът трябва да е начислен правомерно /арг. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/, а систематичното тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от с. з. налага извод, че стоките и услугите следва да са получени реално. Съществуването на фактическите основания за издаване на ревизионния акт е установено със събраните по време на ревизията доказателства. В доказателствена тежест на "Вивакер" ООД е да установи, че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на данъчен кредит, в конкретния случай, че въпросните доставки са реални. Противно на доводите в касационната жалба, изискуемата реалност не е установена, доколкото правилното счетоводно отразяване на сделките, редовно водената счетоводна отчетност сами по себе си не установяват такава реалност. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържат дефинициите за облагаема доставка на стоки и услуги и според тях това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право, респ. всяко извършване на услуга. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място, следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките, фигуриращи във фактурите е прехвърлено, съотв. услугите са реализирани. От административния съд са изложени ясни мотиви за липса на тези условия, при обстойно изследване на данните по делото, като не е преекспонирано значението на факта, че доставчиците не са открити по време на досъдебното и съдебното административно производство. Без да е необходимо да се приповтарят, се налага да се акцентира на липсата на доказателства: за обезпеченост на доставчика на транспортните услуги; за фактическото връчване на родовоопределените вещи; за неспазването на формата за действителност на прехвърлянето на МПС, съгласно правилото на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Съдът правилно е посочил, че по делото не са представени доказателства за предаване на стоките, не е доказано че доставчиците са били собственици на фактурираните от тях стоки. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че на вещото лице не са представени доказателства за отчитане на приходи по процесните фактури, както и аналитична отчетност на сметките от група 30. Правилно съдът е приел за недоказани и доставките на транспортни услуги. По отношение на доставката на лек автомобил "Лада нива" от "Керамик Инвест 1" ООД не е изпълнено законовото изискване за нотариална заверка на подписите на страните по сделката. Обжалваното решение не противоречи на практиката на СЕС и по-конкретно на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, тъй като при проверка на законосъобразността на административния акт е установено, че от органите по приходите не е признато право на данъчен кредит не поради пропуски, извършени само от доставчиците, но и поради слабости на ревизирано лице, за което са изложени подробни съображения. Разбирането на съда за значението на ревизионните актове на преките доставчици при липса на корекции на начисления ДДС по процесните доставки съответства на практиката на ВАС и на тълкуването на общностното право - Решения от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 и С-643/11 на СЕС. Според тях само от факта, че в ревизионен акт на издателя на спорните фактури не е извършена корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че данъчната администрация признава, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми сделки. Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура РА не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Това тълкуване формално не е задължително за процесните данъчни периоди, но следва да се има предвид. Относно допълнително установения корпоративен данък, правилно са приложени нормите на чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Според тях органът по приходите е длъжен да увеличи финансовия резултат при констатиране на документално необосновани разходи. В конкретния случай, видно от гореизложеното, не е установено реалното извършване на доставки от "Кер Спед" ЕООД към "Вивакер" ООД. След като е така, то и издадените фактури не отразяват реално извършване на стопанската операция, поради което отразеното в тях не съставлява разходи за ревизираното дружество. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,