Решение № 198 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5399/2007 г.

Решение № 198 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5399/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н., град Добрич, срещу въззивно решение № 116 от 15.05.2007 г. по гр. дело № 792/2006 г. на Добричкия окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че процесният апартамент не е придобит със средства на двамата съпрузи. По делото не са събрани доказателства, че сумите от жилищноспестовния влог на бившия и съпруг са се формирали само от негови лични средства, а не са такива внесени по влога след сключване на брака през 1988 г. Според приетото по делото заключение на вещо лице, лихвочислата се определят на база натрупаната лихва и зависят от влоговата наличност и годините на престояване на влога. Няма доказателства за сумата на влога през различните години. Ответникът по касационната жалба Н. К. Н., село Л., област Добрич, не е заявил становище. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Добричкият окръжен съд е оставил в сила решение № 69 от 2.06.2006 г. по гр. дело № 2226/2005 г. на Добричкия районен съд в частите, с които е признато за установено по отношение на В. Г. Н., че Н. К. Н. е собственик вследствие трансформация на негово лично имущество на 319 576.20/340 000 идеални части от придобития по време на брака им недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в град Д., ж.к. "Б" № 20, вх. Е, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 94.37 кв. м. заедно с прилежащата изба № 11 от 4 кв. м. и 2.839 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж и е допусната делба на същия апартамент при квоти 329 788.10/340 000 идеални части за Н. К. Н. и 10 211.90/340 000 идеални части за В. Г. Н. Според въззивния съд е установено, че преди сключването на брака между страните по делото - през 1984 г. на съделителя Н. К. Н. са прехвърлени от баща му правата по жилищноспестовен влог с наличност от 8 288.87 лв., съответни лихви, 8 506.44 лихвочисла и времетраене - 14 години. Впоследствие от този влог е нареден превод на комисията по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове в полза на Н. Н., в качеството му на правоимащо лице, в размер на 319 576.20 лв. за закупуването на процесния апартамент. Няма доказателства по делото влоговата наличност да е нараствала поради вноски на съпрузите, считано от 17.04.1988 г. /датата на брака/ до 31.12.1990 г., към който момент се определя левовата индексация на влоговоте. Съдът е направил анализ на доказателствата по делото, при който е достигнал до правилния извод, че ищецът е опровергал презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 1 СК за 319 576.20/340 000 идеални части от апартамента. Ответницата не е установила в придобиването на жилището да са вложени семейни средства освен платените 20 423.80 лв. извън превода на комисията по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Самата жалбоподателка твърди, че по делото не са събрани доказателства за движението на сумите на жилищноспестовния влог на бившия и съпруг Н. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. В нейна тежест съобразно разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.) обаче е доказването на твърдението и за внасяне на парични суми по този влог за периода 17.04.1988 г. /датата на брака/ до 31.12.1990 г., към който момент се определя левовата индексация на жилищноспестовните влогове. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.