Решение № 479 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 490/2010 г.

Решение № 479 от 10.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 490/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по искане от защитата на осъдения Б. Х. С., адвокат М. М. от гр. Шумен, за възобновяване на внохд№ 771/09 г. на Окръжен съд гр. Шумен и отмяна на постановеното по делото решение № 31 от 19.03.2010 г., с което е потвърдена присъда № 501/30.11.2009 г. по нохд№ 480/09 г. на РС гр. Нови пазар и оправдаване на осъдения за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Правят се доводи за необоснованост и непълнота на доказателствата, които не са касационни основания. Наред с тях се изтъкват съществени процесуални нарушения, изразени в непълен анализ на събраните по делото доказателства, неотстраняване на съществуващи в доказателствените източници съществени противоречия по отношение на главните факти от предмета на доказване. Превратно са оценени доказателствата за поведението на осъдения непосредствено преди и по време на проверката от органите на Р. -К. за наличие на алкохол в кръвта, при управлението на личното му превозно средство. Оспорва се достоверността на показанията на свидетелите З., Н., М., които, според искателят, противоречиво установяват, че той е шофирал автомобила по време на проверката. В искането се поддържа, че превратно са оценени доказателствата, от които не е направен верният извод, че Б. С. не е управлявал процесното МПС, че то не е било в движение в момента на освидетелстването му. В нарушение на принципа за дирене на обективната истина и служебното начало, не е назначена геодезическа експертиза, която да установи или опровергае - "дали е възможно от времето на обаждането на свид. Минчев (както той сочи в показанията си), до пристигането на патрулната кола с полицаите, извършили проверката, което е 3 - 5 минути, да се извършат три обръщания на автомобила и да се измине разстояние от него от 350 метра по лед и сняг с боксуване и каране на "зиг-заг", с удряне в бордюрите от двете страни на пътя, след което водачът да паркира автомобила, да слезе от него и да се отдалечи, бягайки? " Иска се възобновяване на производството, отмяна на неправилните актове и оправдаване на осъдения по обвинението. В съдебно заседание осъденият се явява лично и със защитата си адвокат М. М. - упълномощен защитник. Поддържат искането и доводите в него. Според представителят на ВКП, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради недопуснати нарушения на закона. В последната си дума осъденият С. твърди, че не е управлявал лекия автомобил и не е виновен в извършване на деянието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 501/30.11.2009 г. по нохд № 480/09 г. на РС гр. Нови пазар, Б. Х. С. от с. С. вир, ул. "Ш." № 21, е признат за виновен, че на 24.12.2008 г. в около 01.40 часа е управлявал МПС - л. а. марка "Ф. Транзит" с per. № Н 39-21 АХ, с концентрация на алкохол над 1.2 %о, а именно (3,1 8 %о), поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от три години, от влизане в сила присъдата. На основание чл. 343г от НК Б. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година от влизане в сила присъдата. Приложен е чл. 59 от НК, като от срока на определеното наказание е приспаднат от времето, през което на същия е наложена ПАМ със заповед № 1137 от 29.12.2008 г. на Началника на РУ на МВР - гр. К.. Присъдени са разноските по делото. С решението по внохд№ 771/09 г. на Окръжен съд гр. Шумен, образувано по въззивна жалба от подсъдимия, присъдата е потвърдена. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото от предходните инстанции е неоснователен. ВКС не констатира нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, на каквито се позовава искателят. Разпитани са всички свидетели, които са могли да възпроизведат факти относно обстоятелствата по обвинението по което осъденият е привлечен да отговаря. Съдилищата са анализирали показанията на извършилите проверката и освидетелстването с техническо средство на подсъдимия полицейски служители. Показанията на очевидеца на инкриминираното поведение - свид. Минчев са оценени като непротиворечиви и незаинтересовани и в съответствие с останалите доказателствени източници. Проверени са обясненията на подсъдимия и на свидетелите, които са посочили оправдаващи отговорността му фактически данни. Те са оставени без доверие, поради изолираността им от останалите обективни факти. Свидетелите Х. С. и И. И. са изяснили, че подсъдимият е консумирал алкохол в процесната нощ и е останал в заведението, а те по своя инициатива са отпътували с автомобила на втория от тях в с. С. вир, където е местоживеенето им и това на подсъдимия. Те са установили факта, че подсъдимият е пристигнал в гр. Каолиново със своя автомобил "Ф. Транзит" с per. № Н 39-21 АХ. На доводите на защитата, че автомобилът на подсъдимият е управляван не от него, а от св. Х. С., съдилищата са отговорили с основани на анализа на депозираните от показанията на свид. Минчев и на свидетелите З. Д. З., С. Н. и Б. З. данни за поведението на подсъдимия. Свид. Минчев е установил непосредствено възприетото от него, че автомобилът на подсъдимия бил управляван по начин, че криволичел, блъскал се в бордюра на пътя, засегнал, но не тежко паркираният от свидетелят личен автомобил на улицата. Установил е и причината, поради която е записал номера на автомобила на подсъдимия. Данните от показанията на този свидетел са анализирани в логическа и непротиворечива връзка с данните от свидетелите З. Д. З., С. Н. и Б. З. - дежурни полицаи, които са изяснили, че Б. С. е лицето, за което е подал сигнала свид. Минчев, управлявало автомобила "Ф. Транзит" с per. № Н 39-21 АХ. По делото е установен обективният факт, че свид. Минчев е възприел неадекватното поведение на водача на същия автомобил, от който е слязъл подсъдимия от мястото на водача, след като го е спрял в центъра на града. Съдилищата са отхвърлили като несъответна на обективните факти теза на подсъдимия, че автомобилът му е управляван не от него, а от свидетелят Х. С.. Обясненията на подсъдимият не са кредитирани, поради установените от всички останали доказателствени източници други данни, а именно, че свидетелят Х. С. се е намирал в с. С. вир, а не в гр. Каолиново по същото време, в което осъденият С. е излизал от паркирания си в центъра на града автомобил. Логическото съждение на съдилищата, че този свидетел не е могъл да се придвижи за няколко минути от едното до другото селище, в момента, когато няколко минути по-рано подсъдимият е видян от очевидеца - свид. Минчев, да слиза от автомобила. Установен е по делото и обективният факт, че непосредствено след като е слязъл от автомобила, подсъдимият е спрян за разговор от свид. Минчев, а минути след това е проверен и от полицаите с техническо средство, показало алкохол в кръвта му над 1,2 промила - 3,18 промила. При тези данни констатациите за деянието и дееца се основават на проверени по реда на чл. 107 НПК доказателствени източници. Съдилищата са изяснили обстоятелствата, които са причина за противоречията в показанията на свидетелите - полицаи, отнасящи се до несъществени подробности за преследването и поведението на нарушителя. Неназначаването на геодезическа експертиза от съдилищата, която да установи възможното време на придвижване на свид. Х. С. до с. С. вир, не е довело до ограничаване процесуалното право на защита на подсъдимия, защото фактите, които е следвало да се проверят с нея са отхвърлени, като пресъздадени от недостоверни по характера си доказателствени средства, на които съдилищата мотивирано, по реда на чл. 305, респ. чл. 339, ал. 2 НПК, не са дали вяра. Изводите на съдилищата по фактите, че осъденият Б. Х. С. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл. 343б, ал. 1 от НК, са законосъобразни, тъй като деянието се изразява от обективна страна в управлението от него на МПС - л. а. марка "Ф. Транзит" с д. р. № Н 39-21 АХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 %о, а именно 3,18 %о. Правилно е установена формата на вината - пряк умисъл - осъденият е осъзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените от закона обществени отношения. От проверката ВКС не установи посочените в искането нарушения на закона и поради липсата на основания за възобновяване на делото, искането следва да бъде оставено без уважение. Предвид тези мотиви, ВКС в настоящият съдебен състав