Решение № 13108 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Б. В. Ш., от гр. Варна, срещу решение 5054/09.05.2025 г. постановено по адм. дело 2941/2024 г. на Административен съд-Варна, пети състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област с административен център Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Бузева, в писмен отговор по касационната жалба и последваща молба, изразява становище за неоснователността й. Прави искания за оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Тушева в писмен отговор аргументира становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на Държавата, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка, която подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Най-общо, по делото не се спори, че с Царски указ 40/20.08.1941 г. са отчуждени включително имоти 1735 /стар 882"а"/, с площ 1 660кв.м и 1736 /стар 882/, с площ 3 550кв.м, находящи се в област Варна, община Варна, местност "Свети Никола", за нуждите на войската - Брегови артилерийски полк, правото на управление върху които впоследствие е предоставено на Министерство на отбраната. Към момента на отчуждаването, за територията, в която попадат тези имоти е имало изработен регулационен план, одобрен с Указ 1680/02.06.1937 г. По делото липсват данни, относно гореописаните имоти /за които е подадено заявление за отмяна на отчуждаването им от К. Б. Ш., поставило началото на процесното административно производство/, да има взето решение от Министерски съвет на Р България по смисъла на чл. 24, ал. 3, изр. последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, с което те, като земеделски земи, поради отпаднала необходимост, свързана с отбраната и сигурността на страната, да са включени в Държавния поземлен фонд. Независимо от това, със заявлението /вх. ДИ-24-9400-3/19.02.2024 г./, К. Б. Ш. иска отмяна на отчуждаването на тези имоти, на посочено основание чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ, по наведени твърдения за отпадане на необходимостта от ползването им за нуждите на отбраната на страната. По делото не са събрани доказателства, установяващи изплатено на наследодателите на К. Ш., равностойно обезщетение при отчуждаването им, нито такива, сочещи на своевременно подадено от подателката на заявлението или нейните праводатели, искане за заплащане на равностойно обезщетение за тях. По делото е приложено решение 127/14.02.2011 г., постановено по гр. дело 2580/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VІ-ти състав, с което е отхвърлен иска, заведен от К. Б. Ш. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на отбраната, по реда на чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, потвърдено с решение 111/06.07.2011 г. по гр. дело 286/2011 г. на Апелативен съд-Варна /последното не е допуснато до касационно обжалване съгласно определение 198/19.03.2012 г. по гр. дело 1159/20211 г. на Върховния касационен съд/. Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от К. Ш., чрез нейния син и пълномощник Б. В. Ш., срещу заповед ДИ-24-7703-119/18.10.2024 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която й е отказана отмяната на отчуждаването на горепосочените имоти по заявлението й от 19.02.2024 г., подадено на основание чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че едва с жалбата пред първата инстанция е заявено и недопустимо, алтернативно искане - за присъждане на равностойно обезщетение за отчуждените имоти, поддържано и в касационната жалба, по която е образувано настоящото производство. В хода на процеса пред първата инстанция, на 06.02.2025 г., К. Б. Ш. е починала, при което и на основание чл. 154, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 227 ГПК, вместо нея като жалбоподател по делото е конституиран наследникът й по закон - касатора Б. В. Ш.. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. При условията на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на министерство на отбраната за цели, свързани непосредствено с отбраната на страната се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, а при отпадане на необходимостта /свързана с отбраната и сигурността на страната/, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Според чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ, в случаите по ал. 3 - при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени, след становище на министъра на земеделието и храните. Наред с горното, по силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти /в т.ч. и такива по чл. 2, ал. 1 от същия закон, сред които попада имущество, отнето съгласно укази в полза на държавата/, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. В изпълнение на тази разпоредба намира приложение Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/, и по-конкретно - текста на неговия чл. 3, ал. 1, според който лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени недвижими имоти /без земите/, по нормативните актове, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, и които не са получили обезщетение за отчуждените им имущества по други закони и подзаконови актове, или не са изплатени обезщетения по други причини, се обезщетяват по реда, предвиден в ЗОСОИ. Наред с горното, чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ, при уреждане на възможността за обезщетяване по реда на този закон, на лицата, които не са получили обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, или не са им изплатени обезщетения по други причини, изрично сочи необходимостта от посочване на искания от тях начин на обезщетяване, в нарочно изготвено заявление, подаването на което е ограничено с преклузивен срок, установен в чл. 6 ЗОСОИ. Въз основа съвкупната преценка на данните от събраните доказателства и осъществения по-горе правен анализ, настоящият състав приема, че противно на релевираните от касатора доводи за неправилност на решението на АС-Варна /допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материален закон/, съдебният състав правилно установява релевантните за спора факти и по изложени, подробно мотивирани в решението му изводи, счита обжалваният акт за издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия закон. При постановяване на посочения резултат са обсъдени всички оплаквания на оспорващия, вярно съотнесени към установеното от фактическа страна. Обосновано е прието, че действително, както е констатирано и от административния орган, процесните имоти не попадат в приложното поле на чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ, дори и само с оглед обстоятелството, че към момента на отчуждаването им не притежават характеристиките на земеделска земя. Предвид тези данни и липсата на доказателства, по отношение на тях да има взето решение на МС, по смисъла на чл. 24, ал. 3, предложение последно ЗСПЗЗ, предпоставящо отмяната на отчуждаване при условията на ал. 8, правилно е приета за неприложима отмяната на отчуждаването по реда на чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ, както и че относимият реституционен режим е следвало да бъде търсен в специалните закони, уреждащи такава отмяна досежно одържавени недвижими имоти, а при невъзможност за това - изпълнение на условията, при които за тях може да бъде поискано, респективно - изплатено, равностойно обезщетение. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ, лицата, които не са получили обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, или не са им изплатени обезщетения по други причини, се обезщетяват по реда предвиден в ЗОСОИ, но само ако е подадено съответно искане в преклузивния едногодишен срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, във връзка с чл. 2, ал. 2 от същия закон /изтекъл на 18.11.1998 г./, каквото не се твърди, нито се установява да е подадено в процесния случай, а оттам - не са налице предпоставките за разглеждането му по същество, още по-малко в настоящото производство, инициирано по жалба срещу административен акт с различен предмет. Наред с горното, формираната сила на пресъдено нещо /СПН/ с влязлото в сила съдебно решение по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, подаден от праводателката на касатора, срещу Държавата, препятства възможността да се приеме, че отмяната на отчуждаването е настъпила по силата на закона /в т.ч. в хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ/, при условията на различен от ЗСПЗЗ, реституционен закон. Въпросът за собствеността на процесните имоти не може да бъде пререшаван в последващо производство, още по-малко - от административния съд, по дело, образувано пред него по жалба срещу административен акт, издаден по заявление, основано на чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ или при условията на друг реституционен закон. След като с окончателен съдебен акт на общите съдилища е прието, че К. Ш. не е собственик на процесните имоти, то този въпрос не може да бъде преразглеждан в рамките на последващо произнасянето на гражданските съдилища, административно производство. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, съобразявайки както липсата на предпоставките по чл. 24, ал. 8 ЗСПЗЗ за уважаване на искането, обективирано в подаденото от Ш. заявление, така и обвързващата сила на приложения по делото, влязъл в сила съдебен акт, с който е приключен спора за собственост между нея и държавата. Не намира основание и оплакването, че в случая не е съобразена действащата нормативна уредба, налагаща заплащането на равностойно обезщетение за отчуждени имоти, още повече, доколкото то не кореспондира с конкретно приложим законов текст, а нормите, съобразени от настоящия състав, недвусмислено изключват възможността за разглеждане на такава претенция, заявена едва с подадената през 2024 г., жалба срещу административния акт, предмет на делото пред първата инстанция. Поради това, обжалваният съдебно решение, като правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателни са своевременно заявените от ответниците искания за присъждане на направените пред ВАС разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация-Варна и на Министерството на отбраната, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200лв за всеки от тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,