Решение № 4286 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2009 г.

Решение № 4286 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на кмета на община Димитровград, срещу Решение № 856 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Димитровград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г., в частта, с която е определено обезщетение за отчуждена част в размер на 4826 дка от ПИ с идентификатор 87076.306.36 по кадастрална карта на с. Ябълково, община Димитровград, стар идентификатор 36, собственост на община Димитровград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС в частта му, определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената площ, и се прави искане за определяне на по-висок размер на обезщетението. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, и заинтересованите страни - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която административният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч", е била отчуждена част в размер на 4826 дка от ПИ с идентификатор 87076.306.36 по кадастрална карта на с. Ябълково, община Димитровград, стар идентификатор 36, собственост на община Димитровград, целият с площ 8849 дка. За това отчуждаване е било определено парично обезщетение в размер на 17663 лв., като то е било определено въз основа на независима експертна оценка, изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС. Цената е определена като двойната данъчна оценка на имота поради липса на пазарни аналози-сделки на имоти с подобни характеристики в процесното землище. Съображенията за определяне на пазарната оценка на отчуждаваната част от недвижимия имот по този ред са били, че при извършеното проучване на пазара на земеделски земи в землището на с. Ябълково, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти, липсва информация от съответните органи за броя и цената на сключените сделки за такива имоти през последните 12 месеца (м. август 2007-м. юли 2008 г.), поради което е била неприложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за определяне на равностойността на паричното обезщетение по този ред. По делото бе допуснато и изслушано заключение на оценъчна експертиза. Вещото лице е констатирало, че действително липсват данни за сключени сделки с имоти с подобни характеристики за землището на с. Ябълково. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има само едно пазарно свидетелство представено от адвоката повереник на жалбоподателя. При това положение пазарната оценка на отчуждената част от имота то е определило базирайки се на своя прогноза и свободна преценка. В резултат на това е увеличило пазарна цена за отчуждената част имота на 33058,10 лева. При така установеното във фактическо отношение Върховният административен съд намира, че не са налице изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изменение на текущата пазарна цена на частта от имота - предмет на отчуждаването, поради липса на предпоставките по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че липсват възмездни сделки за такива имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагането на оценката, вписани в Службата по вписванията при Районния съд - Димитровград, където е местонахождението на недвижимия имот. Съдът не възприема заключението на вещото лице, с което се предлага увеличение на текущата пазарна цена на недвижимите имоти, тъй като в ЗДС чл. 32 и § 1а, т. 1 и т. 2 ПЗР на ЗДС императивно е определен начина на оценяване и той не може да бъде заменян от свободна преценка на експерта. Предлаганият от вещото лице вариант на увеличение на оценката на отчуждаваната част на недвижимия имот е неприложим в тази хипотеза на отчуждаване, макар и отчуждаването да е принудително за държавна нужда. При тези обстоятелства жалбата на кмета на община Димитровград срещу решението на МС на РБ в обжалваната му част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС Върховният административен съд - трето отделение,