Решение № 2532 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2014 г.

Решение № 2532 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Алиеу Дансо против решение № 2412 от 10.04.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1255/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1651 от 26.11.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Ответникът - председателят на ДАБ не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Касационната жалба е неоснователна. С решението на председателя на ДАБ, което е било предмет на обжалване пред административният съд, на жалбоподателя - Алиеу Дансо е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Анализирана е обстановката в държавата на произход на кандидата и е прието, че въпреки несигурното положение в Мали, насилието в района на родния му град - гр. Гао не може да се оцени като безогледно, тъй като атаките на въоръжените ислямисти са спорадични актове на насилие, насочени към определена цел - френския военен контингент, и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, възприемайки направените в него изводи. Съдът е изложил допълнителни съображения за недостоверност на бежанската история в отделни нейни части. Прието е за недостоверно твърдението на жалбоподателя, че е прекосил пеша значителна територия от африканския континент (приблизително една четвърт) за приблизително два месеца. Съдът е преценил като вътрешнопротиворечиви изтъкнатите от жалбоподателя мотиви за напускане на Мали и целта на установяване в България. В подкрепа на извода за неоснователност на молбата на жалбоподателя за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е подчертал, че не цялата страна е в размирици, а само северната й част, като градът на жалбоподателя е извън контрола на сепаратистите. Съдът е подчертал също така мюсюлманското изповедание на жалбоподателя, преценявайки, че след като става въпрос за действия на мюсюлмански екстремисти в Мали, не може да се направи извод за преследването му на религиозна основа. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил всички данни по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, в резултат на което е формирал обосновани и верни изводи. Крайните изводи на административния съд, за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необосновано и неправилно е твърдението на касатора, че с оглед неспокойната обстановка в страната му на произход е налице риск от преследване. Административният съд подробно е анализирал данните за обстановката в страната на произход на жалбоподателя и обосновано е приел, че тя не може да се окачестви, като такава на масово и безогледно насилие. Основателно е преценено, както от административния орган, а впоследствие и от съда, че не е установено по отношение на жалбоподателя да е налице преследване по смисъла на ЗУБ. Настоящият съдебен състав споделя и извода на административния съд за недостоверност на бежанската история. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че жалбоподателят не е показал дори елементарни познания по френски език, който е официалният език в страната му на произход и на който, по негови данни, му е преподавано за периода (две години), в който е ходил на училище. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК