Решение № 10900 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2015 г.

ВАСIII отделение20.10.2015 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 103/2014 г. по описа на Административен съд - Шумен. ОСЪЖДА "Равилда груп" ЕООД - гр. Шумен, ЕИК202397773 да заплати на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 10900 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Равилда Груп" ЕООД със седалище гр. Шумен чрез адв. С. Обретенов против решение № 3 от 13.02.2015 г., постановено по адм. дело № 103/2014 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209 от АПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. Обретенов, който поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на съдебния акт и на уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. М. Абилов е постъпил отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - Шумен е образувано по жалба на "Равилда Груп" ЕООД, насочена първоначално срещу мълчалив отказ, но впоследствие и на основание т. 8, абзац 2 от ППВС № 4 от 1976 г. - срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-270-2600/5071 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подадено от касатора заявление за подпомагане от 15.05.2013 г., с което по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ са определени суми за подпомагане в размер на 0.00 лв и по двете мерки са наложени санкции за бъдещ период в размер, както следва: по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. - 14 886.77 лв и по мярка СНДП - 453.11 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че от заявените за подпомагане и по двете мерки общо 10 земеделски парцела с обща площ от 56.41 ха, части и част от тези БЗС с общ размер от 48.05 ха се явяват недопустими за подпомагане. Въз основа на горните констатации изпълнителният директор е отказал финансиране и по двете мерки и е наложил санкция за бъдещ период. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Равилда Груп" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-270-2600/5071 от 12.08.2014 г. За да стигне до този правен резултат, АС - Шумен, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Административният съд е заключил, че, видно от съдържанието на административната преписка, приложените към УП като неразделна част таблици и текстови разяснения по колони, както и на основание ТР на ОСГК № 16/1975 г. административният акт съдържа в достатъчна степен фактически и правни основания за издаването си, поради което не страда от липса на реквизити и мотиви. АССГ е приел, че обжалваното УП е издадено в съответствие с всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е кредитирал назначената, изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и е приел за установено от фактическа и правна страна, че от общо 10 заявени за подпомагане БЗС, само част в размер общо на 8.36 ха са допустими за подпомагане. Вещото лице е установило, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи възлиза на 48.05 ха, от които 0,18 ха са недопустими поради неотстранени застъпвания, а останалата, недопустима за подпомагане площ се дължи на обстоятелството, че остава извън одобрения за 2013 г. от МЗХ, т. нар. специализиран слой. Обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. е одобрен със заповед № РД09-840/02.12.2013 г., след което съгласно нормативната уредба се осъществява процедура по подаване на възражения срещу така определения специализиран слой и разглеждането им от административните органи. Със Заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой за кампания 2013 г. Административният съд, базирайки се на приетата по делото СТЕ, е заключил, че непопадането на заявените от жалбоподателя БЗС в одобрения "специализиран слой" за 2013 г. е установено с Протокол № BGS-18-VS-5592/05.09.2013 Г. от проведена на място на 14.08.2013 г. специализирана теренна проверка на физически блокове в землището на различни села в община Карнобат, съгласно която повечето заявени БЗС попадат във физически блокове - пасища, които са опожарени и не са подходящи за подпомагане. Доколкото установената от експертизата недопустима за подпомагане площ като размер съвпада с констатациите в Уведомителното писмо, съдът е приел, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби - разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площи за общите регионални критерии за постоянни пасища и разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, поради което е е отхвърлил жалбата на дружеството срещу административния акт. АС - Шумен е приел за законосъобразно определена и санкцията за бъдещ период по двете мерки. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от АС - Шумен в мотивите на съдебния акт съображения за допуснато от изпълнителния директор на ДФЗ, макар и квалифицирано като несъществено, нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на земеделския производител за проведената специализирана теренна проверка на място, констатациите от която са отразени в анализирания от вещото лице Протокол № BGS-18-VS-5592/05.09.2013 г. Административният съд неправилно е приравнил специализираната теренна проверка на характеристиките на физическите блокове и допустимите за подпомагане площ, извършвана в рамките на ежегодното обновяване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на проверката на място като проверка на допустимостта за подпомагане по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 и сл. от Наредба № 105/22.08.2006 г. Представеният по делото Протокол № BGS-18-VS-5592/05.09.2013 г. материализира констатации от специализирана теренна проверка по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., а не от проверка на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, поради което не съществува законово задължение извършилите проверката да уведомят ползувателите на физическите блокове за провеждането и резултатите от същата. Погрешното квалифициране на специализираната теренна проверка като проверка на място за допустимост за подпомагане обаче не влече незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, тъй като не се отразява съществено на крайния, правилен според ВАС, правен извод за неоснователност на жалбата срещу уведомителното писмо. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло всички останали фактически и правни изводи на административния съд. Несъстоятелни са оплакванията на касатора за постановяване на решението при неспазване на изискванията за писмена форма и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради непосочване на конкретното фактическо основание за установеното наддеклариране на площи, както и поради непровеждане на теренната проверка в съответствие със законовите изисквания - липсвала заповед за определяне на длъжностните лица, които да извършат проверката, както и уведомяване на дружеството-жалбоподател за резултатите от проверката. Правилни са изводите на съда, че с оглед спецификите на уведомителното писмо като признаване или отказ /пълен или частичен/ за изплащане на суми, генерирано като текст по автоматичен начин, както и с оглед писмената документация за отстраняване на двойно заявени площи, подписаната в тази връзка от "Равилда Груп" ЕООД декларация и текстовото разяснение по колона 5 от уведомителното писмо, следва да се приеме, че административният акт съдържа в минималната необходима степен фактически и правни основания за издаването му, поради което отговаря на изискванията на чл. 59, т. 4 от АПК. Доводите на касатора, свързани с допуснати административни нарушения при провеждане на теренната проверка са неоснователни предвид допуснатото и от него смесване на понятията" специализирана теренна проверка" при ежегодното обновяване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и проверката на място по чл. 37 от ЗПЗП, която, наред с административните проверки, е вид проверка за допустимост на плащане по ИСАК. Правилно АС - Шумен е приел за неотносими към предмета на спора представените от касатора писмени доказателства - инспекторски доклад и фактури за извършени земеделски дейности, тъй като повечето от тях се отнасят за период, следващ датата на специализираната теренна проверка, на база която е определен специализирания слой за кампания 2013 г., а отделно от това не доказват по категоричен начин обработката именно на заявените за подпомагане от земеделския производител БЗС. Не на последно място следва да бъде посочено, че като не е подал възражения срещу заповедта за одобряване на допустимия слой за 2013 г. и като е приел без възражения изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, дружеството - жалбоподател всъщност се е съгласило с констатациите, че освен незначителния размер на двойно декларираните площи, другото основание за наличие на наддекларирани площи, недопустими за подпомагане, е непопадането на тези площи в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", утвърден от МЗХ. С оглед гореизложеното неоснователни са твърденията в касационната жалба, че АС - Шумен не бил установил основанията за наличното наддеклариране. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновано съдът се е позовал на съдебно-техническите експертизи и обосновано е заключил, че приетите с УП за недопустими за подпомагане площи в размер на 48.05 ха са правилно установени, правилно е изчислен процентът на наддеклариране по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., законосъобразно са определени оторизираните суми по двете мерки и правилно е наложена санкцията за бъдещ период. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед направеното още с писмения отговор на касационното жалба искане за присъждане на разноски в полза на изпълнителния директор на ДФЗ, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на административния орган съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 10