Решение № 68 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2018 г.

Решение № 68 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на Комисия за защита от дискриминация и П. Тодоров, чрез законните си представители И. Тодоров и С. Тодорова, срещу решение № 5172/8.08.2018 г. по адм. д. № 1201/2018 г. по описа на Административен съд - София - град.

Касационният жалбоподател Комисията за защита от дискриминация оспорва решението в отменителната му част с оплакване за неправилност. Твърди, че неотчитането на степента и спецификите на тежки увреждания при кандидатстващите лица, чрез поставяне на привидно неутрално правило води до разлика във възможностите за социализация, обучение и професионална реализация и представлява форма на непряка дискриминация.

Касационният жалбоподател П. Тодоров, чрез законните си представители, обжалва решението изцяло като неправилно и недопустимо. Твърди, че е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. и иска решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответната страна Столичен общински съвет, чрез процесуален представител, оспорва подадените касационни жалби и иска оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответните страни Столична община и Председателят на Комисията по чл. 15 от Наредба за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот", чрез общ процесуален представител, оспорват подадените касационни жалби и искат решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски в полза на Столична община.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, спрямо които решението е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество касационните жалби на КЗД и П. Тодоров, чрез законните му представители, срещу частта от съдебното решение, с която частично е отменено решението на КЗД са основателни.

Касационната жалба на П. Тодоров, чрез законните му представители, срещу отхвърлителната част от съдебното решение е неоснователна.

С оспореното решение АССГ е постановил следното:

1. отменя решение № 432/14.12.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация - Пети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 3 по описа за 2015 г., в частта, с която е установено по жалба на П. Тодоров, че разписаните критерии в чл. 5 от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" на Столична община, приета с Решение на Столичен общински съвет № 747 по Протокол № 116 от 26.07.2007 г. / изм. и доп. с Решение № 42 по Протокол № 5 от 17.01.2008 г., Решение № 716 по Протокол № 25 от 27.11.2008 г., Решение № 746 по Протокол № 53 от 3.12.2009 г., Решение № 662 по Протокол № 78 от 2.12.2010 г., Решение № 494 по Протокол № 95 от 28.07.2011 г., Решение № 443 по Протокол № 21 от 19.07.2012 г., Решение № 507 по Протокол № 27 от 11.10.2012 г., изм. с Решение № 616 по Протокол № 52 от 21.11.2013 г., в сила от 1.01.2014 г. /, не отчитат спецификите при лицата с тежки увреждания, които могат да участват активно в обществения живот и на лица с тежки увреждания, които не могат да участват активно в обществения живот, което представлява форма на непряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 4, ал. З от ЗЗДискр;

1. отхвърля жалбата на П. Тодоров срещу Решение № 432/14.12.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация – Пети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 3 по описа за 2015 г., в частта, с която на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. е установено, че Столична община, представлявана от Кмета на СО, и Председателя на Комисията по чл. 15 от Наредба за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по отношение на П. Тодоров, и в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата му в частта относно неполучени възнаграждения от неговите родители и законни представители;

1. осъжда Комисия за защита на дискриминация да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева и осъжда П. Тодоров, представляван от законните си представители, да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

За да постанови решението АССГ е приел, че производството пред КЗД се е развило законосъобразно при спазване на разпоредбите на ЗЗДискр. и постановеното решение № 432/14.12.2017 г. по преписка № 3 по описа на КЗД за 2015 г. е валиден административен акт, постановен от компетентен орган, във валидна писмена форма с реквизити по чл. 66 ЗЗДискр. и при спазване на процедурата по издаването му. Съдът е обсъдил приетото от КЗД, а именно, че разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" на Столична община, приета с Решение на Столичен общински съвет № 747 по Протокол № 116 от 26.07.2007 г., изм. и доп. с Решение № 42 по Протокол № 5 от 17.01.2008 г., Решение № 716 по Протокол № 25 от 27.11.2008 г., Решение № 746 по Протокол № 53 от 3.12.2009 г., Решение № 662 по Протокол № 78 от 2.12.2010 г., Решение № 494 по Протокол № 95 от 28.07.2011 г., Решение № 443 по Протокол № 21 от 19.07.2012 г., Решение № 507 по Протокол № 27 от 11.10.2012 г., изм. с Решение № 616 по Протокол № 52 от 21.11.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отменена към настоящия момент с решение № 1596/13.03.2017 г. по адм. д. № 7716/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 15592/19.12.2017 г. по адм. д. № 5630/2017 г. по описа на ВАС - Трето отделение, е дискриминационна, тъй като с нея се поставят в по-неблагоприятно положение лицата с тежки увреждания, които не могат да участват активно в обществения живот в сравнение с лицата с тежки увреждания, които могат да участват активно в обществения живот. Във връзка с така направения от КЗД извод съдът е приел, че безспорно хората с увреждания са в едно и също положение, като в случая различното им третиране е в зависимост от това дали работят по трудово или служебно правоотношение, дали извършват дейност по граждански договор срещу заплащане, дали учат или не упражняват такава дейност. Т. е. различното им третиране не е обусловено от признака "увреждане". Евентуално би могло да се обсъжда, налице ли е в случая признака "лично положение", но такъв не е заявен в жалбата. С оглед на което съдът е приел, че разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" на Столична община, в редакцията й към 1.01.2014 г., не е дискриминационна по признак "увреждане", дори да е била незаконосъобразна на други основания, поради които е отменена с решението на АССГ. По делото не се установяват и елементите от фактическия състав на дискриминацията на основата на признак "увреждане в действията на Столичен общински съвет, Столична община и председателя на Комисията по чл. 15 от Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот", с оглед на което съдът е постановил оспореното понастоящем решение.

Решението на съда е неправилно и необосновано в тази част. Спорът пред КЗД е иницииран с жалба, в която изрично е посочено, че П. Тодоров не е класиран за социалната услуга "асистент за независим и активен живот" за 2015 г., поради непредставяне на документи за обучение или работа, каквито документи са представени от други 5 лица със заболявания почти сходни с тези на жалбоподателя, въз основа на критерии в Наредбата за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот" на Столична община. Изрично не е посочен признак "лично положение", но същият следва да бъде изведен от наведените факти, тъй като обект на сравняване са лица с увреждания- активно и неактивно участващи в обществения живот, според представените документи. Именно тези две групи са сравнявани от Комисията за защита от дискриминация с решение № 432/14.12.2017 г., постановено при ново разглеждане след отменително решение по адм. д. № 6364/2016 на АССГ. КЗДискр. подробно е обсъдила документите и физическото състояние на други лица, посочени за сравнение, а именно Т. Топалов, Т. Андонов, Б. Станчева, Ф. Йовчев и М. Илиева, които са получили съответен брой точки, даващи им право да се ползват от услугата поради представени трудови договори, служебни бележки за обучение. Направен е извод, че въведените критерии в наредбата създават условия за различно третиране на лица в сходно положение- с тежки увреждания, но участващи активно в обществения живот и неучастващи активно в обществения живот според представените документи. Развити са съображения, че всички лица с тежки увреждания могат да бъдат част от социалния живот на страната, но за да могат да се включат активно им трябва съответната подкрепа. Поради това насърчаването на активните хора с увреждания " за сметка" на неактивните хора с увреждания създава предпоставка за неравно третиране чрез привидно неутрално правило, което обаче ограничава възможности за социализация, обучение и професионална реализация. И тъй като именно разпоредба в чл. 5 от Наредба на Столичен общински съвет регламентира това неутрално правило КЗДискр. приема осъществена непряка дискриминация от Столичен общински съвет, спрямо който е постановено предписание по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. като е определен и 2 месечен срок за предприемане на мерки.

Като е развивал съображения, че няма дискриминация по признак "увреждания", а по признак "лично положение евентуално", но в жалбата до КЗДискр. нямало такива доводи, съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение. Правните изводи не съответстват на оплакванията в жалбата, данните в преписката и решението на КЗДискр. Сравнявани са две групи лица с тежки физически увреждания, като в едната група попадат пет лица, класирани за социална услуга поради по-високи точки заради представени документи за активност в социалния живот на страната, което по правило в Наредбата им дава предимство при класирането. Това обаче означава, че лица, които не могат да представят такива документи по различни причини, са лишени от възможността да получат допълнително точки при класиране и от възможността да ползват социална услуга, чиято цел е да бъдат подпомогнати, именно за да участват в същия този социален живот на обществото. Макар и да не е посочен изрично израза "лично положение", то начинът по който са сравнявани лицата сочи, че е приета за доказана дискриминация именно по този признак. Като е приел, че признакът "лично положение" не е навеждан и обсъждан, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата на Столичен общински съвет отхвърлена като неоснователна.

По отношение на Председателя на Комисията по чл. 15 от Наредбата и Столична община като юридическо лице КЗДискр. приема, че жалбата е неоснователна, тъй като същите не са издатели на Наредбата, което настоящият съдебен състав споделя като извод. Тези доводи са споделени от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав ги намира за правилни, поради което касационната жалба на П. Тодоров е неоснователна срещу решението на съда в отхвърлителната му част.

Касационният жалбоподател П. Тодоров иска присъждане на разноски, но по делото няма данни да са направени такива.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение