Решение № 16146 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2013 г.

Решение № 16146 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 211и, ал. 5 и чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на митница Аерогара София, подадена чрез пълномощника юк. Алексиев, срещу Решение № 213 от 10.01.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 3437 по описа на същия съд за 2009 г., с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № Ф19/19.10.2007 г., издадено от Началника на митница Аерогара София против "Булхран" ООД със седалище в гр. София и адрес на управление ул. "Каменоделска" № 5, ЕИК по Булстат: 130673861, представлявано от Васил Иванов Лазаров, с което дружеството е задължено да заплати ДДС в размер на 5848 лв. и мито в размер на 1675 лв., ведно с дължимите лихви за просрочие, по следните ЕАД: № 5101/4014351/4.07.2002 г. и № 5101/25028/7.11.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради нарушение на процесуални норми, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. От настоящата инстанция се иска да отмени съдебния акт и да постанови друг по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу ППСДВ. В с. з. касаторът не изпраща представител, но в депозирано писмено становище чрез юк. Алексиев поддържа жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Булхран" ООД, я е оспорил в подадения писмен отговор, в който моли за оставяне на решението в сила. Позовава се на изтекла абсолютна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК. Заинтересованата страна - ТД на НАП - гр. София, в с. з. чрез юк. Крумова застъпва становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмво отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания и с оглед нормата на чл. 218 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - София град е бил сезиран с жалба от "Булхран" ООД срещу ППСДВ № Ф19/19.10.2007 г. на началника на Митница Аерогара София относно задължение за заплащане на ДДС в размер на 5848 лв. и мито в размер на 1675 лв., ведно с дължимите лихви за просрочие, по следните ЕАД № 5101/4014351/4.07.2002 г. и ЕАД № 5101/25028/7.11.2011 г. Първоинстанционният съд коректно и в пълнота е установил фактическата обстановка. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетите от Съда факти са съобразени със събраните по делото доказателства. За да обоснове вносното митническо задължение, митническият орган се е позовал на информация, получена по линия на международното митническо сътрудничество от митническите власти на Испания, според която са констатирани различия в стойността на стоките, декларирани за внос. Прието е, че действителната стойност по ЕАД № 5101/4-25028/7.11.2002 г. е 6708,11 щатски долара, а по ЕАД № 5101/4-14351/4.07.2002 г. - 18431 евро. Съдът правилно е отграничил основният спорен момент, а именно дали декларираната по процесните ЕАД митническа стойност е занижена, като отговорът на този въпрос е обусловен от отговора на въпроса дали с извършения превод в размер на 58660 евро са погасени единствено задълженията по фактурите, издадени във връзка с процесните две вносни операции, или и други инвойс фактури за доставки. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Производството по обжалване на административния акт се развива по реда на ДОПК, поради което допустимостта на съдебното производство е обусловена от задължително обжалване пред горестоящия орган в йерархията. Правилна е преценката на Съда за допустимост на оспорването с оглед мълчаливото потвърждаване на ППСПДВ от директора на РМД - София, като по този начин е изчерпан административният ред за обжалване. Това е така, защото срокът по чл. 211и, ал. 2 ЗМ е започнал да тече не от датата, на която жалбата е регистрирана в РМД, а от 27.03.2009 г., когато е изтекъл седемдневният срок по чл. 211з от закона за комплектуване и изпращане на преписката на горестоящия орган. При положение, че срокът за произнасяне на директора на РМД - София е изтекъл на 27.04.2007 г. и в рамките му същият не е постановил решение, митническият акт е мълчаливо потвърден. Жалбата е била допустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административен орган. При постановяване на съдебния акт са спазени изискванията на чл. 156 и следв. ДОПК. При разглеждане на делото са допуснати и събрани всички относими към спора доказателства. Предоставена е пълна процесуална възможност на страните да изложат и защитят твърденията си. Правилно е разпределена доказателствената тежест. Заключителният съдебен акт е постановен от законен състав, в съответната форма и е надлежно връчен на страните. При това положение не се констатира допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. По направените твърдения за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт касационният съд намира, че правилно и след обсъждане на релевантните материалноправни норми административният съд е приел, че митническата стойност на стоките по процесните ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Съответен на този текст е чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". От обсъдените доказателства по категоричен начин се установява, че митническият орган не е приложил правилно обсъжданата материалноправна норма. Правилна е мотивировката на решаващия съд, че плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства, като може да бъде извършено пряко или косвено. Твърденията на митническия орган за различия в стойностите на стоките, декларирани от износителя и от вносителя, не са подкрепени с доказателства. Правилно Съдът е приел за недоказано жалбоподателят да е действал като посредник, който е префактурирал стоката. Правилно е и позоваването на експертното заключение, което не е оспорено от страните. От него се установява, че всяко от плащанията на жалбоподателя съответстват на издадените му от Ландскай Трейдинг Лимитед инвойс фактури. Констатирано е плащане по процесните две фактури, обвързани с посочените ЕАД. След като изплатените суми съвпадат по размер с договорената цена по фактурите, то по договорите няма заплащане над уговорената и фактурирана цена. Не е констатирано също наличие на неизплатени задължения по фактурите, като от счетоводните записвания е установено задълженията по кои фактури са погасени с извършените преводи. Митническият орган не е отчел трайните търговски отношения между жалбоподателя и чуждестранния му партньор, като всички издадени от него фактури са отразени при проверяваното лице. Дружеството е доказало действително заплатена стойност на процесните стоки, което прави издадения административен акт незаконосъобразен. Като е приел същото, АССГ е постановил правилно решение. В заключение следва да се посочи, че е основателно възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за събиране на публичните вземания по процесното ППСПДВ. Давностният срок по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) започва от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Срокът е с начален момент 1.01.2003 г. и е изтекъл на 1.01.2013 г. Дори на това самостоятелно основание издаденото ППСДВ е незаконосъобразно. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се дължат претендираните от него съдебни разноски, тъй като липсват докзателства да са направени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,