Решение № 11787 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2021 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ахмед, гражданин на Сирия, чрез адв. Иларева срещу решение 2361 от 09.04.2021 г. по адм. дело 11968/2020 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение 2362/12.11.2020г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба е направено искане за преюдициално запитване. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна зам. председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ се представлява от юрк. Кушев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Ахмед, гражданин на Сирия, срещу решение 2362/12.11.2020г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2, вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, вр. с чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възражението му е, че атакувания индивидуален административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Направил твърдение, че актът противоречи на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ и чл. 8, чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Счита, че са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е следвало да бъде приложен принципът забрана за връщане /non-refoulment/ по чл. 3 от ЕКПЧ. От събраните в административната преписка доказателства и въз основа на съдържащите се в нея данни, административният съд е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че зам. - председателят на ДАБ при МС е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Приел, че отрицателното становището на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за лицето обвързва административния орган, и че становището на ДАНС е задължително и контрол не може да се осъществява от съда. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за неговото предоставянето. От представената справка относно обстановката в Сирия приел, че насилието в страната е достигнало такава висока степен, че може да се характеризира като безогледно, тоест самият факт на пребиваване на територията на страната би поставил лицето в реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му, но при наличието на изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ административният орган е задължен да откаже предоставяне на статут, поради което счел, че решението и в тази част също е законосъобразно и не подлежи на отмяна. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. По направеното искане за преюдициално запитване със следния въпрос: Съответства ли чл.47 на Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) във връзка с чл.17, параграф 17, параграф 1, буква г и член 21, параграф 2, буква а от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на представената закрила (преработен текст), тълкуване, че в производство по разглеждане на молбата за международна закрила становището на ДАНС за данни, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, е задължително за решаващия административен орган и съда, и не подлежи на съдебен контрол? Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, в искането, което е бланкетно формулирано, не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Бежанското законодателството на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК и с оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В тази връзка следва да се има предвид и Решението от 14.05.2019 г. по С 391/16 г., С 77 и 78/17 г. на СЕС относно чл.14 §4-6 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13.12.2011г. за това, че не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността им с оглед на чл.78 §1 ДФЕС и чл.18 от Хартата на основните права на ЕС. По тези съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба, настоящият състав счита за неоснователна. Административният съд е изпълнил задълженията си по чл.172а АПК и правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, с оглед чл.8, чл.9, чл.12 ал.1 т.6 и т.7, ал.2 т.4 и др. ЗУБ. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, правилно административният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 и сл. ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касатора е изложил твърдения, че не е политически ангажиран, не е арестуван, не е преследван от официалните власти и посочените от него групировки. Причина за напускане на страната му на произход посочил нежеланието да се включи във военните действия на страната в редовната армия или на военните формирования на ПКК (кюрдите). Направените твърдения са преценени от административният орган с оглед на степента им на конкретност, последователност и правдоподобност. В резултат обосновано първостепенният съд е приел съществените различия, а именно: относно времето и причините за напускане на страната по произход, дали и какви действия са били предприети по отношение на него, за причините за противоречивите твърдения и пр. Съдът внимателно е анализирал информацията, предоставена от него в проведените интервюта, както и събраните данни за ситуацията в Сирия и напълно мотивирано я е оценил, като недостоверна. Правилни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Видно от представената справка за общото положение в страната на произход /л.246 от адм.д. 11968/2020г. / обосновано административният съд е посочил, че насилието в страната е достигнало такава висока степен, че може да се характеризира като безогледно, тоест самият факт на пребиваване на територията на страната би поставил лицето в реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му, но при наличието на изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ административният орган е задължен да откаже предоставяне на статут поради изложените по-горе причини, поради което решението в тази част също е законосъобарзно. В допълнение от представената актуална справка за страната на произход, посоченият в нея президентски указ се предвижда амнистия за всички сирийци, които са се отклонили от военна служба с оглед на определени условия за уведомяване на официалните власти, както и че са предвидени възможности за освобождаване от военна служба при заплащане на определени такси. В резултат, на което се явяват неоснователни твърденията на касатора за опасности при негово завръщане в Сирия заради избягването на военната служба. Правилно и административният съд е приел, че при завръщането си в страната по произход М. Ахмед не е имал проблеми при влизане и излизане през границата, нито е бил обект на наказателно преследване. Правилно първостепенният съд е приел със становището на ДАНС от 31.08.2020 г./л.43 от адм. д. 11968/2020г./ се установява обстоятелство за приложение на чл.12 ал.1 т.6 и ал.2 т.4 ЗУБ. Същото съдържа информация за касатора, че представлява заплаха за националната сигурност, и че се възразява да му бъде предоставена закрила. Административният съд правилно е приел, че становището на ДАНС има обвързващо значение, защото ДАНС притежава изключителна компетентност по въпросите за защита на националната сигурност, а представеният от ДАНС официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК се ползва и с материална доказателствена сила, както и че не са предвидени нормативни разпоредби, които да позволяват неговото оспорване. Съгласно чл.4 и чл.41 ал.1 т.1 ЗДАНС, респ. чл.58 ал.10 ЗУБ се регламентират основните функции и дейности на ДАНС, в защита на националната сигурност, вкл. контролната дейност по отношение на пребиваване на чужденци в Република България и даване на становища по молби за закрила по ЗУБ. На следващо място са налице доказателства за извършени от касатора множество престъпления в Република България по чл.306 вр. с чл.308 ал.2 НК, чл.281 ал.2 т.1, 4 и 5, чл.279 ал.1 НК, чл.343в ал.2 НК за които той е осъден с влезли в сила съдебни актове и е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода /л.162, л.120, л.31, л.158 и др. от адм.д. 11968/2020г./ Във връзка с част от посочените осъждания е влязъл в сила административен акт /л.147 от адм.д. 11968/2020 г./ на ДАБ при МС, с който на касатора е отнет предоставения статут на бежанец. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно доказаността на посочените по-горе основания по чл.12 ал.1 т.6 и 7 и ал.2 т.4 ЗУБ. Правилни и законосъобразни са мотивите на административният съд, че се попада в хипотезата на чл.4 ал.4 ЗУБ, съгласно който от правата по ал.3 на чл.4 ЗУБ не може да се ползва чужденец получил закрила, за когото има основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или който веднъж е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представляващо опасност за обществото. Тази разпоредба е в съответствие с чл. 33 ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците и чл.14 §4 и 5, чл.17 §1 б. б и г от Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. на ЕП и Съвета. В допълнение следва да се посочи, че с влязло в сила решения по адм.д. 1247/21г. и адм. д 12174/20 г. на ВАС, е отхвърлено оспорването от касатора срещу административни актове за налагане на ПАМ Връщане до трета страна Република Северна Македония и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейски съюз, респ. връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед горното се явяват неоснователни възраженията на касатора, относно наличие на основанията залегнали в чл. 4 ал. 3 ЗУБ, тъй като с влезлите в сила административни и съдебни актове е постановено връщане до трета страна Република Северна Македония, за което не се твърди и е ноторно известно, че не съществуват опасности от посочените в чл. 4 ал.3 ЗУБ случаи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение