Решение № 10792 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подаден чрез юрск. Испиридонова, срещу Решение 71/01.03.2020г. по адм. дело 538/2020г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С755-0085411/02.11.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности-София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Тоби ООД гр.Дупница, действащ чрез процесуалния представител адв. Божурин, във възражение по касационната жалба и становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Кюстендил е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С755-0085411/02.11.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности-София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Тоби ООД гр.Дупница е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Дупница, пл. Свобода 1 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 17.10.2020г. на 2 бр. банани, заплатени в брой при получаването на стойност 0,70лв. не е издаден фискален бон, от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Няма данни за съставен АУАН за същото нарушение, съответно за издадено НП. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство е основателно. Направено е от касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в касационното производство 650лв. Възражението е основателно предвид невисоката правна и фактическа сложност на спора и предвид установения нормативен минимум от 150лв. в чл.7, ал.1,т.4 от Наредба 1 към ЗА. Следва да се намали и присъди в размер на 200лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение