Решение № 5461 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2013 г.

Решение № 5461 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на кметство с. Изворско, община Аксаково, Варненска област, срещу решение № 1724 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1504 от 2013 г. на Административния съд - Варна. С него е отменен като незаконосъобразен мълчаливият му отказ да извърши административна услуга - заверка на анкетна карта за регистрация на земеделски производител. В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Златина Стефкова Георгиева от град Аксаково, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на Златина Георгиева срещу мълчалив отказ на кмета на кметство с. Изворско, Варненска област, да завери анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин по молба вх. № 19 от 06.03.2013 г. С посоченото по-горе решение административният съд е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е изпратил делото като преписка на административния орган за извършване на действия съгласно дадените от съда указания. Съображенията за това са били, че съгласно изискванията на чл. 8, ал. 6, т. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа (ДВ, бр. 10 от 05.02.1999 г.) кметът на общината имал задължение да завери анкетните формуляри, включващи имоти, които били в регулация. Допълнително съдът е посочил, че в тези случаи кметът не притежавал контролни правомощия върху дейността на земеделските производители. Решението е законосъобразно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приема същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните относно факта, че поисканата заверка от Златина Георгиева по същество представлява вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА. Поради тази причина настоящият тричленен състав счита, че мотивите на съда не се нуждаят от допълване или уточняване. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция намира поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното: Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 (в редакцията й, обн., ДВ, бр. 1 от 2003 г.) от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители ги задължава да подадат в съответната общинска служба по земеделие и гори или областна дирекция "Земеделие и гори" попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Алинея 6 на чл. 8 постановява, че анкетните формуляри по ал. 1 следва да се заверяват предварително от кмета на кметството за поземлени имоти в регулация (т. 2). Заверката на анкетните формуляри няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП, тъй като не съдържа властническо волеизявление. По делото няма спор, че Златина Георгиева е регистрирана като земеделски производител в областната дирекция "Земеделие и гори", а съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 от наредбата регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Следователно заверката на анкетни карти и заверката на регистрационна карта представляват вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, тъй като попадат в определението за "извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице". Отказът за извършване на административните услуги "заверка на анкетна карта" и "заверка на регистрационна карта" подлежи на обжалване по реда на АПК, предвид § 8 от ПЗР на АПК. В конкретния случай съдът е установил незаконосъобразността на мълчаливия отказ на кмета да завери сочените по-горе анкетни карти. Ето защо той правилно е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е върнал делото като преписка на административния орган, за да бъде извършена административната услуга. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,